Решение № 12898 от 08.10.2026, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 1866/2026
- Вид
- Решение № 12898
- Подписан
- 08.10.2026
- В сила
- 08.10.2026
- Състав
- Борислав Милачков, Мария Иванова-Даскалова, Станислава Стоева
Други актове по делото
- Разпореждане № 8135 от 23.06.2026 · Борислав Милачков
Цитирани разпоредби
- чл. 208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2, пр. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 222, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, ал. 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 179, ал. 2, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 12898
Варна, 08.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - IX тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА
СТАНИСЛАВА СТОЕВА
При секретар ВИРЖИНИЯ МИЛАНОВА като разгледа докладваното от съдия БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ канд № 20267050701866 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, вр. чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Началник група към ОД на МВР – Варна, РУ – Аксаково, депозирана чрез пълномощник гл.юриск. К. Л.-А., против Решение № 541/08.05.2026 г., постановено по НАХД № 4428/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, XXXVI състав. С оспореното решение е отменено Наказателно постановление № 25-0445-000450/26.06.2025 г. на Началник група към ОД на МВР – Варна, РУ – Аксаково, с което на П. Б. П. е наложена „глоба“ в размер на 200 лева, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП, за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, и ОД на МВР – Варна е осъдена да му заплати 204,52 евро разноски.
В касационната жалба се твърди неправилно приложение на материалния закон. Касаторът поддържа, че АУАН и наказателното постановление съдържат достатъчно описание на деянието – място и време, управляваното моторно превозно средство, движението с несъобразена скорост, настигането и удара в движещия се отпред и завиващ наляво товарен автомобил. Сочи, че точната скорост не е съставомерен признак на нарушението по чл. 20, ал. 2 ЗДвП и липсата й не ограничава правото на защита. Иска отмяна на въззивното решение и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание касаторът не се явява. В писмени бележки чрез пълномощник гл.юриск. К. Л. – А., поддържа касационната жалба. По същество пледира за отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено процесното НП. Моли, на осн. чл.63д, ал.4 от ЗАНН, да й бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции и в условия на евентуалност, в случай че от страна на ответника се претендират разноски за адвокатско възнаграждение, същите да бъдат присъдени в минимален размер.
Ответникът П. Б. П., не се явява. В писмено становище по същество, чрез пълномощник адв. А. Р., оспорва жалбата и претендира присъждане на разноски по представен списък.
Окръжна прокуратура – Варна, редовно уведомена за съдебното заседание, не изпраща представител, не изразява становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Районният съд е приел, че на 30.05.2025 г. около 14:15 часа П. П. управлявал лек автомобил „Лотус Елис“ с рег.№ [рег. номер] по път III-902, км 19, около 50 метра след шоурум „Хонда“ в посока с. Кичево. Пред него се движел товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с рег.№ МХ56ЕХU. Товарният автомобил намалил скоростта, изтеглил се вдясно и предприел завой наляво към черен път, а П. започнал изпреварване. Последвал сблъсък между двете превозни средства, при който били причинени материални щети и пострадали лица. На мястото бил установен спирачен път на лекия автомобил с дължина около 50 метра в лентата за насрещно движение.
За случая на П. е съставен АУАН серия GA № 3496026/30.05.2025 г., въз основа на който е издадено оспореното пред въззивния съд наказателно постановление. Районният съд е приел, че актът и постановлението не съдържат пълно описание на нарушението, тъй като не били посочени скоростта на лекия автомобил, конкретното обстоятелство, с което тя не е била съобразена, и действието на водача, намиращо се в причинна връзка с произшествието. Поради това съдът е отменил наказателното постановление, без да разглежда спора от материалноправна страна.
Този извод е неправилен.
Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН в АУАН и наказателното постановление трябва да бъдат посочени нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Изискването е спазено, когато изложените факти индивидуализират деянието и позволяват на санкционираното лице да разбере за какво поведение е ангажирана отговорността му.
В случая в АУАН и в наказателното постановление са посочени датата и часът на нарушението, конкретният пътен участък, автомобилът и водачът, посоката на движение, движещият се отпред товарен автомобил и механизмът на произшествието. Описано е, че поради движение с несъобразена скорост П. е застигнал и блъснал движещия се пред него и завиващ наляво за навлизане в друг път товарен автомобил. Посочено е и настъпването на ПТП с пострадали лица. Това описание очертава както конкретната опасност – движещото се отпред и предприемащо завой превозно средство, така и неизпълнението на задължението скоростта да бъде избрана така, че водачът да е в състояние да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението.
Въззивният съд неправилно е придал решаващо значение на липсата на цифрово установена скорост. Нарушението по чл. 20, ал. 2 ЗДвП не е превишаване на нормативно определена максимална скорост. Негов съставомерен белег е несъответствието между избраната скорост и конкретната пътна обстановка, което не изисква непременно измерване и посочване на скоростта в километри в час. Когато водачът не успее да намали или да спре и реализира удар в превозно средство, което се движи непосредствено пред него, несъобразяването на скоростта се установява от механизма на произшествието и останалите доказателства.
Неоснователен е и изводът, че не е посочено с кое обстоятелство водачът е следвало да съобрази скоростта си. Фактическото описание не преповтаря само текста на закона. То сочи движещия се отпред товарен автомобил, поведението му при завиване наляво и последвалото настигане и блъскане. Тези факти отнасят обвинението към характера и интензивността на движението и към възникналата конкретна опасност. Употребеното наред с това обобщено изброяване на част от факторите по чл. 20, ал. 2 ЗДвП не създава неяснота, тъй като фактическата част индивидуализира нарушението.
Правото на защита на П. не е било ограничено. Още с писменото възражение срещу АУАН той е оспорил движението с несъобразена скорост, причиняването на ПТП и предвидимостта на опасността, като е изложил собствена версия за начина, по който товарният автомобил е предприел завоя. Същите възражения са развити и пред районния съд. Съдържанието на защитата показва, че лицето е разбрало фактическото обвинение и е организирало защитата си срещу него.
Доколкото спорът е изяснен от фактическа страна и не се налага събирането на нови доказателства, на основание чл. 222, ал. 1 АПК касационният съд следва да го реши по същество, без да връща делото на районния съд за ново разглеждане.
От събраните доказателства се установява извършването на нарушението.
Констативният протокол за ПТП и приложената схема удостоверяват местоположението на автомобилите и щетите след удара. В докладната записка на актосъставителя е отразен спирачен път на лекия автомобил с дължина около 50 метра в лентата за насрещно движение. Самият П. не оспорва, че е предприел изпреварване и че ударът е настъпил при изравняването му с товарния автомобил. Тези данни, преценени в съвкупност с показанията на разпитаните пред районния съд свидетели, установяват, че водачът не е избрал скорост, позволяваща му да реагира безопасно на поведението на движещото се непосредствено пред него превозно средство и да предотврати сблъсъка.
Намаляването на скоростта и изтеглянето вдясно на товарния автомобил са били обективно възприемаеми от П.. Те са изисквали повишено внимание и избор на такава скорост, при която започнатата маневра да бъде прекратена или автомобилът да бъде спрян при промяна в движението на предходното превозно средство. Следователно възникналата опасност не е била непредотвратима за водач, изпълнил задължението си по чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
Обстоятелството дали водачът на товарния автомобил е подал своевременно светлинен сигнал и дали със своето поведение е допринесъл за произшествието не изключва отговорността на П.. Административнонаказателната отговорност е лична, а евентуалното самостоятелно нарушение на друг участник в движението не освобождава водача от собственото му задължение да съобрази скоростта с развиващата се пред него пътна ситуация. Видно от материалите по преписката, спрямо водача на товарния автомобил също е съставен отделен АУАН.
Деянието е извършено виновно при непредпазливост. П. е могъл и е бил длъжен да предвиди опасността от сблъсък при предприемане на изпреварване на превозно средство, което е намалило скоростта си и се е изтеглило вдясно, и да съобрази скоростта си така, че да запази контрол върху автомобила.
Правилно административнонаказващият орган е приложил санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП. За нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, довело до ПТП, е наложена предвидената от закона глоба в размер на 200 лева. Не са налице основания за прилагане на чл. 28 ЗАНН, предвид настъпилото произшествие с материални щети и пострадали лица.
Като е отменил законосъобразното наказателно постановление поради несъществуващ порок в описанието на нарушението, районният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон. Решението следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което наказателното постановление да бъде потвърдено.
При този изход на спора своевременно направеното от страна на касатора искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно, поради което на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, следва да му се присъди такова, определено по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на по 130 лв. (66,47 евро, на осн. чл. 4 и чл. 5 от ЗВЕРБ) за всяка от съдебните инстанции, а именно: в общ размер на 132,94 евро.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, IX тричленен състав на Административен съд-Варна
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 541/08.05.2026 г., постановено по НАХД № 4428/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, XXXVI състав, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0445-000450/26.06.2025 г. на началника на група към ОД на МВР – Варна, РУ – Аксаково, с което на П. Б. П. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
ОСЪЖДА П. Б. П., [ЕГН], да заплати на ОД на МВР – Варна сумата от 132,94 евро (сто тридесет и две евро, деветдесет и четири евроцента), представляваща юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�