Решение № 597 от 25.11.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 597 гр. София, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело № 20251001000516 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение №1709 от 09.12.2024 г., постановено по т.д. № 33/2023 г. по описа на СГС, ТО VI-14, съдът е признал за недоказано оспорването на 16 бр. констативни протоколи, находящи се на лист от № 179 до № 194 от делото. Отхвърлил е предявените от „Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ (ДП БСТ) с ЕИК 202766380 против „СТЕК И ВИНО“ ООД, ЕИК 205708603 искове за осъждането му да заплати следните суми: на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД- сумата от 193 248 лв., претендирана като авансово платено възнаграждение от ДП БСТ по Договор№ Д-136/18.07.2022 г., който е развален по реда на чл. 87, ал.2, пр.2 и пр.3 ЗЗД, поради неизпълнение на договорните задължения, ведно със законна лихва за забава върху сумата от 193 248 лв., считано от датата на исковата молба (03.04.2023 г.) до окончателното издължаване на сумата; на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата от 6387.92 лв., претендирана като законна лихва за забава за периода от деня, следващ датата на поканата за връщане на сумата от 193 248 лв. (10.09.2022 г.) до датата на предявяване на исковата молба (06.01.2023 г.); на основание чл. 92 ЗЗД вр. с чл. 20 от договора - сумата от 54 966 лв., претендирана като договорена неустойка за разваляне на договора поради виновно неизпълнение на изпълнителя в размер на 5 % от 1 099 320,00 лв. с ДДС съобразно чл. 6 от договора; за сумата от 2 308.24 лв., претендирана като обезщетение за пропуснати ползи от страна на ДП БСТ за служене от дружеството „Стек и вино“ ООД, с авансово предоставените му по договор № Д-136/18.07.2022 г. парични средства в размер на 193 248 лв., изчислена като законна лихва за периода от предоставянето на сумата (29.07.2022 г.), до датата на поканата за връщането им с писмо, с изх. № изх. № 1507/09.09.2022 г. ( 09.09.2022 г.). По предявения насрещен иск съдът е осъдил „Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ с ЕИК 202766380 да заплати на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД, „СТЕК И ВИНО“ ООД, ЕИК 205708603, дължими и незаплатени суми за всяко едно събитие по чл. 6, ал.2 от договор № Д-136/18.07.2022 г., както следва: за Събитие в гр. София - 184 320 лв. с ДДС; за Събитие на плаж „Бургас 1 Север“ в гр. Бургас - 138 528 лв. с ДДС; за Събитие на плаж “Forest beach” в Черноморец 67 008 лв. с ДДС; за Събитие на плаж в с. Шкорпиловци - 71 616 лв. с ДДС; за Събитие на плаж в с. Кранево - 85 728 лв. с ДДС; за Събитие на плаж в с. Синеморец - 85 968 лв. с ДДС; за Събитие на плаж в гр. Поморие - 85 968 лв. с ДДС; за Събитие на плаж в гр. Шабла - 54 144 лв. с ДДС, или общо за всички събития дължима незаплатена сума в размер на 773 280,00 лв. с ДДС, както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД лихва за забава върху всяка една от дължимите незаплатени суми за отделните събития, изчислена от 14.11.2022 г. до момента на предявяване на насрещния иск – 06.02.2023 г., както следва: за Събитие в гр. София – 4 198,40 лв.; за Събитие на плаж „Бургас - Север“ в гр. Бургас – 3 155,36 лв.; за Събитие на плаж “Forest beach” в Черноморец – 1 526,29 лв.; за Събитие на плаж в с. Шкорпиловци – 1 631.25 лв.; за Събитие на плаж в с. Кранево – 1 952,69 лв.; за Събитие на плаж в с.

Синеморец – 1 958,16 лв.; за Събитие на плаж в гр. Поморие – 1 958,16 лв.; за Събитие на плаж в гр. Шабла – 1 233,28 лв., или общо сума за дължими лихви - 17 613, 59 лева. С оглед изхода на спора е разпределил разноски по реда на чл. 78 ГПК.

С решение № 597 от 28.04.2025 г., постановено по .д. № 33/2023 г. по описа на СГС, ТО VI-14 съдът е допълнил на основание чл. 250 ГПК решение № 1709/09.12.2024 г., постановено по т.д. № 33/2023 г. по описа на СГС, ТО VI-14 като е присъдил и законна лихва върху главниците от 07.02.2023 г. до окончателното изплащане.

Недоволен от постановените решения е останал ищецът – ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ „БЪЛГАРСКИ СПОРТЕН ТОТАЛИЗАТОР“, ЕИК 202766380, който в законоустановения срок е подал въззивни жалби. Със същите обосновава доводи за тяхната неправилност като сочи, че съдът неправилно е приел, че в настоящия случай не са налице предпоставките за разваляне на процесния договор на основание чл. 87, ал.2, пр. 2 и 3 от ЗЗД. В тази връзка сочи, че поетите от въззиваемия, в качеството на изпълнител по договора, задължения по договора са с фиксиран срок, чието пропускането води до липса на интерес от провеждане на процесните рекламни мероприятия. Намира, че от събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства по несъмнен начин се установява, че въззиваемият не е изпълнил всички изисквания от Техническата спецификация към договора за провеждане на всяко от събитията, като по отношение на повечето от заданията е допуснал недопустимо забава към датата на извършване на проверките по изпълнението. Евентуално твърди, че дори и да се приеме, че процесната сделка не е редовно развалена поради липса на изискуемите предпоставки по чл. 87, ал.2 ГПК, то съдът е следвало да приеме, че същата е развалена с подаването на иска по чл. 55 ЗЗД за връщане на платеното по нея. Излага подробно становище по основателността на претенциите си. Намира, че съдът неправилно е извел изводите си за установено пълно и точно изпълнение на договорните задължения от страна на въззиваемия като е основал заключението си на показанията на свидетели, които не е следвало да бъдат кредитирани поради наличие на вътрешни протИ.речия и такива с останалия доказателствен материал. Не е съобразил и че представените от въззиваемия 16 бр. констативни протоколи са антидатирани и създадени за нуждите на процеса, което било видно от факта, че в тях е сгрешен номерът на договора, и те не са били приложени към документацията, която М. Ж. и предава на В. Р. при прекратяване на трудовото й правоотношение. Представените видеоклипове на флаш памет от проведените мероприятия, от своя страна са създадени през септември месец, т.е. не установяват изпълнение на процесните мероприятия, а отчетите за дейността са му предадени след получаване на уведомлението за разваляне на договора. Оспорва и значението, което съдът е придал на представените договори с концесионери на плажове както и изцяло оспорва основателността на насрещния иск. Иска от настоящия съд да отмени решенията и да уважи претенциите му.

В законоустановения срок са постъпили отговори на подадените въззивни жалби от страна на „Стек и вино“ ООД, с който се обосновава становище за тяхната неоснователност и се иска решенията за бъдат потвърдени като правилни и законосъобразни.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивните жалби, за наличието на пороци на атакуваните съдебни актове, приема следното:

2

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи за приложението на императивни материалноправни норми.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваните решения са валидни и допустими.

Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

По доводите за неправилност на решенията въззивният съд намира следното:

Относно принадлежността на потестативното право за разваляне на двустранен договор Върховният касационен съд, Търговска колегия е имал повод да се произнесе със задължителна по смисъла на т. 2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. практика решение № 178 от 12.11.2010 г. по т. д. № 60/2010 г., ІІ т. о., решение № 231 от 25.03.2010 г. по т. д. № 226/2009 г., ІІ т. о. решение № 203 от 30.01.2012 г. по т. д. № 116/2011 г., ІІ т. о. решение № 257 от 24.03.2010 г. по гр. д. № 508/2009 г., І г.о., решение № 63 от 21.06.2013 г. по т. д. № 1133/2011 г., І т. о., решение № 35 от 06.03.2013 г. по т. д. № 74/2012 г., ІІ т. о. и др.

В посочените съдебни актове е прието, че правото на разваляне на двустранен договор по реда на чл. 87, ал. 1 или ал. 2 ЗЗД принадлежи на изправната страна и е обусловено от виновно неизпълнение на поето договорно задължение на насрещната страна. За да настъпи правното действие на изявлението за разваляне на договора /с изискване за писмена форма, когато договорът е в писмена форма, вкл. и възможността развалянето на договора да се реализира с исковата молба/, е необходимо да е доказано, че са били налице законовите предпоставки на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, с предоставяне от изправната страна по договора на подходящ срок за изпълнение, или чрез безусловно изявление за разваляне при невъзможност за изпълнение, за която длъжникът носи отговорност, при безполезност на изпълнението, или при уговорка за изпълнение непременно в определено време.

Предпоставките по ал. 2 на същата разпоредба съответно включват хипотеза, при която изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти по вина на длъжника ; когато задължението е следвало да се изпълни непременно в уговореното време (т.нар. фикссделки), като времеизпълнението е от особено значение за кредитора, защото интересът му диктува то да се изпълни в посоченото време и когато изпълнението на задължението поради забавата на длъжника е станало безполезно.

Ищецът трябва да установи в процеса, при условията на пълно и главно доказване, настъпване на предпоставките на чл. 87, ал. 2 ЗЗД, пораждащи в негова полза право на разваляне без даване на подходящ срок за изпълнение, в който смисъл са и постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС: № 52 от 01.09.2015 г., по т.д. № 538/2014 г. на ІІ т.о.; № 203/30.01.2012 г., по т.д. № 116/2011 г. н ІІ т.о. и № 100/03.07.2012 г., по т.д. № 307/2011 г. н ІІ т.о.

Съобразявайки липсата на спор между страните за отсъствие на даден от въззивника подходящ срок за изпълнение по смисъла на чл. 87, ал. 1 ЗЗД решаващият съд правилно е подложил на преценка единствено елементите от фактическия състав на чл. 87, ал. 2 ЗЗД, на които последният се е позовал с твърдение, че процесната сделка е от категорията фикс – сделките, евентуално, че поради забавата е отпаднал интереса от изпълнение, поради което забавеното изпълнение му дава право да развали договора без да дава срок за изпълнение.

Както е посочил в мотивите си и първоинстанционния съд, за неизпълнение на договорно задължение по фикс-сделка може да се говори единствено в случай, че то се изразява в забавено изпълнение, съответно че в останалите случай на неточно изпълнение тази хипотеза по правило няма как да е налице. Не може да бъде споделен извода, че претенциите на въззивника, се основават единствено на твърдения за некачествено и частично изпълнение, а не на забавено изпълнение. В тази връзка действително по отношение на реализиране на събитието в гр. София, както и на плажовете на Северен плаж в гр. Бургас и в Кранево въззивникът е твърдял обстоятелства, които следва да се квалифицират като частично изпълнение поради неспазване на всички изисквания на техническата спецификация- не са извършени всички предвидени дейности за събитието.

3

Тези обстоятелства обаче не са основание за разваляне на договора на твърдяното от въззивника основание по чл. 87, ал.2 ЗЗД. По отношение на събитията, които е следвало да се организират на плажовете в Синеморец, Черноморец, Поморие, Шкорпиловци и Шабла твърденията на въззивника са за липса на изпълнение в установените от договора срокове т.е. за забавено изпълнение, което от своя страна е напълно съвместимо с изискуемите от законодателя предпоставки за разваляне на договора по реда на чл. 87, ал.2 ЗЗД по отношение на фикс –сделките, както и с второто основание, на което се е позовал възложителя, за да развали договора, а именно, че вследствие забавата, за него е отпаднал интереса от изпълнението, което е приложимо в случай, че се приеме, че процесния договорне е фикс-сделка.