Решение № 3903 от 30.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3903 гр. Пловдив, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20255330117065 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Й. Й. Х., , в качеството му на заемател, против „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК 207024290,, в качеството му на заемодател. С нея е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 22 и чл. 21, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът Х не дължи на ответното дружество сумата от 741.26 лева, представляваща неустойка за непредставено обезпечение по Договор за потребителски кредит № ******** от 17.06.2024 г.

Ищецът обосновава интерес от търсената защита с твърдения, че на 17.06.2024 г. между него и ответното дружество е сключен Договор за потребителски кредит № *********, по силата на който е получил в заем сумата от 1000 лева. Съгласно условията на договора, заемната сума е следвало да бъде върната ведно с договорна лихва в размер на 211.74 лева (представляваща 50% от стойността на кредита) при Годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 62.70%. Излага се, че в договора е начислена неустойка в размер на 741.26 лева поради това, че в тридневен срок от подписването му заемателят не е учредил обезпечение на паричните си 1 задължения – банкова гаранция или поръчителство на две физически лица.

Общата сума по договора е следвало да бъде погасена на 7 вноски за периода от 17.07.2024 г. до 17.01.2025 г., всяка в размер на 279 лева. Ищецът твърди, че за периода от подписването на договора до депозирането на исковата молба е изплатил сумата от 1120 лева, с която изцяло е покрил главницата и частично договорната лихва. Претендираната от ответника неустойка не е заплатена, тъй като същата се явява нищожна.

Ищецът релевира доводи за нищожност на договора за кредит и в частност на клаузата за неустойка на няколко самостоятелни основания:

Нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в договора не е посочен начинът на изчисляване на ГПР, липсва яснота как е формиран същият и общо дължимата сума;

Заобикаляне на закона и нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като предвидената неустойка представлява „скрито“ оскъпяване на кредита, което добавено към разходите по заема, води до надвишаване на максимално разрешения размер на ГПР (петкратния размер на законната лихва);

Нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие с добрите нрави и прекомерност, предвид краткия 3-дневен срок за осигуряване на обезпечението и изискването за представяне на обемна документация от поръчителите;

Нарушение на чл. 71 от ЗЗД, тъй като законът предвижда предсрочна изискуемост при непредоставяне на обезпечение, а не налагане на имуществени санкции;

Нарушение на чл. 33 от ЗПК, тъй като при забава кредиторът има право единствено на законна лихва, а уговорената неустойка заобикаля тази императивна норма.

Ответникът „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, в законоустановения срок по чл. 131 от ГПК оспорва иска.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото писмени доказателства се установява по безспорен начин, че на 17.06.2024 г. между ищеца, в качеството на заемател, и „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, като заемодател, е сключен Договор за потребителски 2 кредит № *******. По силата на договора на заемателя е предоставена сумата от 1000 лева. Договорената възнаградителна лихва възлиза на 211.74 лева, а посоченият ГПР е в размер на 62.70%. В договора е заложена клауза, задължаваща кредитополучателя в 3-дневен срок от подписването да представи обезпечение – банкова гаранция или поръчителство от две физически лица, отговарящи на специфични критерии на кредитора. При неизпълнение на това задължение е предвидено начисление на неустойка в размер на 741.26 лева, която се разпределя и калкулира към месечните вноски.

Установява се също, че ищецът е извършил плащания в общ размер на 1120 лева преди предявяване на исковата молба, с които е погасена изцяло главницата и частично договорната лихва, като сумата за неустойка не е била платена.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният отрицателен установителен иск е допустим, предвид правния интерес на длъжника да установи недължимостта на претендирана от кредитора сума въз основа на нищожни договорни клаузи. Разгледан по същество, искът е изцяло основателен по следните съображения:

Договорът за кредит има характер на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК. Като такъв, спрямо него се прилагат императивните разпоредби на ЗПК и Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът задължително трябва да съдържа годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат всички изходни параметри, използвани за изчисляването им. В настоящия случай липсва ясна и достъпна за потребителя методология за формирането на ГПР, което води до нищожност на договора на основание чл.

22 от ЗПК.

На следващо място, съдът намира клаузата за начисление на неустойка за непредставено обезпечение в размер на 741.26 лева за нищожна поради противоречие с добрите нрави (чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД) и поради заобикаляне на закона (чл. 21, ал. 1 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК).

Определеният 3-дневен срок за осигуряване на банкова гаранция или две поръчителства, ведно с изискуемата за тях документация, е изключително 3 кратък и практически неизпълним за средностатистическия потребител.

Клаузата е формулирана не с цел реално обезпечаване на вземането, а с цел автоматично налагане на допълнителна финансова тежест върху потребителя още в самото начало на договора. Размерът на неустойката (741.26 лв.) е несъразмерно висок спрямо главницата (1000 лв.) и не съответства на евентуалните вреди от неизпълнението, като по съществото си представлява „скрито“ оскъпяване на кредита. Ако тази сума бъде включена в общите разходи по кредита, ГПР би надхвърлил многократно законовия таван по чл.

19, ал. 4 от ЗПК (петкратния размер на законната лихва), което е изрично забранено.

Клаузата нарушава и разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, която урежда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на законната лихва за забава върху неплатената в срок сума. Предвиждането на допълнителни санкции под формата на неустойки за неизпълнение на акцесорни задължения (като осигуряване на поръчители в абсурдно кратки срокове) представлява незаконосъобразно заобикаляне на този ограничителен режим.

С оглед изложеното, клаузата за неустойка е изцяло нищожна и не поражда правни последици.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски, които следва да бъдат присъдени в пълен размер съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Й. Й. Х., ЕГН **********и „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК 207024290 ч е Й. Й. Х., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД сумата от 741.26 лева (седемстотин четиридесет и един лева и 26 ст.), представляваща договорна неустойка за непредставено обезпечение по Договор за потребителски кредит № ************ от 17.06.2024 г., поради нищожност на клаузата за неустойка.

ОСЪЖДА „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК 207024290, да заплати на Й. Й. Х., ЕГН ********** сумата от 21,73 евро, представляваща направените по делото съдебни и деловодни разноски (държавна такса) на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

4

ОСЪЖДА „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК 207024290, да заплати на Й. Й. Х., ЕГН ********** сумата от 204 евро/ с ДДС/, представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 5