Решение № 748 от 09.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 748 гр. София, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Даниела Г. Йорданова като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно гражданско дело № 20261000501062 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от „ОЗК Застраховане“АД, подадена чрез процесуалния представител адв. И. Т. срещу Решение № 6083/10.10.2025г. по гр.дело № 11004/2024г. на Софийски градски съд, ГО, 3с-в в частта му, с която първоинстанционният съд е уважил иска с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата над 10 000 лева до присъденият размер от 24 000 лева, за претърпени неимуществени вреди.

Счита че обжалваното решение в частта на обжалваемия интерес е немотивирано, необосновано и неправилно поради съществено нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

Жалбоподателят счита, че постановеният съдебен акт в обжалваната му част е постановен в противоречие с нормата на чл.236, ал.2 ГПК, като не са обсъдени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност.

Излага се довод, че в хода на първоинстанционнното производство не са били доказани вреди в размер на присъдената от първоинстанционният съд сума, счита, че същите в присъдения от първоинстанционният съд размер са твърде завишени и несъответни на претърпяната травма, противоречащи на принципа на справедливостта, залегнал в чл.52 ЗЗД и не отговарят на трайно установената практика за обезщетяване на 1 подобен род вреди.

Сочи се във въззивната жалба, че обезщетението, което следва да се присъди на ищеца за претърпените от него болки и страдания се определя от вида и харакетра на страданията му, от неговата възраст и години, социалната ангажираност и заетост, от социално-икономическата обстановка в страната, доходите на по-голяма част от населението, като съдът следвало да „пречупи“ всички тези обстоятелства през собствения си критерий за справедливост съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД.

Жалбоподателят излага съображения, че е определен и нисък процент на съпричиняване от страна на увреденото лице, който не е съобразен с характера и обстоятелствата при които е проявено противоправното поведение на увреденото лице и конкретните условия, при които то е било реализирано.

Конкретни съображения за неправилността на съдебното решение са изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба.

Искането към съда е да се постанови решение, с което да се отмени в обжалваната част Решение № 6083/10.10.2025г. по гр.дело № 11004/2024г. на Софийски градски съд, ГО, 3с-в и да се отхвърли иска с правно основание чл.432 КЗ за горницата над 10 000 лева до присъденият размер от 24 000 лева за претърпени неимуществени вреди. Претендират се и направените по делото съдебно-деловодни разноски съобразно отхвърлителната част в производството и пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от насрещната страна А. Д. А., подадена чрез процесуалния представител адв. С. Н.. Излагат се съображения, че въззивната жалба е неоснователна поради съображения, които са подробно изложени в отговора. Въззиваемият счита, че постановеното решение на окръжния съд е правилно и законосъобразно в обжалваната от насрещната страна осъдителна част, поради което искането към въззивния съд е да бъде потвърдено. Претендират се и направените в хода на въззивното обжалване съдебно-деловодни разноски, вкл. и за заплатено адвокатско възнаграждение.

Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по искова молба на А.

Д. А., с която срещу ответника „ОЗК Застраховане“АД е предявен иск с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането.

Изложени са твърдения, че ищецът е пострадал на 30.05.2024 г. като пешеходец при ПТП в София, като, пресичайки бул. „Панчо Владигеров“ срещу ТК МЕБЕЛ, бил ударен от л.а. „БМВ И“, рeг. № ********, управляван от Г. Д., при извършване от негова страна на движение на заден ход и излизане от редицата на паркирани автомобили на бул. „Панчо 2

Владигеров“. Виновен за настъпване на ПТП бил водачът Д., който нарушил правилата за движение по пътищата, като предприел движение на заден ход, без да се убеди, че пътят зад управляваното от него превозно средство е свободен и че няма да създаде опасност за останалите участници в движението и при движение на заден ход, когато за него е било невъзможно да наблюдава пътя зад превозното средство, не е подсигурил друг човек, който да му сигнализира за опасности при извършване на маневрата. Освен това спрял на непозволено за целта място, където паркирането е било забранено.

Твърди се, че в резултат на пътно-транспортното произшествие ищецът е претърпял травматични увреждания, изразяващи се в счупване на горния край на лъчевата кост.

Прегледан е по спешност в Пирогов, където е установена фрактурата на дясната ръка. Имал силни болки и оток в областта на дясна гривнена става. Десният горен крайник бил обездвижен посредством шина. В исковата си молба той твърди още, че и към момента не може да използва ръката си пълноценно и му е трудно да си служи с нея, а дясната ръка му е водеща и имал нужда от чужда помощ в ежедневието си за извършване на елементарни битови дейности непосредствено след ПТП, както и в настоящия момент не може да я натоварва.

Сочи се, че към момента на ПТП състоянието му било изключително тежко и към настоящия момент все още не е възстановен напълно. Продължава да изпитва болки и движенията му са затруднени. Все още не е излекуван напълно и лечението продължава.

Водачът на лекия автомобил БМВ имал сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество, която била валидна към момента на възникването на застрахователното събитие, поради което счита, че ответникът следва да отговаря за причинените му вреди. Ищецът е предявил извънсъдебна претенция пред ответника за изплащане на застрахователно обезщетение, но плащане не е последвало.

Претендира сумата 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава от 21.06.2024г., датата на предявяване на застрахователната претенция до окончателното изплащане на сумата. Претендирани са и направените по делото разноски и за заплатено адвокатско възнаграждение.

В срока за отговор на исковата молба ответникът „ОЗК Застраховане“АД е възразил срещу иска като неоснователен и недоказан. Оспорил е механизма на настъпване на процесното ПТП. Навел е доводи, че липсват доказателства за противоправно поведение на застрахования при него водач и за причините за настъпване на процесното ПТП. Заявявил е довод и че претендираният размер на застрахователното обезщетение е прекомерен. Навел е възражение за съпричиняване, поради нарушение от страна на ищеца на правилата за движение по пътищата – като е предприел пресичане на платното за движение на място, което не е било предназначено за тази цел и с това е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Претендирал е и направените в производстото пред първата инстанция съдебно-деловодни разноски.

3

От фактическа страна се установява следното :

Не е спорно между страните по делото обстоятелството, а и се установява, че за лек автомобил с марка „БМВ И“, рeг. № ******** е бил налице сключен при ответника договор за застраховка „Гражданска отговорност”, със застрахователно покритие към датата на реализираното пътно-транспортно произшествие.

Не е спорно между страните, а и се установява, че на 30.05.2024 г. в гр. София, ж.к.

Люлин, на бул. „Панчо Владигеров“ срещу ТК МЕБЕЛ е станало ПТП, като л.а. „БМВ И“ с рег. № ********, управляван от Г. Д., е ударил ищеца А. А., който, заедно с дъщеря си, пресичал като пешеходец пътното платно. При удара ищецът паднал надясно и получил фрактура на дясната ръка. Вследствие на получените травми претърпял оперативна интервенция.

Не се спори също, така, а и се установява, че във връзка с подадената от ищеца Претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, вх. № 21-2542/21.06.2024 г., пред „ОЗК Застраховане“АД по образуваната преписка по щета № 0411-110-0013-2024, с писмо от 24.06.2024 г. от страна на ответното застрахователно дружество са изискани документи от ищеца, но до настоящия момент застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди не е заплатено.

От изслушаната в хода на производството пред първостепенният съд САТЕ се установява, че механизмът на станалото ПТП е следният: На 30.05.2024 г. около 07.40 ч. пешеходецът А. А. е предприел пресичане на бул. „Панчо Владигеров” срещу ТК Мебел, вероятно перпендикулярно на посоката на огледа, като не е пресичал на обособените за това места. В момента, в който е навлезъл в дясната лента за движение, лек автомобил . „БМВ И“ с рег. № ********, управляван от Г. Д. е потеглил назад за излизане измежду паркирани вдясно автомобили. Последвал удар между пешеходеца и задната част на автомобила, при което А. паднал надясно и получил фрактура на дясната ръка. Според вещото лице начинът на разположение на лекия автомобил на платното за движение, както и останалите материали по делото позволявали да се направи извод, че водачът му е предприел маневра движение на заден ход. Експертът заявява, че правилно регулираните огледала за виждане назад /ляво и дясно странични и вътрешното централно огледало/ дават обективна възможност на водача на процесния л.а. да възприеме пътната обстановка зад автомобила и поне на 1,5 м. вляво и вдясно от страничния габарит на автомобила. Следователно според вещото лице в случая е имал видимост към пешеходеца и е имал възможност, преди да потегли, да се увери, че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. При липса на видимост той е следвало да действа в две насоки: А/ Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и, че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. Б/ По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътят зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. В този смисъл, вещото лице приема, че птп-то не би настъпило, ако водачът е действал при спазване на описаните по – горе 4 задължения.

Що се отнася до пешеходеца, според експертизата той е имал видимост към лекия автомобил и обективна възможност да възприеме наличието на спрели или паркирани автомобили, но не може да се определи дали е имал време за реакция при маневра от страна на такъв автомобил.

Според съдебномедицинската експертиза, в резултат на претърпяното ПТП на 30.05.2024 г. ищецът А. А. е получил следните травматични увреждания: неразместено счупване в дисталната част на десния радиус и по-точно - неразместено счупване на стилоидния израстък на десния радиус. На същата дата в Спешен кабинет по ортопедия и травматология на УМБАЛСМ ‚Н. И. Пирогов‘ е поставена шина за имобилизация /обездвижване/ на дясна предмишница. Извършени са три контролни прегледа с контролни рентгенографии. На 19.06.2024 г. е свалена имобилизацията и е започнало постепенно раздвижване на китката и пръстите на дясната ръка. От 01.07.2024 г. са проведени физиотерапевтични процедури – 10 бр. магнитотерапия и 10 бр. лечебна физкултура.

Лечението е окончателно приключило в края на месец юли 2024 г. В конкретния случай е проведено лекарско наблюдение и пострадалият е спазвал предписаните процедури.