Решение № 12527 от 24.06.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12527 гр. София, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110152870 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по подадена от „АНДИ КОНСУЛТ 2009“ ЕООД срещу „ЛЕДА ТРАНС 1“ ЕООД искова молба, уточнена с молба вх. № 422362/30.12.2025 г. и молба вх. № 169012/27.05.2026 г., с която са предявени за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва:

1/ Иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2576,91 евро /5 040 лв./, представляваща незаплатени месечни възнаграждения по сключен между страните неформален Договор за счетоводно обслужване от 09.07.2024 г., дължими за периода 02.01.2025 г. - 01.07.2025 г., за които са издадени Фактура № 0000000815/02.01.2025 г., Фактура № **********/03.02.2025 г., Фактура № 0000000885/04.03.2025 г. Фактура № 0000000914/01.04.2025 г. Фактура № 0000000945/02.05.2025 г., Фактура № 0000000977/02.06.2025 г. и Фактура № 0000001009/01.07.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба /24.11.2025 г./ до окончателното изплащане на вземането; както и

2/ Иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 198,60 евро /388,43 лева/, представляваща мораторно обезщетение върху горната главница в размер на законната лихва за забава от датата на падежа на всяка месечна фактура, дължимо за периода 02.01.2025 г. 22.10.2025 г.

Ищецът твърди, че на 09.07.2024 г. между него и ответното дружество е сключен Договор за счетоводно обслужване, по силата на който „АНДИ КОНСУЛТ 2009“ ЕООД, в качеството му на изпълнител, се е задължил да обслужва счетоводно „ЛЕДА ТРАНС 1“ ЕООД, в качеството му на 1 възложител, срещу месечно възнаграждение в размер на 720 лева.

В уточнителна молба вх. № 169012/27.05.2026 г. конкретизира, че възложените и поети по договора задължения включват: ежемесечно осчетоводяване на предоставените от възложителя счетоводни документи, подаване на декларации по ЗДДС, подаване на дневници за покупки и продажби, подаване на декларации по образец 1 и образец 6, обработване на трудови правоотношения, включително назначаване и прекратяване на правоотношенията на служители.

За изпълнение на възложените задължения ответникът изпратил на ищеца пълномощно да го представлява пред необходимите учреждения, вкл. пред НАП и НОИ, като до края на 2024 г. отношенията на страните били коректни, а месечните възнаграждения, дължими от ответника – срочно погасявани.

Сочи, че чрез писмо по електронната поща от 11.09.2025 г., изпратено от ответника, последният го уведомил, че поради „ненапълно коректно изпълнение на задълженията“ процесният договор за счетоводно обслужване се прекратява.

В отговор на това, ищецът, като изпълнител на счетоводните услуги, изпратил на ответника незаплатени фактури, възлизащи на обща стойност от 12 240 лева, част от сумите по които били доброволно заплатени от възложителя, а други касаели трето за делото лице, също счетоводно обслужвано от ищеца /Леда Транс ЕООД/, като останала дължима процесната сума в размер на 5040 лева, съгласно издадените фактури за периода от 02.01.2025 г. до 01.07.2025 г.

Излага, че въпреки отправената покана за заплащане на процесните суми, ответникът не е погасил задълженията си, поради което отправя искане към съда да уважи предявените от него искове.

Моли за уважаване на акцесорните искове за мораторна лихва, като намира, че ответникът е изпаднал в забава, считано от деня на издаване на всяка от фактурите за процесния исков период.

Претендира разноски.

В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „ЛЕДА ТРАНС 1“ ЕООД, с който оспорва предявените искове по основание и размер.

Не оспорва, че между него и ищеца е бил сключен процесният договор за счетоводно обслужване от 09.07.2024 г., срещу които услуги е заплащал месечно възнаграждение в размер на 720 лева.

Оспорва, че дължи процесните суми по издадените от ищеца фактури, с доводи, че същият е неизправна страна по договора, доколкото не е подавал своевременно необходимите документи към НАП и НОИ, не е оказвал съдействие за представяне на документи, изисквани от вещи лица, не е предоставял информация на управителя, която пряко касаела ответника, вкл. възложителят е бил санкциониран поради непредставяне на данъчна декларация за 2024 г. в срок по вина на ищеца. Уточнява, че ищецът не е 2 изпълнил задължението си да изготви и представи финансов отчет за 2024 г., с оглед на което намира, че е налице пълно неизпълнение на сключения договор от страна на „АНДИ КОНСУЛТ 2009“ ЕООД.

Намира, че издадените фактури не свидетелстват за изпълнение на поетите по договора задължения от ищеца, като оспорва да дължи заплащането им, доколкото не са изпълнени счетоводните услуги, за които изпълнителят е бил ангажиран.

Уточнява, че ищецът незаконосъобразно задържа находящата се при него документация на ответното дружество, която му била предоставена за осъществяване на дейността му, като отказвал да я върне.

Оспорва, че ищецът е престирал пълно и своевременно услуги след м.01.2025 г., за които да му се дължат месечни възнаграждения за процесния период, като евентуално навежда искане общият размер на претендираната сума да бъде редуциран наполовина, в случай, че съдът приеме, че е налице частично изпълнение на поетите договорни задължения.

Моли за отхвърляне на исковете за главница и за мораторни лихви.

Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 266 ЗЗД, вр. чл. 288 ТЗ за заплащане на възнаграждение по сключен между страните договор за счетоводни услуги, съединен с акцесорен осъдителен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД.

По предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на действителен договор между страните за извършване н а счетоводни услуги от 09.07.2024 г., обвързвал страните през периода 02.01.2025 г. до 01.07.2025 г., както и правата и задълженията, включени в предмета на така сключения договора; пълно, качествено и срочно изпълнение на задълженията си по договора чрез извършване на уговорената услуга; настъпване на изискуемостта на вземанията, както и техния размер.

В тежест на ответника /при липса на правопогасяващи възражения/, е да докаже своите правоизключващи и правонамаляващи такива, в случая - че задължение за заплащане на възнаграждение не е възникнало за възложителя или че същото се дължи в намален размер, тъй като ищецът-изпълнител не е изпълнил в цялост възлагана работа в исковия период, съответно - не е изпълнявал в срок договорните си задължения.

В конкретния случай, безспорно е между страните по делото, че на 09.07.2024 г. същите са сключили неформален договор за счетоводно обслужване.

Безспорно е, а и се установява, от представените по делото документи /л. 11/, че сключеният договор е развален за бвъдеще, считано от 11.09.2025 г., еднострано от възложителя-ответник с изпращането на електронно писмо 3 от същата дата, получено от изпълнителя.

С оглед на това, съдът намира, че по делото се установява, че в рамките на исковия период /02.01.2025 г. – 01.07.2025 г./ страните са били обвързани от валиден договор за счетоводно обслужване.

Няма спор между страните, че дължимата от възложителя цена за извършваните от ответника счетоводни услуги възлиза на сумата от 720 лева/месец, както и че същата е била заплащана редовно и в цялост до м.декември 2024 г. Не се твърди и не се установява страните да са имали договорка за промяна в месечна цената спрямо конкретния брой извършени от счетоводната фирма дейности, поради което съдът приема, че същата е била с фиксирана месечна стойност.

Спорен между страните е на първо място въпросът какъв е обемът от поети от страна на изпълнителя договорни задължения, срещу извършването на които се дължи договореното месечно възнаграждение.

С приетия за окончателен по делото доклад, по реда на чл. 146, ал. 1, т.

3 и т. 4 ГПК, е отделено като безспорно обстоятелството, че ищецътизпълнител е поел да извършва по договора следните задължения:

1. ежемесечно осчетоводяване на предоставените от възложителя счетоводни документи,

2. подаване на декларации по ЗДДС,

3. подаване на дневници за покупки и продажби,

4. подаване на декларации по образец 1 и образец 6, 5.обработване на трудови правоотношения, включително назначаване служители и прекратяване на трудови договори.

Установява се от събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля И. Т., че в поетите от ищеца задължения се включва и 6. подаването в Търговския регистър на Годишен финансов отчет.

Не се установява от събраните по делото доказателства твърдението на ответника-възложител, че ищецът е поел задължение за извършване и на други конкретни счетоводни дейности, освен гореизброените шест групи.

Извод в противната посока не може да бъде изведен от представеното по делото на л. 8 генерално пълномощно. По своя характер упълномощаването представлява едностранна адресна правна сделка, съдържаща волеизявление от упълномощителя към пълномощника, с което волеизявление последният с оправомощава да извършва правни действия от името на упълномощителя. Доколкото обаче пълномощникът не изявява воля, по силата на самото упълномощаване за него не възникват задължения. С оглед на това, представеното пълномощно може да се тълкува само като индиция за евентуалното съдържание на сключения договор, но не и за пряко доказателства относно обема на поетите задължения от изпълнителя.

Независимо от горното, с оглед съдържанието на представеното пълномощно, съдът намира, че същото подкрепя извода за конкретния обем на задълженията на ищеца по процесния договор, описани в горните шест 4 пункта, без да разширява същия.

За доказване на изпълнението на поетите от ищеца задължения по договора по делото са събраните писмени и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели, доведени от страните.

Установява се от приетите по делото писмени доказателства /л. 90/, че в изпълнение по поетите от ищеца задължения, същият ежемесечно и в срок /до 25-то число на следващия месец, а ако денят е неработен – в първия присъствен ден/ е подавал декларации образец 1 и образец 6, като единствено по отношение на декларациите за м. май 2025 г. се констатира, че същите са подадени със закъснение от два месеца.

Установява се от приетите по делото писмени доказателства /л. 89/, че в изпълнение по поетите от ищеца задължения, същият ежемесечно и в срок /до 14-то число на следващия месец, а ако денят е неработен – в първия присъствен ден/ е подавал декларации по ЗЗДС, като, противно на твърденията на ответника, не се установява да е налице забава по отношение на нито една от декларациите в рамките на исковия период.

Не се оспорва от ищеца, а и се установява от представената Годишна данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО /л. 65/, че същата е подадена в НАП, макар и несвоевременно – на 29.07.2025 г., а не до 30.06.2025 г., какъвто е законовият срок.

Установява се от служебно извършената справка в публичния Търговски регистър, че за 2024 г. не е подаван ГФО за дружеството-ответник.

В същото време обаче съдът намира, че не се констатира неизпълнение на задължения от страна ищеца, доколкото задължението за подаване на годишен финансов отчет е със срок до 30.09.2025 г., а правоотношението между страните е било прекратено на 11.09.2025 г., като самият ищец е посочил в писмото си, че счетоводното обслужване, дори за м. август 2025 г., ще бъде извършено от друг счетоводител.

Установява се от ангажираните по делото свидетелски показания чрез разпит на свидетеля Т. – лично заета със счетоводното обслужване на ответника, че ищецът е изпълнявал и останалите, поети от него задължения, като самият ответник не твърди и не оспорва изпълнителят да не е обработвал предаваните му счетоводни документи, както и такива, касаещи трудовите правоотношение на служители на дружеството.