Определение № 799 от 22.05.2025, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 799 гр. Варна, 22.05.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева като разгледа докладваното от Стояна Илиева Частно наказателно дело № 20253110201771 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 213, ал. 5, вр. ал. 4 НПК.

Образувано е по жалба на адв.Н. С., АК Варна,пълномощник на Г. К. Г. с ЕГН ********** срещу постановление на ВОП по пр.пр. № 1512/2025 г., с което е потвърдено Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 02.01.2025г. на РП Варна по преписка № 13972/2024 г.

С жалбата се иска отмяна на постановлението на ВОП, като се иска образуването на досъдебно производство.

По допустимост на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл.213 ал.4 (Нова - ДВ, бр. 48 от 2023 г.) потвърденото постановление за отказ да се образува досъдебно производство за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от Наказателния кодекс, както и за престъпления по чл. 119 - 122, чл.

124, ал. 1, 2 и 4, чл. 126, ал. 1, чл. 127, ал. 4, чл. 131, 132, 133, 134 - 141, чл. 151, ал. 3 и 4, чл.

153, чл. 154а, чл. 155, ал. 1, чл. 159, ал. 3, 6 и 7, чл. 162 - 165, чл. 167, ал. 1, чл. 169, чл. 169а, чл. 184 - 187, чл. 188, ал. 1 и 2, чл. 225в, чл. 282, чл. 283, чл. 304б, ал. 2, чл. 305а, чл. 307, чл.

331, ал. 3, чл. 335, чл. 343, 343а, чл. 349а, чл. 352, ал. 1, 2 и 4, чл. 353б, ал. 4, чл. 353в, ал. 1, 4 и 5, чл. 353д, ал. 1, 2, 3 и 5, чл. 379, чл. 387 и чл. 419а от Наказателния кодекс подлежи на обжалване от лицата по ал. 1 пред съответния първоинстанционен съд в 7-дневен срок от получаване на преписа. Лицата по ал. 1 имат право на достъп до материалите от проверката по чл. 145, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за съдебната власт.

Съгласно ал.1 на същия член прокурорът може да откаже да образува досъдебно производство, за което уведомява пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо лице и лицето, направило съобщението.Постановлението подлежи на обжалване пред по-горестоящата прокуратура, с изключение на постановлението на европейския прокурор и европейския делегиран прокурор.

1

Тъй като жалбоподателя,чрез процесуалния си представител се явява лицето подало сигнала, по повод на който е образувана преписка № 1512/2025 г. по описа на РП Варна той е лице, което има правен интерес да обжалва потвърденото от ВОП Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 02.01.2025 г. на РП Варна.

Видно от съдържанието на жалбата на адв.С., АК Варна е, че предмет на оплакването е евентуално извършено престъпление по чл.209 ал.1 от НК, което означава, че е приложима нормата на чл.213 ал.4 от НПК / ДВ. Бр.48 от 2023 год./.

На следващо място, жалбата е подадена в срока по чл.213, ал.4 от НПК, т.е. жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и с доводите на жалбоподателя, намира за установено от фактическа страна :

Въз основа на подадена жалба от Г. К. Г., с оглед данни за извършено престъпление по чл.209 ал. 1 от НК е била образувана преписка № 13972/2024 г. по описа на РС Варна. В жалбата се твърди, че Д.П в часовия диапазон от 13:00ч. до 18:00ч. ежедневно посещавала поземлен имот с идентификатор ........, находящ се в местност „Б.А.“, с. Новаково общ.

Аксаково обл. Варна. Същият бил придобит от нея, чрез незаконни действия. В имота П. се грижила за 6 - 7 бр. бездомни кучета, които се очаквало да бъдат продаден в Западна Европа, на цена около 600. - 700 евро за брой, чрез съдействието на Е К-П. Г. твърди, че под предлог, че се правят дарения, чрез същите кучета, многократно се източвал общинския бюджет на община Аксаково, като на куче се плащало по 300 /триста/ лв. за обслужването му.

Регистрационните им ушни марки се сменяли периодично, докато се чакат осиновители от чужбина, с което се източвали финансови средства от бюджета на Община Аксаково, а чипове им се поставяли преди транспортирането им към Западна Европа.

В снетите и сведения Д.П. заявява, че познава Г. повече от 20 години. Твърди, че през 2015 г.

Г. започнал да посещава офисът на представляваното нея дружество „Г. П. БГ ЕООД,, находящ се в гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 22А. Г. споделил на П., че има кучкарник и отглежда кучета в с. Новаково, общ. Аксаково обл. Варна, като ги обучава на елементарни действия /седни, легни, стани и др./, но имал финансови затруднения. П. решила да помогне и по предложение на Г. основали "БХС К-9 - П.“ ООД, в което участвали с по 50% дялово участие. През 2018 г. П. пожелала да се прави строг отчет на разходите, които се извършвали. Г. не успявал да продава обучени кучета в чужбина, с което да генерира приходи. Това довело до напрежение между съдружниците, като на 30.05.2020 г. Г. нападнал физически П. . Същата подала сигнал в полицията, по който била извършена проверка. За годините, в които работили съвместно, П. твърди, че е вложила много голяма сума, която за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. била в размер на 24 262,15 лв. и още около 7000 лв. вложени от дружеството и „Г.П БГ“ ЕООД. За вземания си е завела гражданско дело № 4514/2021г. на Районен съд - Варна, 17 -ти състав, по което е постановено, че сумите са й дължими от Г..

На 01.02.2023 г. с протокол за въвод във владение ПИ с идентификатор...... . находящ се в с.

Новаково отнет от „БХС К-9 П.“ ООД представлявано от Г. Г. е предаден на „Г.П.БГ“ ЕООД, 2

, представлявано от Д.П. От този момент Г. вече не се явявал съсобственик на имота, който е бил до този момент собственост на общото им дружество „БХС К-9 - П." ООД. П. твърди, че към 01.02.2023 г. в имота имало 19 /деветнадесет/ бр. кучета и 2 /два/ бр. бебе кучета. Г. имал срок от 7 дни да изнесе всичко, за което претендира, че е негова собственост, но той не бил спазен, като му отнело време до 02.03.2023 г. да стори това. В този период постепенно изчезвали кучета, като в краят му било останало едно женско куче, което вече било родило 7 /седем/ малки. На същите било необходимо да се поставят ваксини, но той прибрал 3 /три/ от тях, които са мъжки заедно с майката. В имота останали 4 /четири/ малки женски кученца.

П. се погрижила за тях, като им поставила ваксини, обезпаразитила ги е и кастрирала.

Същите били в момента на възраст около 1 година и 8 месеца. П. полагала ежедневни грижи за отглеждането им, като не е получава дарения и не е получавала финансова помощ от община Аксаково. Същите не били маркирани, но са кастрирани. Разходите по тях са извършвани от личните финанси на П., като същата твърди, че не е продавала кучета, а и нямала подобни намерения.

От обясненията дадени от Е.К. се установява, че не е упълномощавана от Д.П да я представлява по повод подаване на заявления или искания за поставяне на ушни марки в Община Аксаково. Тя като физическо лице също не е подавала подобни документи. Не й е известно дали П. отглежда въобще кучета в имота находящ се в с. Новаково, както и да са поставяни ушни марки на кучета, които се отглеждат от нея в описания имот. Каравасилева допълни, че последно е посещавала имота през м. февруари 2023г., когато се извършвал въвода във владение на Д.П. по повод спечелен паричен иск и образувано изпълнително дело, по което тя била обявена за купувач. К. заяви категорично, че не е съдействала на П. да продава кучета в Западна Европа.

От изискана информация от ОДВХ – Варна се установява, че в интегрираната информационна система на БАБХ В. - ИС на името на Д.И.П. няма регистрирани обекти за отглеждане и или развъждане на кучета, и/или пансиони и приюти. По данни от същата на името й има регистрирани 2 два бр. кучета - домашни любимци, с инжектируем транспондер и ветеринарномедицински паспорт и инжектируем транспондер и ветеринарномедицински паспорт, които са въведени от 27.12.2022 г.

От изискана информация от Община Аксаково се установява, че няма налична информация за отглеждане на бездомни кучета в поземлен имот с идентификатор ..... по КККР на с.

Новаково, общ. Аксаково, м- ст „Бостан алча“. В „Регистъра на домашните кучета, ловните кучета и кучетата, които придружават или охраняват селскостопански животни, които се придвижват към регистриран животински обект“ воден от отдел „Опазване на околната среда“ при Община Аксаково няма регистрирани домашни кучета на името на Д.И.П. и/или „Г.П. БГ“ ЕООД за отглеждане на кучета. Към момента в описания имот не са извършвани проверки за отглеждане на безстопанствени кучета, тъй като не са постъпвали жалби и/или сигнали.

Въз основа на съдбаните доказателства РП Варна приела, че липсват доказателства, които да потвърждават изложеното в жалбата на Г.. Установено било, че Община Аксаково не е 3 извършвала плащания към Д.П. или дружеството, предназначени за отглеждане на безстопанствени кучета. Не са поставяни ушни марки на безстопанствени кучета, отглеждани от П.и същите да са сменяни периодично с цел набиране на средства от бюджета на Община Аксаково. РП Варна е приела, че в хода на проверката не са били събрани доказателства за извършено престъпление по чл.209 от НК или друго престъпление от общ характер по смисъла на НК, поради което на осн. чл.199, чл.213 ал.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК е отказала да образува досъдебно производство и прекратила преписката.

Постановлението на РП Варна е обжалвано от адв.С., АК Варна, процесуален представител на жалбоподателя Г. пред горестоящата прокуратура с искане за неговата отмяна.

С Постановление от 28.03.2025 г., ВОП е приела, че Постановлението на РП Варна от 02.01.2025 г., с което е отказано да се образува досъдебно производство по преписка № 13972/2024 г. по описа на РП Варна е правилно и законосъобразно, поради което и на осн.чл.213 ал.3 от НПК го е потвърдила.

В обстоятелствената част на постановлението си ОП Варна е приела, че проверката по преписка №13972/2024 г. касае конкретни твърдения и факти, изложени в отделените от преписка №2969/2023 г. по описа на ОП - Варна материали, и не може и не следва да обхваща отношенията между Г. К. Г. и Д.И.П през годините в техния пълен обем. Още повече, че в тази връзка са налице и други преписки на РП - Варна, които понастоящем са решени по същество от наблюдаващите прокурори. Сочената в настоящите жалби на адв. С. преписка №576/2022 г. по описа на РП - Варна е решена от наблюдаващия прокурор - с постановление от 21.10.2024г. е прекратено наказателното производство по ДП №111/2022 г. по описа на ОД - МВР - Варна. Същото е било обжалвано от адв. С. пред ОП - Варна потвърдено е с постановление на ОП - Варна от 17.01.2025г. по преписка №2969/2023 г.

Произнасянето на ОП Варна било атакувано от адв. С. пред горестоящата прокуратура е потвърдено с постановление на АП - Варна от 06.03.2025 г. по преписка №818/2024 г.

Посочено е, че е налице и друга преписка по описа на РП - Варна, образувана по жалба на Г.

К. Г. срещу Д.И.П. в за това, че като съдружник във фирмата му е действала против неговите интереси и го е ощетила финансово - преписка №3712/2023 г. по описа на РП - Варна, по която е била извършена проверка с оглед престъпления по чл.201, ал.1 от НК, чл.209, ал.1 от НК и чл.308, ал.1 от НК. По същата е постановен отказ да се образува наказателно производство, потвърден от горестоящата прокуратура. Посочено е, че е водено и гражданско производство - гр. дело №4514/2021 г. по описа на PC - Варна.

От правна страна:

Съдебният контрол върху постановлението на прокурора за отказ да се образува досъдебно производство е ограничен до неговата обоснованост и законосъобразност. В тази връзка преценката на съда относно обосноваността и законосъобразността на постановлението на прокурора за отказ да се образува досъдебно производство включва анализ на материалите по преписката и произнасяне по въпросите: събрани ли са всички възможни доказателства при проверката, респ. има ли потенциал за събиране на нови доказателства или всички 4 възможни и необходими такива по конкретната преписка вече са събрани и проверени; от установените доказателства изведени ли са верни фактически изводи, т. е. съответства ли приетата от прокурора фактическа обстановка на събраните по делото доказателствени материали или е допусната логическа грешка при анализа и оценката на същата /изопачаване, пренебрегване, превратно интерпретиране/, довела до грешка в изводи за фактите; допуснато ли е игнориране на част от доказателствата, позоваване на доказателствени материали, които не са налични по делото или не са установен.

Разпечатката съдържа 41 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/862e875f-169c-4223-98af-ca374791f89a