Решение № 168 от 23.03.2023, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Смолян, 23.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: * при участието на секретаря * като разгледа докладваното от * Гражданско дело № 20225440100990 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Ищецът И. П. П., с ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. * е предявил срещу *“ (*) – гр. Смолян, със седалище и адрес на управление: гр. Смолян, бул. „*, обективно кумулативно съединени искове, както следва: осъдителен иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 187, ал. 7 ЗМВР, с който се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 2326, 37 лева /размерът изменен в съдебно заседание/, представляваща допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден нощен труд в размер на 239,10 часа за периода от 12.10.2019г. до 30.09.2022 година, получени в резултат на преизчисляване на положени часове нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с който се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 311, 93 лева /размерът изменен в съдебно заседание/, представляваща обезщетение за забава, считано от първо число на месеца, следващ отчетния тримесечен период, за който се дължи трудовото възнаграждение до датата на подаване на иска в съда.

Ищецът излага, че е служител в системата на МВР в * - Смолян /*Смолян/ от месец Септември 1999г., като до момента заема длъжността * /*/.

1

Съгласно чл.142, ал.1, т.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ И. П. П. е със статут на държавен служител и осъществява службата си на 12 и 24-часови смени. Предвид характера на заеманата длъжност, ищецът полага труд и през нощта (за времето от 22.00 часа до 06.00 часа), съгласно утвърдени графици, като отработеното работно време до сега се е изчислявало сумарно, без часовете, положен от него нощен труд да са преобразувани в дневен труд и съответно да му се изплати възнаграждение за полагания извънреден труд . В исковата молба се сочи, че липсата на изрична норма в Наредба № 81213-776/29.07.2016г. (обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016г.) и Наредба №8121з[1]36/07.01.2020г. (обн. в ДВ бр.З от 10.01,2020г.) представлява празнота в уредбата относно реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, в съдебната практика се приема, че субсидиарно следва да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн.ДВ бр.( от 26.01.2007г.). В чл.9 ал.2 от същата Наредба е предвидено при сумирано изчисляване наработното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Посочената в чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата методология е само с оглед установения по законодателен път начин за отчитане на нормата фактически положен труд. Тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е., при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент "1,143" и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. На общо основание приложение имат нормите на чл. 9 и следващите от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в която именно е и определена методологията за превръщането на отработените нощни часове в дневни със съответния коефициент в хипотезите, в които работното време се изчислява сумирано за определен период. В исковата молба се сочи, че към момента за посочения тригодишен период назад, положеният от ищеца И. П. извънреден труд, не е преобразуван от нощен в дневен такъв е коефициент 1,143, не е начисляван и не му е заплащан. Претендира и присъждане на разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от страна на ответника – *“ (*) – гр. Смолян, който оспорва предявените искове като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Излага, че в ЗМВР няма препращаща норма, която да даде основание да се прилагат субсидиарно, както разпоредбите на КТ, така и издадените въз основа на кодекса подзаконови нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ. ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ статута на служителите, работещи в МВР, като обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др. С оглед специалния характер на акта, 2 размерът на дължимото допълнително възнаграждение следва да се определи съобразно специалните правила, посочени в ЗМВР и в издадените Наредби на министъра на вътрешните работи и заповеди, въз основа на призната от закона делегация. Основавайки се на законовата делегация на чл. 187, ал. 10 (предишна ал. 9) във връзка с ал. 8 (предишна ал. 7), чл. 187а, ал. 4 и чл. 188, ал. 1 от ЗМВР, министърът на вътрешните работи е издал приложимите през процесния период Наредба № 8121 з- 776/29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 29.07.2016 г.), Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г. (обн., ДВ, бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г.), Наредба № 8121з1174/21.10.2020 г. (обн., ДВ, бр. 93 от 30.10.2020 г., в сила от 10.01.2020 г.) и Наредба № 8121з[1]1353/15.12.2020 г. (обн., ДВ, бр. 107 от 18.12.2020 г., в сила от 10.01.2020 г.), регламентиращи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в министерството на вътрешните работи. Съгласно чл. 3, ал. 3, съответно ал. 2, при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24часов период. Трудът, който служителят е полагал, е по 8 часа нощен труд.

Ответникът излага, че с оглед предвидената в чл. 187 от ЗМВР еднаквата нормална продължителност на часовете дневен и нощен труд, в специалната нормативна уредба - ЗМВР и подзаконовите му актове не е налице празнота, която да подлежи на запълване. При паралелното действие на норми, уреждащи една и съща материя, приложение намират специалните норми, които изключват действието на общите. Доколкото не се касае до норма, следствие от законова разпоредба, преценката на органа, комуто е делегирана компетентност по издаване на наредбите по чл. 187, ал. 9, съответно ал. 10 от ЗМВР - министъра на вътрешните работи - както за въвеждането на коефициент на превръщане на нощния труд в дневен, така и за отпадането на този коефициент, е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол.

Ответникът претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Моли в случай, че съдът приеме исковата молба за основателна, направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат редуцирани до минимално определения размер, посочен в Наредбата по чл. 36 от Закона за адвокатурата, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

В съдебно заседание, ищецът И. П. – редовно призован, не се явява.

Представлява се от адв. **, който поддържа предявените искове с допуснатите изменения и моли за присъждане на разноските по делото съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът *“ – Смолян, редовно призован, представлява се от юрисконсулт *, която оспорва исковете. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и в отговора на ответника и като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Няма спор между страните, че ищецът И. П. е работил по служебно 3 правоотношение при ответника в процесния период, като до момента изпълнява длъжността * /*/.

Страните не спорят също, че ищецът И. П. е полагал труд на 12-часови работни смени, по график, включително за времето от 22. 00 ч. до 06. 00 ч.

Последното се установява и от заключението на вещото лице Н. Ч. по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза. То е изготвено след като вещото лице е направило справка в счетоводството на ответника, със съхраняваните при него документи, относими към случая на ищеца И. П.. В заключението вещото лице посочва, че положеният от ищеца нощен труд за процесния период – 12.10.2019г. до 30.09.2022 година, който подробно е представен в табличен вид, е заплатен на същия, без обаче часовете положен нощен труд да бъдат преобразувани в дневен, съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ.

Видно от заключението на вещото лице, размерът на законната лихва за забава, дължима за извънреден труд за всеки отчетен тримесечен период е описана в таблица приложение 1, като общата сума е в размер на 311, 93 лева.

Настоящият съдебен състав кредитира заключението на вещото лице като обективно, добросъвестно и компетентно изготвено. Същото е и неоспорено от страните. Ето защо, съдът намира, че не същото следва да се даде вяра.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Ищецът И. П. е държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ и съгласно ал. 2 от същата норма, статутът му се урежда с този закон.

Съгласно чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в този закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за нощен труд /от 22. 00 до 06. 00ч. / – чл. 179. ал. 1. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, условията и реда за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.

Основният и спорен по делото въпрос е следва ли да се презчислява или не, с коефициент 1,143, положеният от ищеца И. П. нощен труд и така да се приравнява към дневен. За да му се даде точен отговор, трябва да се направи справка със съответната законодателна уредба.

Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР, реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

В процесния период са действали Наредба № 8121з776/29.07.2016 г.

(отм.), НАРЕДБА № 8121з-36 от 7.01.2020 г. (отм.), НАРЕДБА № 8121з-1174 4 от 21.10.2020 г. (отм.) , НАРЕДБА № 8121з-1353 от 15.12.2020 г. (отм.) и НАРЕДБА № 8121 з-922 от 22.07.2022 г.издадени от министъра на вътрешните работа, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители. Текстът на чл. 3 на всички наредби гласи, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22: 00 и 6: 00 ч., като работните часове нощен труд не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези наредби обаче, липсват изрични разпоредби, съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от предходно действащата Наредба № 8121з407/11.08.2014 г., която гласи, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния период се умножава по 1, 143.

Вярно е принципното положение, установено в нормата на чл. 46, ал. 2 ЗНА, че когато нормативния акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта, а ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България. В случая обаче Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не може да намери субсидиарно приложение, тъй като няма празнина в правото, доколкото правоотношенията, свързани с реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, работещи в МВР. Действително в издадените наредби /цитирани по-горе в мотивите/липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но липсата на това правило е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощни часове в дневни.