Решение № 63 от 16.04.2024, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Радомир, 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря Е. Т. З. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20231730100564 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК.

В исковата молба се твърди, че по силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот № .., том ..., дело № ../1997 г. Б. С. М., Л.К. М. и Р. С. Б. са дарили на П. Л. М. - син на първите двама и племенник на третата, следния свой собствен недвижим имот, а именно:

Дворно място, съставляващо парцел XIV (четиринадесети) за имот с планоснимачен № ....(.......) от кв. .....по регулационния план на с. Д.Р., общ. Радомир, с урегулирано пространство от 432 кв. м, при съседи по скица: улица, парцел I-..., парцел II-..., парцел III...и парцел ХII..I-., заедно с построената в имота паянтова жилищна сграда.

Ищцата сочи, че с П. Л. М. е била по това време в брак, като в имота към 13.10.1997 г. имало паянтова жилищна сграда, състояща се от две стаи и антре, която обаче сама по себе си не била годна за обитаване и впоследствие била разрушена от нея, бившият ú съпруг и покойният им син.

Видно било от решение № ...../08.07.2020 г., постановено по гр. д. № 8397/2019 г. на ПРС, влязло в законна сила на 11.08.2020 г., че бракът между ищцата и П. Л. М. бил прекратен.

Преди това, обаче, и по време на брака ú с П. М. била премахната паянтовата жилищна сграда и на нейно място с общи средства двамата построили нова масивна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв. м, която била узаконена по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и бившият ú съпруг се снабдил със нотариален акт за собственост върху 1 недвижим имот, придобит на основание дарение № 52, том I, pег. № 351, дело № 48 от 21.02.2012 г.

Независимо от горното и до момента на прекратяване на брака между ищцата и П. Л.

М., същата винаги знаела, че половината от сградата е нейна собственост, като ищцата ползвала и поддържала същата съвместно с бившия си съпруг до датата на прекратяване на брака им, а и след това, като през цялото време смятала, че е съсобственик на новоизградената масивна жилищна сграда и гаража, които построили заедно и по време на брака им.

След смъртта на бившия ú съпруг на 22.03.2022 г. ищцата установила, че като собственици на дворното място и масивната жилищна сграда и гаража в имотния регистър са записани само двамата ответници – първият, от които - техен внук - Т. Т. П. - син на починалия техен син - Т.П. Л., както и малолетният му син - П. П. М., при съответните квоти от правото на собственост - по ½ ид. ч. от имота. Същите лица били отразени като собственици и в данъчния регистър в Община Радомир.

Ищцата твърди, че притежава ½ ид. ч. от описаните масивна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв. м и ½ ид. ч. от гараж с площ от 12 кв. м, като другата половина се притежавала от двамата ответници по наследство.

През 2001 г. ищцата и бившият ú съпруг разрушили старата паянтова жилищна сграда и изградили оградата между съседните парцели и за периода от 2001 г. до 2003 г. с общи сили и средства започнали строителството на новата къща и гаража до нея, като двамата със съпруга ú плащали възнаграждение на работниците, а след 2003 г. ищцата лично поръчала ПВЦ дограма за двата етажа и вратите в къщата. През цялото време, в което се изграждали жилищната сграда и гаражът, ищцата била в селото и участвала наравно с бившия си съпруг във всички дейности по извършване на строителството. До края на м. май 2003 г. бил обзаведен първият етаж и двамата се нанесли в къщата и започнали да я обитават.

Към момента на изграждането на жилищната сграда нямало никакво съмнение, че същата се строи в името на общото им семейство и наследници, като ищцата така и не разбрала, че бившият ú съпруг се е снабдил с нотариален акт за собственост върху недвижим имот № ..., том .., pег. № .., дело № ..от 21.02.2012 г.

Сочи, че и до днес посещава имота и не се е отказала от правото си върху половината от къщата и гаража, като няма никакви претенции по отношение на двамата ответници и притежаваната от тях наследствена част от този имот. Към днешна дата от първия ответник, а и от втория такъв, чрез неговата майка, нямало възражения и оспорвания на горните факти, вкл. и че ищцата е собственик на ½ ид. ч. от масивната жилищна сграда и гаража.

Собствеността придобила, освен чрез личното си участие в строителството от 2001 г. до 2003 г. по време на брака си с бившия ú съпруг, също и по давност, като владеела и ползвала гореописаните жилищна сграда и гараж в период от време около 22 години.

Твърди, че жилищната сграда и гаражът били регистрирани в Данъчната служба на Община Радомир само на името на двамата ответници, но това станало служебно от 2 длъжностните лица, които формално отказвали да впишат ищцата като съсобственик поради липсата на акт за собственост.

Ответникът П. П. М., чрез неговата майка и законен представител С. Е. В., никога не бил ползвал имота, като не разполагал с ключ от него. Имотът се владеел и ползвал и до днес само и единствено от ищцата и ответника Т. Т. П..

Горното обуславяло правния интерес на ищцата от предявяване на настоящия положителен установителен иск за собственост, поради което моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците Т. Т. П. и П. П. М. чрез неговата майка и законен представител С. Е. В., че ищцата В. Т. М. е собственик на ½ ид. ч. от масивна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв. м и ½ ид. ч. от гараж с площ от 12 кв. м, построени в урегулиран поземлен имот XVII (седемнадесети) за имот с планоснимачен № ...(....) от кв. ....по регулационния план на с. Д. Р., общ. Радомир, обл.

Перник, одобрен със заповед № III-39/23.01.1969 г. и изменен със заповеди № 71/03.04.1997 г. и № 328/21.04.2022 г., с площ от 413 кв. м, при съседи по скица: улица, УПИ I-..., УПИ II.., УПИ III-....и УПИ ХIII-..., всичките от кв. 35 по плана на селото.

С отговора на исковата молба ответникът Т. П. признава изцяло предявения иск и моли съда да постанови решение, с което същият да бъде уважен.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника П. М. чрез неговата майка и законен представител С. В., в който е изразено становище за неоснователност на предявения иск, с твърдения, че процесният имот е съсобствен единствено между двамата ответници, при равни права – по ½ ид. ч. Твърденията на ищцата за осъществено строителство в процесния УПИ по време на брака ú с П. Л. М. не отговаряли на действителното положение.

Ищцата не била придобила право на собственост върху ½ ид. ч. от жилищната сграда и гаража по силата на давностно владение, поради което моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

В съдебно заседание ищцата, чрез упълномощен представител, поддържа предявения иск и моли за уважаването му.

Ответникът Т. П. в съдебно заседание чрез упълномощен процесуален представител признава изцяло предявения иск и моли съда да постанови решение, с което същият да бъде уважен.

Ответникът П. М., редовно призован, в съдебно заседание, чрез упълномощен процесуален представител изразява становище за неоснователност на предявения иск.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

От представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № .../ГРС1996/30.03.2022 г., издадено от Община Перник, се установява, че ответниците Т. П. и П. М. са наследници на П. Л. М., починал на 22.03.2022 г.

3

Ищцата В. М. е бивша съпруга на П. Л. М., като бракът между двамата е бил прекратен с решение № ..../08.07.2020 г. по гр. д. № ...../2019 г. по описа на Пернишкия районен съд.

От представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № .., том .., дело № ../1997 г. на нотариус Б. К., с район на действие – РС – Радомир, се установява че Б.

С.М., Л. К. М. и Р.С. Б. са дарили на П. Л. М. следния свой собствен недвижим имот, а именно: дворно място, съставляващо парцел XIV (четиринадесети) за имот с планоснимачен № ..(......) от кв. ....по регулационния план на с. Д. Р., общ. Радомир, с урегулирано пространство от 432 кв. м, при съседи по скица: улица, парцел I-..., парцел II-..., парцел III-..и парцел ХIII-...., заедно с построената в имота паянтова жилищна сграда.

По време на брака между ищцата и починалия П. Л. М. е бил съставен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № ., том.., рег. № .., дело № ../2012 г. на нотариус Б. К., с район на действие – РС – Радомир, от който се установява, че П. Л. М. е признат съгласно чл. 587, ал. 1 ГПК за собственик на основание дарение на урегулиран поземлен имот X IV (четиринадесети) за имот с планоснимачен № ...(...) от кв. ...по регулационния план на с. Д.

Р., общ. Радомир, обл. Перник, одобрен със заповед № III-39/23.01.1969 г. и изменен със заповед № 71/03.04.1997 г., с площ от 432 кв. м, при съседи по скица: улица, УПИ I-.., УПИ II-..., УПИ III-..и УПИ ХIII-.., всичките от кв. 35 по плана на селото, ведно с построената в така описания урегулиран поземлен имот масивна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв. м, която сграда е със статут на строеж по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ.

Със заповед № 328/21.04.2022 г. на кмета на община Радомир е наредено в заповед № 71/03.04.1997 г. на кмета на общината, вместо УПИ XIV-..., кв. 35, да се чете УПИ XVII-...., кв. 35.

По делото са представени и приходни квитанции за заплащани от ответника Т. П. в периода от 2019 г. до 2022 г. данък недвижим имот и такса битови отпадъци за имот, находящ се в с. Д.Р..

От представеното по делото удостоверение с изх. № .../09.05.2022 г., издадено от Пернишкия районен съд, се установява, че в особената книга на съда за приемане на наследство е вписано приемането по опис от П. П. М. на наследството, останало след смъртта на П. Л. М..

По делото са приети и представените от страна на Община Радомир копия на декларация по чл. 14 ЗМДТ от П. Л. М., Т. Т. П. и П. П. М. за недвижим имот, находящ се в с. Д. Р., както и хронология на задължения и плащания по партиди на П. Л. М. и Т. Т. П..

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Й. К., В. С. и С. И..

От показанията на свидетеля Й.К.се установява, че в процесното дворно място, находящо се в с. Д.Р., е имало изградена стара къща, която е била съборена от ищцата и от бившия ú съпруг П. Л. М. и след това около 2000 г., за период от около 2 – 3 години двамата са построили двуетажната масивна жилищна сграда. Според свидетеля от изграждане на 4 къщата до настоящия момент ищцата живее в нея и в този период никой не е заявявал претенции към ищцата по отношение на жилищната сграда.

От показанията на свидетеля В.С. се установява, че в периода около 2000 г. ищцата и бившият ú съпруг П. М. за подменили старата ограда от телена мрежа и е била изградена нова от сгуробетон. След това е била съборена и старата постройка в имота и през 2001 г. е започнало строителството на новата жилищна сграда, като свидетелят лично е участвал в изграждането ú, за което е получавал заплащане от ищцата. Според свидетеля гаражът е изграждан впоследствие. Сочи, че бившите съпрузи са живели постоянно в имота.

Пред съда свидетелят С. И. твърди, че в процесния имот е имало изградена стара паянтова постройка, която била дарена на П. М. от неговата майка. Впоследствие същата била съборена и през 2000 г. започнало изграждането на нова жилищна сграда от ищцата и бившия ú съпруг. Според свидетеля от 2008 г. до настоящия момент ищцата живее в жилищната сграда.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло. Съдът прецени събраните по делото гласни доказателствени средства, заедно и поотделно, при съпоставка и във връзка с неоспорените писмени доказателства, като ги кредитира изцяло, като взаимно допълващи се, безпротиворечиви и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал.