Акт от 29.01.2020, Районен съд - Габрово

Р Е

Ш Е Н

И Е

№15 гр. Габрово, 29.01.2020г.

В И М

Е Т О Н А

Н А Р

О Д А

ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: ГЕРГА. АНТОНОВА-ПОПОВА

Съдебни заседатели:

При секретаря КРАСИМИРА НИКОЛОВА и в присъствието на прокурор............................ като разгледа докладваното от съдията

Антонова-Попова гр.д.№179 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422,ал.1 от

ГПК.

В исковата молба се твърди, че вземанията на ищцовото дружество за главници и лихви произтичат от факта, че длъжника -ответник по делото като потребител на топлинна енергия за посочените в исковата молба процесни месеци не е заплатил на установените падежи цената й в размер на следните суми: за месец

11.2014г.- 40.69лв.; за месец

12.2014г.-39.26лв.; за месец 01.2015г.- 47.23лв.; за м. 02.2015г.- 45.49лв.; за месец 03.2015г.- 40.69лв.; за м. 06.2015г.- 10.64лв.; за месец 11.2015г.-29.68; за месец 12.2015г.-37.02лв.; за месец 01.2016г.-

44.26лв.; за месец 02.2016г.- 28.23лв.; за месец 03.2016г.-33.96; за месец 06.2016г.-6.80лв., за месец 11.2016г.-27.44лв.;за месец

12.2016г.-30.79лв., за месец

01.2017г.-27.65лв.; за месец 02.2017г.-13.29лв.; за месец 03.2017г.-25.13лв.; за месец 06.2017г.-58.51лв.; за месец 11.2017г.-22.69лв.; за месец 12.2017г.-32.44; за месец 01.2018г.-31.05; за месец 02.2018г.-41.97лв.; за месец 03.2018г.-39.08лв.;за месец 06.2018г.-119.49лв.;за месец 06.2018г.-4.67лв. или общо в размер на 878.15лв..

За забавата за изпълнение на горепосочените парични задължения е възникнало правото на кредитора, в лицето на „Топлофикация-Габрово" ЕАД да търси обезщетение в размер на законоустановената лихва в чл.86 от ЗЗД върху всяко главно вземане или за периода 01.01.2015г.- 18.09.2018г. общо в размер на 162.44лв.

С цел събирането на паричното вземане е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.140, ал.1, т.1 от ГПК, за което е образувано ч.гр.д.№1810/2018г. по описа на Районен съд - гр.Габрово. В следствие на това е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. Срещу въпросната заповед за изпълнение е постъпило възражение от стрА. на длъжника- ответник.

ПретендирА.та главница в размер на 878.15лв., представлява сбор от сумите, дължими от ответника за всеки от месеците, посочени в исковата молба. Задължението на длъжника да изплати посочените суми е за отоплителни сезони 2014/2015г., 2015/2016г., 2017/2018г. произтича от разпоредбата на чл.153, ал.1 Закона за енергетиката, тъй като е собственик на жилището намиращо се в сграда - етажна собственост с работеща абонатна станция. Дължимите суми са начислени и съобразени с действащата през процесния период нормативна уредба. В исковата молба се сочи, че съгласно чл.143, ал.1, т.З от Закона за енергетиката на всички потребители се разпределя топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем на жилищата. В чл.153, ал.1 от ЗЕ се дава и определение на понятието потребител на топлинна енергия - това са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в топлофицирА. сграда-етажна собственост.

Падежите за отделните отоплителни сезони съгласно чл.154, изр.2 от ЗЕ настъпват след изготвяне на изравнителните сметки, а топлинната енергия се заплаща в срок до 30 дни след съответния месец на доставката й, като след изтичане на срока абоната изпадал в забава и дължал на обезщетение в размер на законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД. Начислената лихва за месеците от отоплителният сезон, при който изравнителната сметка е отрицателна в последствие се премахва с отрицателна лихва за месеца на изравнителната сметка.

В съдебно заседание на

31.10.2019г., ответното дружество чрез пълномощника си е оттеглило частично иска относно главницата за сумата от 244лв., за периода 01.11.2014г.-

30.06.2015г., както частично иска относно лихвата за забава за сумата от 79.72лв. за периода

01.12.2014г.-30.06.2015г., поради което съдът е прекратил производството в тази част на предявените искове.

ИСКА СЕ, съдът да приеме за установено, че А. С. М.

*** ЕАД, сумата 654.15лв.- главница, представляваща сбор от вземанията за неизплатена топлоенергия за периода 01.11.2015г.-

30.06.2018г., както и сумата 82.72лв.- лихва за забава за периода 01.01.2016г. - 18.09.2018г..

Ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати направените разноски в исковото, като и разноските в заповедното производство.

Особеният представител на ответника –адвокат Е. К. е депозирала писмен отговор в установения едномесечен срок. Оспорва предявените искове.

Възразява, че не е ясно дали ответницата е собственик и титуляр на вещното право на ползване на топлофицирА.та сграда и че няма данни дали е съществувало облигационно правоотношение за процесния обект между страните. Счита, че дружеството ищеца следва да представи протокол от общо събрание на етажната собственост.

В съдебно заседание, особения представител на ответника заявява, че разноските следва да бъдат присъдени, съобразно направеното частично оттегляне на исковете.

По делото са събрани писмени доказателства.

От съвкупната им преценка, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въз основа на заявление с вх.№7938 от 20.09.2018г. по ч.гр.д. №1810/2018г. на Габровски районен съд е издадена Заповед №4791/21.09.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която се разпорежда длъжникът А. С.М. да заплати на кредитора

“ТОПЛОФИКАЦИЯ- ГАБРОВО” ЕАД следните суми:

-сумата 878.15лв.— главница за незаплатена топлоенергия за периода м.ноември 2014г.- м.юни 2018г., ведно със законната лихва, считано от

16.04.2018г. до изплащане на вземането;

-сумата 162.44лв.- мораторна лихва за периода 01.01.2015г.- 18.09.2018г.;

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47,ал.5 от

ГПК.

С разпореждане №552 от 28.01.2019г. съдията-докладчик, на основание чл.415,ал.1,т.2 от ГПК е указал на заявителя, че може в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането, като довнесе и дължимата държавна такса. Това разпореждане е указано на заявителя със съобщение, подписано от пълномощника му на 31.01.2019г. Видно от печата положен върху исковата молба ищецът е депозирал установителен иск срещу длъжника на 01.02.2019г., т.е. в законоустановения едномесечен срок.

Касае се за иск по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК- когато възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си , като същият се смята за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Следователно от изложеното дотук съдът счита, че предявеният иск е допустим – подаден в предвидения от закона едномесечен срок, като ищецът има правен интерес ,тъй като вземането му е оспорено от ответника.

Предмет на иска е установяване дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, поради което в това производство могат да се направят всякакви възражения срещу дължимостта и изискуемостта на вземането, по които съдът дължи произнасяне по съществото на делото.

По делото са представени: извлечение от сметка за топлоенергия по партида 3640 на А. М. към 18.09.2018 г., справка от ТР, фактури от лист 36 до лист 44, списък на разпределена декларира. и отопляема кубатура за блок 8 на бул. "******" от 04.11.1986 г., Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Топлофикация-Габрово ЕАД на потребители в гр.Габрово и удостоверение за наследници на С.П.М. от 06.12.2019г., изд. от

Община Габрово, от които се установява следната фактология:

Видно от извлечение от сметка за топлоенергия по партида №3640 на А.С.М. към 18.09.2018г., че размера на паричната равностойност на ползвА.та топлоенергия за обект, находящ се в гр.Габрово, бул.”******” №85, ап.16 е, както следва: за месец 11.2015г.-29.68; за месец 12.2015г.-37.02лв.; за месец 01.2016г.-

44.26лв.; за месец 02.2016г.- 28.23лв.; за месец 03.2016г.-33.96; за месец 06.2016г.-6.80лв., за месец 11.2016г.-27.44лв.;за месец 12.2016г.-30.79лв., за месец 01.2017г.-27.65лв.; за месец

02.2017г.-13.29лв.; за месец 03.2017г.-25.13лв.; за месец 06.2017г.-58.51лв.; за месец 11.2017г.-22.69лв.; за месец

12.2017г.-32.44; за месец 01.2018г.-31.05; за месец 02.2018г.-41.97лв.; за месец 03.2018г.-39.08лв.;за месец 06.2018г.-119.49лв.;за месец 06.2018г.-4.67лв. или общо в размер на 654.15лв..

С оглед на така установената фактология, съдът приема от правна страна следното:

От представените писмени доказателства е установено, че ответникът е собственик на апартамент №16. Установено е също така по делото, че процесният имот е бил топлофициран, както и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесният имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Следователно ответникът се явява потребител на енергия за битови нужди по смисъла на §1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката /действал по време на процесния период/ - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. В чл.153,ал.1 от ЗЕ е дадено определение и за понятието потребител на топлинна енергия. Това са всички собственици и титуляри на вещното право на ползване в топлофицирА.та сграда-етажна собственост.

В

Закона за енергетиката не е предвидено сключването на индивидуални договори между всеки потребител и топлофикационното дружество. Тъй като ЗЕ урежда продажбата на топлинна енергия, качеството „потребител" е равнозначно на купувач.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена /. Тези общи условия се публикуват най - малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите / чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила доколкото са били публикувани.