Решение № 348 от 29.04.2026, Районен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 348 гр. Добрич, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деница Б. Петкова при участието на секретаря Геновева Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Гражданско дело № 20253230102169 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Ж. П.

Г. ЕГН**********, с адрес гр.Д., жк ***, бл. №***, вх.***, ап.*** чрез адв. К.

К. гр.Д., ул.” ****” №***, ет.***, с която срещу Г. Г. С. с адрес с. П. Д., общ.К.

Ул. "***" №*** са предявени кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на следните суми:

8797,50лв, представляваща равностойността на 4500евро, с която сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /23.07.2025г./ до окончателното плащане ; 2277,00 лв. /1164,21 евро - лихва за забава върху главното задължение , считано от 06.09.2023г. до датата на завеждане на исковата молба /22.07.2025г.

Претендират се сторените по делото разноски.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства: Ищецът от доста години живее със съпругата си в Ш. През м. септември 202Зг. му се обадили, че майка му Е. Т. В. е починала. В апартамента й *** П., *** му И. и Г. и ****му Р. намерили плик, надписан с неговото име, който съдържал сумата от 4500 евро. Тази сума присъствалите - И. В. А.- *** на ищеца, Р. Г. П. - *** на 1 ищеца, П. Т. В. - *** на ищеца, Г. Г. С. - *** на ищеца и М. С. Я. - съпруга на Г., предали на Г. Г. С., който се подписал , че я получава със задължението да я предаде на Ж. Г.. При прибирането си в България през 2024г. ищецът се срещнал с ответника, който му казал, че ще му предаде тези пари, но имал някакви затруднения и го помолил да изчака до края на 2024г., когато щял да реализира някаква продукция. Това обаче не се случило. През месец юни 2025г., ищецът изпратил покана на Г. С., която той е получил на 06.06.2025г. за изплащане на сумата, като посочил и банкова сметка. Ответникът го помолил да изчака до края на годината.

Към датата на подаване на исковата молба ответникът не е погасил задължението си. Поради изложеното ищецът настоява за уважаване на исковете в цялост.

В открито съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител признава, че след завеждане на делото, на 10.10.2025г., ответникът му е заплатил претендираната главница 8797,50лв, както и държавната такса за образуване на настоящото дело в размер на 443 лева. При постановяване на решението по спора моли съдът да съобрази извършените плащания.

Претендира законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до датата на плащането, както и разноските за адвокатско възнаграждение.

Редовно уведомен ответникът не е депозирал писмен отговор. В открито съдебно заседание не взема участие.

Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове черпят правното си основание от разпоредбите на чл.

59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи връщане на онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. С оглед правилата за разпределение на тежестта на доказване ищецът по иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД следва да проведе пълно и главно доказване на осъществяването на следните елементи от фактическия състав на неоснователното обогатяване: обогатяване, обедняване, обогатяването на получателя да е за сметка на 2 обеднилото се лице, връзка между обедняването и обогатяването, тоест те да се дължат на едни и същи факти или групи от факти, и субсидиарност - липса на възможност за защита с иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД или с друг иск. В тежест на ответника е да докаже основанието за своето обогатяване в случай, че твърди, че такова е налице.

По иска за обезщетение за вреди ищецът трябва да докаже изпадане на длъжника в забава при плащане на главния дълг и размера на обезщетението .

В първо съдебно заседание, ищецът признава, че на 10.10.2025г., т.е. след образуване на делото, ответникът му е заплатил процесната главница в размер на 4500 евро по банков път, както и държавната такса за настоящото дело в размер на 443 лева.

По силата на чл.235, ал.3 от ГПК при постановяване на решението, съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Съобразявайки разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, с оглед случилите се факти след предявяване на исковата молба на 10.10.2025г. , а именно: погасяване чрез плащане на вземането за главница и държавната такса, съдът счита, че към момента на приключване на устните състезания в исковото производство и постановяване на решението, предявеният иск за главница е неоснователен, тъй като вземането е погасено чрез плащане и не съществува. Основателен обаче е искът по чл. 86 от ЗЗД за сумата от 2277 лв/1164,21 евро - лихва за забава върху главното задължение , считано от 06.09.2023г. до датата на завеждане на исковата молба 22.07.2025г.

Дължима е и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба /23.07.2025г./ до датата на плащането /10.10.2025г./ , възлизаща на 119,09 евро /изчислена с общодостъпен онлайн калкулатор на НАП, на осн. чл. 161 от ГПК/.

Доколкото с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на исковете и е съществувало вземане към ищеца към момента на подаване на исковата молба и то е погасено чрез плащане, но след завеждане на исковото производство , следва ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 920,33 евро. Държавната такса не следва да се присъжда в полза на ищеца, тъй като тя също му е заплатена.

С оглед гореизложеното, ДРС

3

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж. П. Г. ЕГН**********, с адрес гр.Д., жк ***, бл. №***, вх.***, ап.**** срещу Г. Г. С. с адрес с. П. Д., общ.К., ул. "***" №*** осъдителен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за заплащане на сумата от 4500евро, с която сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, П. И. В ХОДА НА ПРОЦЕСА

ПЛАЩАНЕ.

ОСЪЖДА Г. Г. С. с адрес с. П. Д., общ.К., ул. "****" №*** да заплати на Ж.

П. Г. ЕГН**********, с адрес гр.Д., жк ***, бл. №***, вх.***, ап.**** сумата 1164,21 евро - лихва за забава върху главното задължение , считано от 06.09.2023г. до датата на завеждане на исковата молба 22.07.2025г./, като и сумата 119,09 евро законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба /23.07.2025г./ до датата на плащането /10.10.2025г./.

ОСЪЖДА Г. Г. С. с адрес с. П. Д., общ.К., ул. "***" №*** да заплати на Ж.

П. Г. ЕГН**********, с адрес гр.Д., жк ****, бл. №***, вх.***, ап.*** сумата от 920,33 евро - разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 4