Решение № 39 от 07.07.2025, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Пирдоп, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С.Г.Г. при участието на секретаря Л.Д.Б. като разгледа докладваното от С.Г.Г. Административно наказателно дело № 20251860200080 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Постъпила е жалба от С. А. М. с ЕГН: **********, гр.*************, чрез адвокат К. У. от АК-Пазарджик, срещу НП № 25-0347-000088/02.04.2025 год. на Началник група в ОДМВР София, РУ-Пирдоп, в което е отразено, че за извършеното нарушение по чл.150 ЗДвП от жалбоподателя, предвиденото в чл.177, ал.1, т.2, не е посочен от кой нормативен акт, административно наказание глоба се заменя с обществено порицание.

В жалбата и в съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата, изразява становище в подкрепа на същата, развива доводи, изразяващи несъгласие с наложеното административно наказание в обжалваното наказателно постановление, моли за отмяна на същото.

Въззиваемата страна не заявява становище по жалбата.

Районна прокуратура-Елин Пелин, ТО-Пирдоп не взима становище по жалбата.

Районен съд-Пирдоп, след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, настоящият състав приема за установено от фактическа страна следното:

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на акт за установяване на административно нарушение бл № GA3334586 от 08.02.2025 г., затова, че на 08.02.2025 г. в 14:34 часа, в община К., на път ТРЕТИ КЛАС № 606 като Водач на лек автомобил, ТОЙОТА ЛАНД КРУИЗЕР, *******, БЪЛГАРИЯ при обстоятелства: Път III 606 малко преди входа на гр. К. от към гр. Стрелча, управлява МПС от кат. M1G л.а." Тойота - Ланд Круизер " с per. номер : В 1025 НТ, чужда сибственост, като : 1.) Управлява МПС без да е правоспособна, е извършил:1. УПРАВЛЯВА ППС БЕЗ ДА Е ПРАВОСПОСОБЕН 1

ВОДАЧ. Визирано е в акта, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 150 от ЗДвП.

Впоследствие, на 02.04.2025 година било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление с идентична фактическа обстановка, с което за извършеното нарушение по чл.150 ЗДвП от жалбоподателя, предвиденото в чл.177, ал.1, т.2, не е посочен от кой нормативен акт, административно наказание глоба е заменено с обществено порицание.

Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка относно това къде и кога лицето, което е управлявало л.а. без да е правоспособно, се установява по категоричен начин от събраните по делото доказателства, включително и от АУАН и от показанията на разпитаните свидетели Ф. К. и М. Т., които не се оспорват от страните. От доказателствата по делото се установява кога е извършена проверката, и, че при извършването и е установено, че жалбоподателя е извършил нарушение по посочената като нарушена разпоредба на чл.150 ЗДвП.

Разглеждайки жалбата по същество, съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентните за това органи и формално съдържат всички необходими реквизити, визирани в ЗАНН. Правилно е установена и описана фактическата обстановка.

Съдът намира, че НП подлежи на отмяна по следните съображения:

При така установената фактическа обстановка настоящия въззивен съдебен състав приема, че при издаване на акта за установяване на административно нарушение са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които самостоятелно и в своята съвкупност са довели до нарушение правото на защита на непълнолетния жалбоподател, съставляващи формални основания за отмяната на оспореното наказателно постановление.

Ннарушението не е описано с изчерпателност и яснота в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, по начин, позволяващ на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице още в самото начало на производството да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено, за да организира пълноценно защитата си, допуснато е нарушение, изразяващо се в непредявяване и невръчване на акта по надлежния ред, както и липсват данни относно обстоятелството могъл ли е непълнолетният извършител да разбира свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководи постъпките си. При извършената служебна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 АПК, настоящата инстанция намира , че в случая актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление не съдържат в съответствие с изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, доколкото не е записана възрастта на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице. Видно е от съставения АУАН, че е посочено ЕГН на жалбоподателя, както и в наказателното постановление е посочен ЕГН, поради което следва да се приеме, че ясно се установява възрастта му към датата на соченото нарушение, а именно, навършени 15 години. Налице е и допуснато съществено нарушение на правото на защита във връзка с връчването на процесния АУАН на непълнолетния, като не е изпълнено 2 изискването и липсва каквото и да е отбелязване за запознат родител в акта, като от събраните по делото гласни доказателства не се установи, че родител на непълнолетния е присъствал при предявяването му на непълнолетния за запознаване, като не може да се направи и категоричен извод, че последният не е лишен от възможността след запознаване със съдържанието му съгласно чл. 43, ал. 1 ЗАНН да впише своите обяснения и възражения.

Допуснатите нарушения на процесуалните правила са съществени, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице и съставляващи самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление. По силата на чл. 26, ал. 2 ЗАНН административнонаказателно отговорни са и непълнолетните, които са навършили 16 години, но не са навършили 18 години, когато са могли да разбират свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководят постъпките си. Това обстоятелство подлежи на доказване във всеки конкретен случай и единствено ако се установят по несъмнен начин предпоставките по чл. 26, ал. 2 ЗАНН, непълнолетният нарушител може да бъде привлечен към административнонаказателна отговорност при съблюдаване на предвидените от ЗАНН особени правила за осъществяването й. Тежестта на доказване, съгласно чл. 102 НПК вр. чл.

84 ЗАНН е изцяло на наказващия орган за всички обстоятелства от предмета на доказване, вкл. за тези по чл. 102, т. 3 НПК, което в случая не е установено по делото. Несъмнено законът регламентира засилена защита на непълнолетните правонарушители, като аргумент в тази насока са и законодателните изменения в Глава тридесета от НПК, които целят постигане на по-висока степен на защита на непълнолетните лица - вж. напр. чл. 385б (нов ДВ, брой 48 от 2023 г., в сила от 01.09.2023 г.). Независимо от обстоятелството, че административнонаказателното обвинение засяга личността на нарушителя с по-нисък интензитет, това по никакъв начин не обуславя извод за допустимост на незачитане на законово гарантираните принципи за защита на непълнолетните нарушители, именно поради възрастта на тези лица, която предполага, че същите не са достигнали до необходимата степен на психическа зрялост. При тези принципни съображения настоящият въззивен състав приема, че в случая непълнолетието на лицето във възрастовия диапазон по чл. 26, ал. 2 ЗАНН е налагало органите на административнонаказателното производство да проверят дали е административнонаказателно отговорно, преди да съставят АУАН и да издадат наказателното постановление. Макар тежестта на доказване по делото съгласно чл.

102 НПК във връзка с чл. 84 ЗАНН да е изцяло на наказващия орган, както вече се посочи, по делото същият не е ангажирал каквито и да е доказателства в тази насока. Нещо повече, по преписката не са налице никакви данни за извършена от административнонаказващия орган преценка относно това дали лицето разбира свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководи постъпките си, каквото е изискването на чл. 26, ал. 2 ЗАНН, а още по-малко за начина на извършването на такава преценка и за обстоятелствата, които са взети предвид при това. Неконкретизирането на възрастта на административнопривлечения, не е обективирана при описание на нарушението, като съдът намира тези процесуални нарушения за съществени и водещи до ограничаване правото на защита на непълнолетния до степен, която ги прави самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП, тъй като именно вписването на този обективен елемент обосновава определянето и на съответното 3 релевантно наказание съгласно чл. 15, ал. 2 ЗАНН.

Крайният извед на настоящатат въззивна съдебна инстанция е, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, накърнили правото на защита на наказаното лице. След като предпоставките по чл. 26, ал. 2 ЗАНН не са доказани по делото в тяхната кумулативност във връзка с конкретното нарушение, то съдът е длъжен да приеме, че в случая поради непълнолетието си последният не е административнонаказателно отговорно лице по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗАНН, при което административнонаказателната му отговорност е незаконосъобразно осъществена.

Предвид изложеното съдът намира, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и така мотивиран от изложеното, следва да се отмени изцяло обжалваното НП. С оглед изхода на делото и направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски своевременно, с приложен и договор за правна защита и съдействие, в който надлежно е вписано, че правната услуга се предоставя безплатно, на материално затруднено лице, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА в случаите на предоставена безплатно адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА, когато насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, дължимо от насрещната страна. В определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т. о. е извършена преценка на съответствието на нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, която препраща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и задължава съда да определи адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в нея, с правото на ЕС съгласно Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, nap. 1 ДФЕС в цитираното решение (Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22), определените с Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, към които препраща чл. 38, ал. 2 от ЗА, не са задължителни и не обвързват съда при извършване на преценката му за размера на дължимия адвокатски хонорар. Настоящият въззивен състав намира, че липсва каквато и да е фактическа и правна сложност на делото. Настоящият състав намира, че следва да се определи хонорар за предоставената от адв. У. безплатна правна помощ в размер на 100,00 лева. За това решение съдът е мотивиран и от обстоятелството, че делото не разкрива фактическа и правна сложност и е приключило в едно съдебно заседание.

Така мотивиран, и на основание чл. 63 от ЗАНН,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ, на основание чл.63 ЗАНН, НП № 25-0347-000088/02.04.2025 год. на Началник група в ОДМВР София, РУ-Пирдоп, с което на жалбоподателя С. А. М. с ЕГН: **********, за извършеното нарушение по чл.150 ЗДвП, предвиденото в чл.177, ал.1, т.2, не е посочен от кой нормативен акт, административно наказание „глоба“ се заменя с „обществено порицание“.

4

ОСЪЖДА ОДМВР София, с адрес гр. София, ул. „Гео Милев“ №71, да заплати на адв. К. М.

У. от АК-Пазарджик, с личен № **********, сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на С. А. М. с ЕГН: ********** по настоящото а.н.д. №80 по описа на Районен съд-Пирдоп за 2025 г.

Решението може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд София – Област по реда на глава дванадесета от АПК.