Решение № 3784 от 16.06.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3784 гр. София, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Силвана Гълъбова

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20241100507861 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 21124/20.12.2023 г., постановено по гр. д. № 66589/2022 г. по описа на СРС, ГО, 77 състав, са уважени предявените от „А1 България“ ЕАД срещу „Ай Ен Си“ ЕООД искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, в частта за признаване за установено на дължимостта на сумата от 512,94 лв., представляваща месечни такси за използване на услуги по договор М6497040 от 06.03.2020 г. за периода о т 16.10.2021 г. до 15.03.2022 г., съгласно следните фактури: фактура № 439919535 от 19.11.2021 г.; фактура № 441445365 от 20.12.2021 г.; фактура № 442958327 от 19.01.2022 г.; фактура № 444467554 от 18.02.2022 г. и фактура № 446228915 от 18.03.2022 г., ведно със законна лихва от 24.08.2022 г. до изплащане на вземането; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 29,78 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху вземането за месечни такси за периода от 10.12.2021 г. до 23.08.2022 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за разликата над 512,94 лв. до пълния предявен размер от 715,57 лв., иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 29,78 лв. до пълния предявен размер от 40,99 лв., иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2 203,01 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договор М6497040 от 06.03.2020 г., както и иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 104,33 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху вземането за неустойка за периода от 04.12.2021г. до 23.08.2022 г.

Срещу първоинстанционното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца „А1 България” ЕАД само по отношение на отхвърлителната му част по иска по чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2 203,01 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договор М6497040 от 06.03.2020г., както и иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 104,33 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху вземането за неустойка за периода от 04.12.2021г. до 23.08.2022 г., с доводи за 1 неправилност, поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Твърди се съдът неправилно да е приел, че неустоечната клауза за предсрочно прекратяване на договора е нищожна поради противоречие с добрите нрави, като не е съобразил практиката на СЕС, както и постигнатата с КЗП съдебна спогодба. Намира, че начислената сума за неустойка в размер на по 6 и 9 месечни такси се доближавала до максимално допустимия размер от 3 такси според цитираната съдебна спогодба. Счита, че с отхвърлянето на иска за неустойка за невърнато оборудване е допуснато неоснователно обогатяване на самия ответник.

Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника „Ай Ен СИ“ ЕООД, с който се оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли. Излага, че служителка на ищеца я е въвела в заблуждение да подпише договор М6497040 за услуги в качеството си на представляващ ответното дружество вместо в лично качество. Сочи, че процесният договор не й е предаван в никаква форма, не са й предоставяни устройства за достъп до услугите. Твърди, че служител на ищеца е отказал да приеме предоставените й устройства.

Въззиваемият моли съда да потвърди изцяло решението в обжалваната му част от ищеца.

В срока по чл. 263, ал. 2 вр. ал. 1 ГПК ответникът „Ай Ен СИ“ ЕООД е подал насрещна въззивна жалба, инкорпорирана в отговора му на въззивната жалба и допълнение от 29.05.2024 г. Излага допълнителни твърдения, че се отказал от използваните услуги по договора си с ищеца, като ги е прехвърлил на 26.11.2021 г. към друг мобилен оператор.

Моли съда да отмени присъдените на ищеца суми за периода 16.10.2021 г. до 15.03.2022 г. в размер на 512,94 лв. за главница и 29,78 лв. за мораторна лихва по претендираните за плащане фактури.

В срока по чл. 263, ал. 3 ГПК ищецът „А1 България” ЕАД е подал отговор на насрещната въззивна жалба, в която изразява становище за неоснователност на изложеното от насрещната страна.

Моли съда да я остави без уважение.

Решение № 21124/20.12.2023 г. е влязло в сила като необжалвано в частта, в която са отхвърлени исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за разликата над 512,94 лв. до пълния предявен размер от 715,57 лв. и този по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 29,78 лв. до пълния предявен размер от 40,99 лв.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Първоначалната и насрещната въззивни жалби са подадени в срок от легитимирани да обжалват първоинстанционния съдебен акт страни. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество първоначалната и насрещната въззивни жалби на ищеца са неоснователни, по следните съображения:

Предявени са от „А1 България“ ЕАД срещу „Ай Ен Си“ ЕООД обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК: иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установена дължимостта на 2 сумата от 715,57 лв., представляваща месечни такси за използване на услуги по договор М6497040 от 06.03.2020г. за периода от 16.10.2021 г. до 15.03.2022 г., ведно със законна лихва от 24.08.2022г. до изплащане на вземането; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установена дължимостта на сумата от 40,99 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху вземането за месечни такси за периода от 10.12.2021г. до 23.08.2022 г.; искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установена дължимостта на сумата от 2 203,01 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договора, ведно със законна лихва за период от 24.08.2022г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 104,33 лв., представляваща мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода от 04.12.2021г. до 23.08.2022г.Основният спор в настоящото производство е съсредоточен около въпросите – дали е бил валидно сключен договор за мобилни услуги от 11.11.2021 г., дали са дължими претендираните месечни такси за услуги по него и лихвата за забава върху тях, както и дали е валидно възникнало и дължимо вземането за неустойка в полза на мобилния оператор.

За претендираните суми е издадена заповед за изпълнение от 01.09.2022 г. по ч.гр.д.

№45542/2022 г. по описа на СРС, 77-ми състав.

Правилно първоинстанционният съд е установил фактическа обстановка по делото въз основа на представените писмени доказателства, като настоящият въззивен състав споделя изцяло и правните му изводи. Ето защо на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, които стават част от правните съждения на настоящото решение. По изложените във въззивната жалба възражения следва да се добавят и следните правни и фактически съображения:

Спорните материални права са обусловени от осъществяване в обективната действителност на следните юридически факти:

1. наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги;

2. ищецът да е предоставил на ответника далекосъобщителни услуги, съобразно уговореното в договора, въз основа на което за последния да е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания от въззивника размер;

3. страните да са уговорили валидна клауза за неустойка в случай на предсрочно прекратяване (разваляне) на договора, поради неизпълнение.

Безспорно е между страните, че са съществували правоотношения по предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги съответно с договор №505697494 от 18.05.2020 г. за предоставяне на мобилна услуга за номер**** при тарифен план “А1М КласS”, с месечна абонаментна такса 9лв. без ДДС и допълнителен пакет мобилен интернет до 1000MB за 2лв. без ДДС, отчитайки както приложение №1 към договора, така и последващ допълнителен документ към него. С приложение №1 от 27.10.2020 г. страните активират за срок от две години тарифен план „А1 Бизнес мобилен интернет планS” за номер**** при месечна такса 10лв. без ДДС. С приложение №1 от 28.01.2021 г. по процесния договор е активиран двугодишен пакет „Бизнес безкрай 30”, включващ фиксиран интернет (номер101002250663), телевизия (номер201002250662) и три SIM карти с номера ****, **** и ****, с обща месечна такса 62,90лв. без ДДС. На 9.02.2021 г. са сключени две допълнителни приложения към договора: първото включва услугата „А1 ТВ100” – сателитна телевизия за номер201002607248 с месечна такса 10,99лв. и допълнителен приемник за 2,99лв. месечно, а второто активира фиксиран интернет през мобилна мрежа за номер**** в комбинация с телевизионен план „A1 Net Box50” при месечна такса 11,99лв. без ДДС, също със срок две години.

С оглед изложените доводи във отговора на първоначалната въззивна жалба и в насрещната въззивна жалба съдът намира, че ответникът не оспорва сключването на изменение на услугите за фиксирана телевизия и интернет, нито полагането на подпис под 3 същите в търговски обект на ищеца, а единствено твърди, че е бил подведен/измамен, че сключва договорите в качеството на физическо лице, а не на органен представител на юридическото лице. Т.е. не се оспорва фактическия състав на сключването на процесния договор, а се въвежда опорочаващ сделката факт – наличието на измамни действия. Ето защо съдът намира за безспорно също така, че служител на ищеца и Н.М.Р. са подписали Приложение № 1 от 11.11.2021 г. към Договор № 505697494, в което са уговорени специални условия за ползване на пакет от фиксиран интернет и телевизия – A1 Нет 300 + А1 ТВ 200+ MAX Sport + Cinemax, за срок от две години, при промоционална такса за първите две години в размер на 35,99 лв., както и активиран допълнителен пакет Cinemax с месечна такса от 2,99 лв. Уговорено е предоставянето и на пакет от услуги за фиксиран интернет през мобилна мрежа за номер **** и мобилна услуга Бизнес безкрай 30 на 1 брой SIM карта за номер ***, с месечна такса за пакета 23,90 лв. без ДДС.

Във връзка с доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД:

Двустранно подписаните частни документи договори и приложения към тях обективират постигнато взаимно съгласие по смисъла на чл. 180 ГПК и за допълнителните условия във връзка с предоставяне от страна на ищеца, в качеството му оператор, на ответника, в качеството на абонат, на съобщителни услуги, чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи при условията на договора и приложимите към него ОУ. По делото са представени Общи условия на взаимоотношенията между „А1 България” ЕАД и абонатите и крайните ползватели на обществените мобилни наземни мрежи на ”А1 България” ЕАД, приложими за процесния период. Видно от извършените вписвания в договорите между страните, подписани от ответника, абонатът е декларирал, че е запознат и е съгласен с приложимите Общи условия, които са били надлежно предоставени на потребителя. Съгласно т. 26.4 от Общите условия заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задълженията им за заплащане на дължимите суми.