Определение № 245 от 01.07.2024, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 245 гр. Кърджали, 01.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова И.ова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова И.ова Въззивно частно гражданско дело № 20245100500132 по описа за 2024 година Производството е по чл. 278, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Д. Д., в качеството му на процесуален представител на ответника „М.- *“ ООД, против Определение № 388/01.04.2024 г. по гр.д. № 789/2023 г. по описа на Районен съд – К., с което по реда на чл. 248 ГПК е изменено протоколно определение №160/20.02.2024 г., постановено в проведеното на 13.02.2024 г. открито съдебно заседание в частта за разноските.

С определението, предмет на обжалване, ответникът „М. – *“ ООД, ЕИК ********** е осъден да заплати на Националната агенция за приходите, чрез ТД на НАП - гр.София, сумата от 100 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение. Отхвърлени са направените в проведено на 13.02.2024 г. открито съдебно заседание искания от ответниците „М. – *“ ООД, Л. Д. М., А.

В. Х., Л. Ж. Ч., И. С. Ч. и И. М. М. за изменение на протоколно определение №160/20.02.2024 г. в частта, с която „М. – *“ ООД осъден да заплати разноски по делото, както и в частта, с която е направено искане да бъдат присъдени разноски за адвокат в полза на ответниците „М. – *“ ООД, Л. Д. М., А. В. Х., Л. Ж. Ч., И. С. Ч. и И. М. М..

Частният жалбоподател счита определението за неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че производството е образувано по предявен от НАП против „М. – *“ ООД, Л. Д. М., А. В. Х., Л. Ж. Ч., И. С. Ч. и И. М. М., иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК за обявяване за недействителни по отношение на държавата в лицето на ТД на НАП-София, сключени между „М . – *“ ООД, като продавач и другите ответници, в качеството им на купувачи, разпоредителни сделки, обективирани в приложени по делото нотариални актове. Счита, че неправилно съдът е приложил по аналогия решения на ВКС по дела, свързани с парични 1 претенции, но разглежданите от ВКС случаи не били идентични с настоящия.

Излага съображения, че при иск по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК не е достатъчно да се установи наличието на задължение към фиска, а следва при пълно и главно доказване ищецът да установи намерението на ответника да увреди кредитора НАП. Такова доказване в производството н е било направено предвид отказа от иск и липсата на доказателства, установяващи намерението за увреждане. Твърди се, че с така направения отказ от иск, ищецът печелел делото с всички благоприятни за него последици, без да доказва основателността му и преграждал правото на ответниците да докажат неоснователността му и съответно правото да получат направените разноски, които при отхвърляне на предявения иск нямало да бъдат присъдени в тяхна тежест. Посочва, че съгласно съдебната практика, при направен отказ от иск от страна на ищеца, приложение намирала нормата на чл. 78, ал. 4 ГПК.

Съобразно посоченото в Определение № 418/11.02.2015 г., постановено по в.ч.гр.д. № 3908/2014 г. на С**, отказът от иск представлявал разпоредително действие на ищеца с право на защита, чрез което същото се погасява, а производството по делото се прекратява без възможност за повторно предявяване на същия иск. Волеизявлението за отказ от иск имплицитно включвало признание на ищеца за несъществуване на твърдяно или претендирано от него материално право, предмет на делото, респ. съществуването на отричаното с иска такова. Посочва, че определението за прекратяване по чл. 233 ГПК не формира сила на пресъдено нещо по спорното право – ефектът на отказа десезирал съда с произнасяне по него и преграждал на възможността за повторно предявяване на същия иск. В този смисъл волеизявлението за отказ от иска имало sui generis абстрактен характер, доколкото действителността му не е обусловена от наличието на стояща извън него причина, която да му служи за основание (сключване на извънсъдебна спогодба по предмета на спора, опрощаване на спорното вземане по договор с длъжника – чл. 108 ЗЗД и др.). Частният жалбодателят счита, че именно защото съдът не се произнася по съществото на спорното право, при прекратяване на производството, поради направен от ищеца отказ от иска, съдът не може ad hoc при определяне на отговорността за разноски по чл. 78, ал. 4 ГПК, инцидентно да преценява дали то е съществувало към момента на предявяване на иска и дали ответникът е станал причина за завеждане на делото. Съобразно посоченото в определение № 843/17.11.2014 г., постановено по ч.гр.д. № 6176/2014 г. по описа на ВКС, IV г.о., съдът следвало да изследва дали ответникът е станал причина за завеждане на делото и по аналогия с чл. 78, ал.2 ГПК, да направи изводи за основателността на претенцията на ответника за присъждане на разноски при отказ от иска от страна на ищеца. При това положение първоинстанционният съд следвало да анализира доказателствата по делото, включително дали подкрепят исковата претенция на ответника и едва след това да се произнесе по разноските. В конкретния случай не било необходимо само да е налице задължение към фиска, а следвало да е налице и другата кумулативно дадена предпоставка – намерението на ответника да увреди кредитора НАП.

Предвид изложеното, частният жалбодател счита, че в настоящия случай не 2 намира приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, а следва да се приложи разпоредбата на чл.78, ал. 4 ГПК, предвиждаща право на ответника за разноски при прекратяване на делото. Частният жалбодателят счита също, че съдът неправилно присъдил разноски в полза на ищеца, предвид че в пледоарията си същият изрично заявил, че не желае присъждането им, както и не желае да бъде осъждан на такива. По изложените съображения моли съдът да постанови определение, с което да отмени обжалвания акт и да присъди в негова полза разноски. Претендира разноски и за настоящето производство.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК от ответника по жалбата ТД на НАП – С. е постъпил писмен отговор, с който частната жалба се оспорва като неоснователна. Иска се обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК от ответниците в първоинстанционното производство Л. Д. М., А. В. Х., Л. Ж. Ч., И. С. Ч. и И. М. М. не е подаден отговор на частната жалба.

Въззивният съд, като взе предвид доводите, изложени в частната жалба, както и данните по делото, приема следното:

Частната жалба е подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството по гр.д. № 789/2023 г. по описа на Районен съд – К. е образувано по предявени съединени искове по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК от Националната агенция за приходите /НАП/ против „М. – *“ ООД, И. С. Ч., Л.

Ж. Ч., А. В. Х., И. М. М. и Л. Д. М., за обявяване за недействителни по отношение на държавата на сключените между „М. – *“ ООД, като продавач и останалите ответници, като купувачи разпоредителни сделки с недвижими имоти, индивидуализирани подробно в исковата молба.

След извършената размяна на исковата молба, с Определение № 11/03.01.2024 г., постановено по реда на чл. 140 ГПК, съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.02.2024 г., в което ищецът на основание чл. 233 ГПК е направил отказ от иска, който отказ е мотивирал с пълно изплащане на публичните задължения от страна на ответника „М. – *“ ООД, лишило ищеца от правен интерес от водене на делото. Представителят по пълномощие на ищеца е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което да се възложи в тежест на ответника „М. – *“ ООД.

С протоколно определение № 160/20.02.2024 г. от същото открито съдебно заседание, съдът е прекратил производството по гр.д. № 789/2023 г. по описа на Районен съд – К. поради отказ от иска и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК в тежест на ответниците е възложил сумата в размер на 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.

След постановяване на определението, от ответниците е направено искане за изменението му, като не се присъждат разноски в полза на ищеца и се присъдят направените от ответниците разноски за адвокатско 3 възнаграждение.

По това искане съдът е постановил, че ще се произнесе в закрито съдебно заседание, като е предоставил възможност на страните да подадат отговор по реда на чл. 248 ГПК.

Ответникът „М. – *“ ООД е подал отговор, с който поддържа искането си, като е изложил и допълнителни съображения.

Ответниците Л. Д. М., А. В. Х., Л. Ж. Ч., И. С. Ч. и И. М. М. са подали отговор, в който поддържат становището, че не носят отговорност за разноски, тъй като с поведението си не са станали причина за завеждане на делото и претендират от ищеца сторените от тях разноски.

Ищецът НАП е представил становище, с което поддържа искането си за възлагане на разноските за юрисконсултско възнаграждение в тежест на ответника „ М. – *“ ООД.

С обжалваното в настоящето производство определение № 388/01.04.2024 г., съдът е изменил протоколно определение № 160/ 20.02.2024 г. от откритото съдебно заседание, проведено на 13.02.2024 г., в частта за разноските, като е осъдил ответното дружество „М. – *“ ООД да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 100 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение и е отхвърлил молбите с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК на ответниците „М. – *“ ООД, Л. Д. М., А. В. Х., Л. Ж. Ч., И. С. Ч. и И. М. М. за присъждане на сторените от тях разноски.

При тези данни по делото, съдът приема следното: според чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото освен когато прекратяването е поради постигнато между страните споразумение, в който случай се прилага ал. 9, какъвто не е настоящият такъв. В производството ищецът е направил отказ от иска, мотивирано от извършеното пълно плащане на публичните задължения от страна на задълженото лице „М. – *“ ООД след образуване на делото, но обусловило предявяването на съединените искове. По този начин ответникът „М. – *“ ООД е дал повод за завеждане на делото. Предвид това, включително в хипотезата на отказ от иска поради настъпило плащане в хода на висящ процес, на ищеца се дължат направените разноски, съответно не се присъждат направените от ответника такива, дал повод за завеждане на делото. В този смисъл е изобилната е еднопосочна съдебна практика, обективирана в: определение № 518 от 15.06.2012 г. по ч. т. д. № 156/ 2011 г. на ВКС, II ТО , определение № 1176 от 28.12.2012 г. по ч. т. д. № 560/2012 г. на II ТО и определение № 767/05.09.2012 г. по ч. т. д. № 251/ 2012 г. на II ТО, определение № 626 от 20.08.12 г. по ч. гр. д. № 275/10 г. на ВКС и др.

Поради изложеното частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение в частта, с която в тежест на ответника „М. – *“ ООД са възложени разноските на ищеца за юрисконсултско възнаграждение е правилно и следва да се потвърди. В останалата си отхвърлителна част относно поисканите от останалите ответници, но неприсъдени разноски, определението като необжалвано, е влязло в сила.

4

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 2565/13.06.2023 г., подадена от адв. Д. Д. като процесуален представител на „М. – *“ ООД против Определение № 388/01.04.2024 г. , постановено по гр.д. № 789/2023 г. по описа на Районен съд – К. в частта, с която е осъдено „М. – *“ ООД, ЕИК ********** да заплати на Национална агенция за приходите, гр. С. сумата от 100 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5