Акт от 22.07.2019, Районен съд - Дулово
- Съд
- Районен съд - Дулово
- Дело
- 127/2019
- Подписан
- 22.07.2019
- В сила
- 22.07.2019
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И Е
№ 132 гр.Дулово, 22.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Дуловският районен съд, гражданско отделение, в открито заседание на трети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
КЪНЧЕВ при секретаря Нина Станчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 127 по описа на съда за 2019година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба подадена от А.Л.К. с ЕГН **********,*** против Ш.Р. Ш. с ЕГН **********,*** се твърди, че между страните има сключени договори за наем както следва : 1.Договор за наем от ****год., с предмет земеделска земя – 40.000 дка, при наемна цена от 50 лв. на декар, с общо дължима сума от 2 000 лв. 2. Договор за наем от ****г., с предмет земеделска земя – 40.000 дка, при наемна цена от 50 лв. на декар, с общо дължима сума от 2 000 лв. 3. Договор за наем от ****г., с предмет 40.000 дка земеделска земя, при наемна цена от 70 лв. на декар, с общо дължима сума от 2 800 лв. Твърди се, че сумите по тези три договора били дължими след изтичане на стопанската година и след реализация на продукцията, но не по-късно от три месеца от края на стопанската година.
Твърди се още, че наемната цена по договора от
****г. била изплатена изцяло и в брой от ответника през ****г., че по договора за наем от ****г. не била изплатена сумата от 400 лева, а по договора за наем от ****г. наемната цена от 2 800 лева не била платена.
Поради забава в плащането ответното дружество дължало и лихва за забава в размер на 46.00лв., а именно върху сумата от 400 лв. - за периода от ****г. до ****г. и лихва за забава в размер на 39.00 лева върху сумата от 2 800.00 лв. - за периода от ****г. до **** г. Претендира се и законна лихва върху всяка една от главниците. Поради изложеното е направено искане за постановяване на неприсъствено решение, с което да се осъди ответника за заплащане на посочените суми за наем на земеделска земя. Претендирани са с исковата молба направените по делото разноски. Към исковата молба са приложени писмени .
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника Ш.Р.
Ш. и не са представени писмени доказателства..
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Към исковата молба са приложени заверени копия от договори за наем на земеделска земя от ****г., сключени между страните, Договор за пренаемане на недвижим имот от ****г., Договор за пренаемане на недвижим имот от ****г.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, видно от приложената на лист 16 разписка. Ответника е бил редовно призован и за първото по делото заседание, видно от приложената на лист 20 разписка. В изпратеното до страната съобщение по чл.131 ГПК, както и в това за насроченото съдебно заседание, е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.
В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от процесуален представител който от името на своя доверител заявява, че поддържа исковата молба, моли съда да постанови неприсъствено решение и да уважи исковите претенции изцяло.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява, като няма направено искане делото да се гледа в нейно отсъствие.
От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищеца писмени доказателства, се налага изводът, че искът е вероятно основателен.
В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, в който смисъл е и направеното от ищцовата страна искане, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.
При този изход на делото и предвид направеното от ищцовата страна искане, на страната следва да се присъдят направените по делото разноски. Внесената ДТ е в размер на 262.00 лв., а заплатеното адвокатско възнаграждение – 450 лв., като при съобразяване размера на уважените искове на страната следва да се присъдят разноски в общ размер от 712.00 лв.
Поради изложеното и на основание чл. 239, ал.2 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Ш.Р. Ш. с ЕГН **********,*** да заплати на А.Л.К. с ЕГН **********,***, сумата от 400 лв. /четиристотин лева/ представляваща неплатена наемна цена за стопанската ***година, дължима по Договор за наем на земеделска земя от ****г., сумата от 46.00 лв. /четиридесет и шест лева /, представляща обезщетение за забава за периода от ***г. до ****г., ведно със законната лихва върху главницата от 400 лева, считано от датата на предявяване на иска – ***т. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Ш.Р. Ш. с ЕГН **********,*** да заплати на А.Л.К. с ЕГН **********,***, сумата от 2 800 лв. /две хиляди и осемстотин лева/ представляваща неплатена наемна цена за стопанската ***година, дължима по Договор за наем на земеделска земя от ****г., сумата от 39.00 лв.
/тридесет и девет лева /, представляща обезщетение за забава за периода от ****г. до ****г., ведно със законната лихва върху главницата от 2 800 лева, считано от датата на предявяване на иска – ***г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Ш.Р. Ш. с ЕГН **********,*** да заплати на А.Л.К. с ЕГН **********,***, сумата от 712.00 лв. /седемстотин и дванадесет лева/ направени по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Ответникът може да търси защита срещу решението по реда на чл.240 ГПК.
Препис от решението да се върчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: