Решение № 295 от 10.02.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. Варна, 10.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деница Славова при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Деница Славова Гражданско дело № 20213110107234 по описа за 2021 година взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от Ж. Т. Р., ЕГН **********, със служебен адрес гр. *********** срещу „М.***" АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр. ***********, представлявано от В.Г.С., иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи на ответника сумата от 684 лв. /шестстотин осемдесет и четири лева/, представляваща неустойка за непредставяне на обезпечение, съгласно чл. 10 във вр. с чл.20 от Договор за потребителски кредит № 100052 от 27.03.2020 г., поради нищожност на клаузата за неустойка.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

В исковата молбата ищецът твърди, че на 27.03.2020 г. между Ж. Т. Р., ЕГН ********** и „М.***" АД, ЕИК ***********, е сключен Договор за потребителски кредит № 100052. По силата на Договора ответното дружество се задължава да предостави на кредитополучателя Ж.Р. потребителски кредит под формата на заем в размер на 1 000лв. /хиляда лева/, а кредитополучателя 1

Ж.Р. се задължава да върне предоставената сума в срок до 27.03.2021 г. на 12 месечни вноски, при годишен лихвен процент в размер на 32,80 % и годишен лихвен процент на разходите /ТИР/ - 49,65 %.

В глава V, чл. 10 от Договор за потребителски кредит № 100052 от 27.03.2020 г. е предвидено, че кредитополучателя дължи неустойка с обезщетителен характер, в случай, че не представи обезпечение съгласно реди и условията, предвидени в чл.20, ал.2 от Договора. Неустойката е в размер на 6,90лв. /шест лева и 90 ст./ плюс 0,23 % от усвоения размер на кредита, за първият ден на забава и 0,23 % от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен. Обезпечението, което се предвижда да предостави Ж.Р., уговорено в чл.20 от Договора е поръчителство за пълния размер на кредита. В чл.20,ал.2 от Договора е посочено, че кредитополучателя Ж.Р. се задължава в срок от 3 /три/ работни дни от сключването на Договора, да обезпечи кредита с поръчителство на едно физическо лице, което следва да е одобрено от Кредитора и да отговаря на заложените в Общите условия изисквания.

Общата дължима сума, която Ж.Р. следва да върне е в размер на 1 186,43 лв. /хиляда сто осемдесет и шест лева и 43 ст./, от които 1 000 лв. главница и 186,43 лв. лихва, при условие, че предостави в срок до 3 работни дни от сключване на договора поръчителство. В случай, че не представи обезпечението по чл.20, то съгласно чл. 10 от Договора, Ж.Р. дължи на Кредитора „М.*** АД неустойка в размер на 684 лв.

Съгласно погасителният план, посочен в Приложение №1 към Договор за потребителски кредит № 100052 от 27.03.2020 г., всяка погасителна вноска е в размер на 98,87 лв. /деветдесет и осем лева и 87 ст./ при предоставяне на обезпечение. Първата погасителна вноска е с падеж 27.04.2020 г., а последната под номер 12 с падеж 27.03.2021 г.. В случай на непредставяне на обезпечението по чл.20 от Договора на основание чл. 10 от Договора към размера на всяка вноска е прибавена сума в размер на 57 лв. /петдесет и седем лева/ за неустойка, като в този случай размерът на вноската става 155,87 лв.

/сто петдесет и пет лева и 87 ст./, а общото задължение по кредита 1 870,43 лв.

/хиляда осемстотин и седемдесет лева и 43 ст./.

Твърди, че клаузата за неустойка е нищожна, поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, както и поради 2 противоречие с чл. 19 ал. 5 от ЗПК на основание чл. 21 ал. 1 от ЗПК и с чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Поради това сумите, претендирани от ответника като неустойка, не се дължат.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна. В отговора на исковата молба се сочи, че в случай, че искът бъде приет за допустим, то същият СЕ ПРИЗНАВА от ответника.

Счита се обаче, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото и моли да бъде освободен от разноски, на основание чл. 78 ал. 2 от ГПК. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.

Независимо от това предявява НАСРЕЩНИ ИСКОВЕ за осъждане на Ж. Т. Р., ЕГН **********, със служебен адрес гр. *********** да заплати на „М.***" АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр.

***********, представлявано от В.Г.С., сумата от 1000лв., представляваща връщане на дължимата по Договор за потребителски кредит № 100052/27.03.2020г. заемна сума, видно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на иска – 15.07.2021г. до изплащане на вземането, както и сумата от 186.43лв., представляваща договорна лихва по Договор за потребителски кредит № 100052/27.03.2020г.

В УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ моли да бъде осъдена Ж. Т.

Р., ЕГН **********, със служебен адрес гр. *********** да заплати на „М.***" АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр.

***********, представлявано от В.Г.С., сумата от 1000лв., представляваща връщане на дадено без основание по нищожен договор.

Твърди, че ищцата признава в исковата молба, че страните са сключили Договор за потребителски кредит № 100052/27.03.2020г., съгласно който ответникът е предоставил сумата от 1000лв. в заем на ищцата, а същата се е задължила да я върне, ведно с лихва в общ размер на 186.43лв. за срока на договора. Твърди, че е налице неизпълнение от страна на ищцата. Счита, че същата дължи връщане на заемната сума, ведно с уговорената в договора възнаградителна лихва. В условията на евентуалност, ако се приеме, че сключения между страните Договор за потребителски кредит № 100052/27.03.2020г. е нищожен в неговата цялост, моли за връщане на дадената по нищожния договор за заем сума в размер на 1000лв.

3

В отговора на насрещните искове се сочи, че насрещната искова молба е основателна само за сумата от 1000лв., претендирана като главница по договора за заем. Счита, че иска за сумата от 186.43лв. е неоснователен, доколкото съгласно чл. 23 от ЗПК при недействителност на договора за потребителски кредит се дължи само чистата стойност на кредита в размер на 1000лв. В тази връзка не оспорва получаването на сумата от 1000лв. по договора. Твърди, че договора за потребителски кредит № 100052/27.03.2020г. е нищожен по следните съображения: ГПР, посочен в договора, не съответства на действително приложения, тъй като в същия не е включено задължението за неустойка по чл. 10 от Договора.

В съдебно заседание ищецът моли за уважаване на иска си и за частично отхвърляне на предявения като главен насрещен иск, като признава частично насрещния иск. Ответникът моли за уважаване на насрещните искове.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По иска, предявен е от ищеца, с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК:

Предявен е иск за приемане за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи на ответника сумата от 684 лв. /шестстотин осемдесет и четири лева/, представляваща неустойка за непредставяне на обезпечение, съгласно чл. 10 във вр. с чл.20 от Договор за потребителски кредит № 100052 от 27.03.2020 г., поради нищожност на клаузата за неустойка.

Искът е допустим, доколкото обект на спор между страните е съществуването на едно право /правото на ответника да получи уговорената в договора неустойка/ по облигационното правоотношение, възникнало на основание договора за кредит. Условие за надлежното упражняване на правото на иск е наличието на извънсъдебен спор между страните за дължимостта на процесната сума за неустойка, уговорена с договора.

По същество на спора е налице признание на иска от страна на ответника.

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 237 от ГПК за

4 постановяване на решение при признание на иска: налице е признание на иска; не са налице отрицателните предпоставки на чл. 237 ал.3 от ГПК, поради което съдът, основавайки се на признанието, следва да постанови решение, с което да уважи исковата претенция.

По насрещните искове:

Предявени са два главни насрещни иска с правно основание чл. 79 от ЗЗД във вр.с чл. 240 ал. 1 от ЗЗД и чл. 240 ал. 2 от ЗЗД: 1. за сумата от 1000лв., представляваща връщане на дължимата по Договор за потребителски кредит № 100052/27.03.2020г. заемна сума, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на иска – 15.07.2021г. до изплащане на вземането, и 2. За сумата от 186.43лв., представляваща договорна лихва по Договор за потребителски кредит № 100052/27.03.2020г.

Налице е признание само на първия предявен иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД във вр.с чл. 240 ал. 1 от ЗЗД.

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 237 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска: налице е признание на иска; не са налице отрицателните предпоставки на чл. 237 ал.3 от ГПК, поради което съдът, основавайки се на признанието, следва да постанови решение, с което да уважи исковата претенция.

За втория предявен иск, а именно с правно основание чл. 79 от ЗЗД във вр.с чл. 240 ал. 2 от ЗЗД, е налице оспорване на иска, поради което съдът дължи произнасяне по същество на спора с излагане на мотиви.

Не е спорно между страните, както че е сключен процесният Договор за потребителски кредит, така и, че в Договора е налице уговорка по нищожна клауза, а именно клаузата, с която е уговорена неустойката за непредставяне на обезпечение - чл. 10 във вр. с чл.20 от Договор за потребителски кредит № 100052 от 27.03.2020г.

Спорно е дали се дължи договорната лихва, уговорена в чл. 7 от договора за кредит.

Разпоредбите на чл. 19 ал. 4 и ал. 5 и чл. 21-23 от ЗПК съдържат норми, указващи в кои случаи кои клаузи от договора се считат за нищожни, както и в кои случаи целият договор се счита за нищожен, както и последиците от недействителността в различните случаи.

5

Недействителността на целия договор за кредит, както и последиците от недействителността се уреждат от чл. 22 и чл. 23 от ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл. 23 от ЗПК, Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Извън случаите по чл. 22, недействителността е само частична /не на целия договор, а на отделни негови клаузи/, поради което не се прилагат последиците по чл. 23 от ЗПК.

Така в чл. 21 ал. 1 е посочено общото правило за частичната недействителност на договора за потребителски кредит - „Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна“. Нищожна се явява само посочената клауза, но не и целият договор. Следователно не е допустимо прилагането на нормата на чл. 23 от ГПК при недействителност на отделна клауза, тъй като тя е приложима само при недействителен договор. Нищожната клауза не поражда правно действие, следователно по същата не се дължи плащане.

Този принцип е залегнал и в чл. 19 от ЗПК. Тала в ал. 4 е посочено, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Нормата на чл. 19 ал. 5 от ЗПК пък предвижда следното: Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

Доколкото клаузата на чл. 10 във вр. с чл.20 от Договор за потребителски кредит № 100052 от 27.03.2020г. води до надвишаване на уговорения в договора ГПР, то същата се явява нищожна, на основание чл. 19 ал. 5 от ЗПК. Следователно по същата не се дължи плащане.