Решение № 2374 от 02.12.2021, Административен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

Номер 2374 Година 2021, 02.12.

Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД, VІІ състав на 03.11.2021 година в публичното заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

Секретар: С.С. като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 1262 по описа за 2021 година и като обсъди :

Производство пред първа инстанция.

Постъпила е жалба от жалба на “ШВАЙССЕРВИЗ” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.„Стефан Веркович“№3 срещу Решение за отказ за издаване на удостоверение относно приложимото законодателство № 70-00-2010#1/15.03.2021 г., издадено от П.Х.– главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив, относно заето лице В.И.Ф., потвърдено с Решение №116/19.04.2021г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата

– Главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна и настоява за отхвърлянето и.

Подробни съображения са изложени в писмено становище приложено по делото.

Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският административен съд – Второ отделение, седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Процесният акт е издаден в хода на производство проведено по реда на чл. 88 и сл. от ДОПК, инициирано с Искане с вх. № 70-00-2010/12.02.2021 г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, подадено от „ШВАЙССЕРВИЗ“ ЕООД за издаване на удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство за заето лице /обр. ОКд-236/, за лицето В.И.Ф..

В искането дружеството е декларирало, че Филаненко е постъпил на работа на 20.05.2020г.; спрямо него се прилага законодателството на командироващата държава в рамките от един месец преди командироване; ще се запазят трудовите правоотношения между работодателя и работника през периода на командироване; работодателят в командироващата държава може да реши да прекрати договора със заетото лице по време на командироването; работодателят в командироващата държава може да определи ключовите аспекти на изпълняваната дейност в приемащата държава; лицето е наето с цел да бъде командировано (изпратено) и не се изпраща да замести друго лице, чийто срок на командироване е изтекъл; лицето ще бъде предоставено на разположение на друго предприятие в държавата членка, в която то е командировано; период на командироването - от 20.05.2020 г. - 25.06.2020 г.; размерът на възнаграждението за времето на командироване е 10 евро чисто на час; към момента на подаване на заявлението, броят на наетите от работодателя лица, които полагат труда си на територията на България е 0; броят на административния персонал, който полагат труда си на територията на България е 1; броят на командированите заети лица – 12; няма договори изпълнявани в България; 12 броя са договорите, изпълнявани в приемащата държава; процентно съотношение на реализирания оборот на територията на Република България спрямо общия реализиран оборот за предходните 12 месеца е 100 %. Към искането са приложени трудов договор и Акт за изпращане на работник/служител в предприятие ползвател от 22.06.2020 г.

Цитираният трудов договор е сключен между дружеството жалбоподател и Филаненко за изпълнение на длъжността "Монтажник", с място на работа Германия и работно място гр.Нидероршел 37355. Договорът е сключен на основание чл. 107р от КТ във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ до завършване на определена работа, при условия на пълно работно време при 8 часа дневно или 40 часа седмично.

Според Акт за изпращане на работник/служител в предприятие ползвател “KD Stahl-Ind Maschinenbau” от 03.04.2020 г., работникът се задължава да се яви на работа в предприятието ползвател, находящо се в Германия на 20.05.2020г. с начален час 08.00 часа.

В хода на производството са дадени писмени обяснения на пълномощник на „ШВАЙССЕРВИЗ“ ЕООД до ТД на НАП – Пловдив с дата 01.03.2021г., според които дружеството е водило преговори с няколко български и чуждестранни дружества за осигуряване на временна работа на работници, но е успяло да сключи договор единствено с немската фирма “KD Stahl-Ind Maschinenbau” с фирмен номер 15715228111 и ДДС номер DE254046804, със седалище и адрес на управление: Германия, гр.Bernterdore, Am Fordertrum 3, който договор е прекратен през месец август 2020г., поради последиците за фирмата ползвател от епидемиологичната обстановка и спада в работата. Пак там са изброени и изпратените работници за осигуряване на временна работа (общо 14 лица, сред които и Филаненко) и е посочено, че за времетраенето на сключените трудови договори работниците са осигурявани в Българи, но възнагражденията им са съобразени с минималните часови ставки в Германия. Описана е и спецификата на този вид предприятия за осигуряване на временна работа и е посочено, че основната им дейност е винаги в държавата, където е седалището и адрес на управление на дружеството, поради което единствената държава, в която се дължат всички данъци, такси и осигуровки е Република България. Посочено е, че за периода от регистрацията си 12.2019г. до 03.2020г. дружеството не е издавало фактури, а през месец април 2020 г. е издало 6 броя фактури на обща стойност 66 200,93 лева към “KD Stahl-Ind Maschinenbau”.

С писмените обяснения са представени още: кратка презентация на фирмата; Удостоверение за регистрация от Министерство на труда и социалната политика от 30.03.2020 г.; Договор за предоставяне на персонал от 02.04.2020 г. сключен между „ШВАЙССЕРВИЗ“ ЕООД и “KD Stahl-Ind Maschinenbau”, включително и Приложение 1 към договора.

Във връзка с подаденото искане, от страна на отвения орган е извършена проверка в ИС на НАП и по-конкретно на подадените СД по ЗДДС и дневниците за продажба към тях за период от м.01.2020 г. до м.02.2021 г., при която е установено, че дружеството няма регистрирани доставки на територията на България за целия период от м.01.2020 г. до м.02.2021 г. вкл., а за периода м.04.2020 г. до м.08.2020 г. има декларирани само доставки на услуги по чл. 21 ал. 2 от ЗДДС, единствено и само с контрагента в Германия - “KD Stahl -Ind Maschinenbau”.

Установено е още, че няма извършени доставки към български контрагенти.

След анализ на представените от дружеството и служебно събраните доказателства органът по приходите е направил извод, че дружеството няма реализирани обороти на територията на България, както преди периода на командироване на заетите лица на територията на България, така и по време на командироването им. При това положение е прието, че липсата на реализиран от работодателя оборот на територията на изпращащата държава-членка /България/, е достатъчен индикатор че дружеството осъществява преобладаващо значителна част от дейността си на територията на друга държава - членка /в конкретния случай Германия/ и не осъществява значителна част от дейността си на територията на изпращащата държава - членка - България.

Въз основа на тези данни е формиран крайният извод, че не са изпълнени условията(не може да се установи обичайно осъществяване на съществена дейност от командироващото дружество на територията на България), при които на основание чл. 12 (1) от Регламент 883/2004 лицето може да остане подчинено на българското осигурително законодателство за периода от 06.04. 2020г. до 31.07.2020г., с оглед на което е издадено процесното Решение за отказ за издаване на удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство.

При осъщественото административно обжалване, горестоящия в йерархията административен орган с Решение № 116/19.04.2021 г. е потвърдил оспореното решение за отказ, възприемайки изцяло фактическите констатации и правните изводи на органа по приходите, като отново е обсъдил приложимите правни норми, а именно чл. 12 (1) и чл.14 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на съвета, както и т. 1 от Решение № А2 от 12.06. 2009 г. на Административната комисия.

Спорде този състав на съда в казуса, релевантните за разрешаването на административноправния въпрос факти и обстоятелства са установени от материално компетентен орган в производство по чл.88 и сл. от ДОПК. Същото е завършило с издаването на предвидения в чл.91 ал.1 ДОПК акт, който е постановен в изискваната от закона форма. Не се констатират нарушения на процесуалните правила при осъществяване на действията от страна на приходната администрация.

Впрочем спор по тези обстоятелства и по установените факти няма.

Спорът по делото е правен, като противоположните становища, поддържани от страните в настоящото производство се отнасят до правилното приложение на материалния закон и се концентрира най-общо във въпроса налице ли са предпоставките за издаване удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство.

В тази връзка следва да се посочи, че новелата на чл.45 ДФЕС гарантира свободното движение на работници в рамките на Съюза, като за целта предвижда премахването на всякаква дискриминация, основаваща се на гражданство, между работниците от държавите членки, що се отнася до заетост, възнаграждение и други условия на труд. От друга страна обаче системите на социалната сигурност на държавите членки функционират на териториален принцип, като регулират събития, които възникват единствено на територията на съответната държава.

Правилата за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на ЕС са въведени с Регламент /ЕО/ № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент /ЕО/ № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент /ЕО/ № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност.Предназначението на цитираните регламенти е да синхронизират системите за социална сигурност на държавите членки, за да се елиминират онези противоречия, които възникват от прилагането на националните законодателства в трансгранична ситуация.

Правилата за определяне на приложимото законодателство са регламентирани в дял ІІ, чл. 11 – чл. 16 от Регламент № 883/2004, като в разпоредбата на чл.11, пар. 1 е изведен ръководния принцип, че за едно заето лице е приложимо законодателството само на една държава членка. При наети и самостоятелно наети лица разпоредбата на чл.11, пар. 3, буква а) от Основния регламент въвежда правилото, че се прилага законодателството на държавата членка, в която се осъществява дейността – "правило на заетостта".

Изключението от това общо правило при командироване на заети лица е посочено в разпоредбата на чл.12, пар. 1 от Регламент /ЕО/№ 883/2004, според която лице, което осъществява дейност като заето лице в държава членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този работодател в друга държава членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава членка, при условие че предвиденото времетраене на тази работа не превишава 24 месеца и че не е изпратено да замества друго лице.

В разпоредбата на чл. 14, § 1 от Регламент /ЕО/ № 987/2009 е уточнено, че за целите на прилагането на чл. 12, § 1 от основния регламент, "лице, което осъществява дейност като заето лице в държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този работодател в друга държава-членка" включва лице, което е наето с цел да бъде командировано в друга държава-членка, при условие, че непосредствено преди да започне работа, спрямо съответното лице вече се е прилагало законодателството на държавата-членка, в която е установен неговият работодател. В случая и съгласно българското законодателство към "категорията заети лица" спадат всички осигурени лица по реда на чл.

4, ал. 1 от КСО.

Съгласно чл. 14, § 2 от Регламент /ЕО/ № 987/2009, за целите на прилагането на член 12, § 1 от основния регламент е разяснено, че изразът "което обичайно осъществява дейността си в нея" се отнася до работодател, който обичайно извършва значителни по обхват дейности, различни от чисто вътрешни управленски дейности, на територията на държавата-членка, в която е установен, като се вземат под внимание всички критерии, характерни за дейностите, извършвани от въпросното предприятие. Приложимите критерии трябва да отговарят на специфичните характеристики на всеки работодател и на действителния характер на извършваните дейности.

Разпечатката съдържа 38 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/862c0e01-9d9d-4814-8995-a224d7c37d2e