Акт от 07.12.2022, Административен съд - Стара Загора
- Съд
- Административен съд - Стара Загора
- Дело
- 425/2021
- Подписан
- 07.12.2022
Цитирани разпоредби
- чл. 203 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
- чл.274 и сл. · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.284 ал.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.286 ал.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.3 ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.80 ал.1 т.1 -т.5 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.80 ал.1 т.1 -т.5 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.80 ал.1 т.1 -т.5 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.80 ал.1 т.1 -т.5 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.80 ал.1 т.1 -т.5 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.1 ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
Р Е Ш Е Н И Е
№485 07.12.2022г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Прокурор: Константин Тачев
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №425 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 285 от ЗИНЗС във връзка с чл. 203 и сл. от АПК, образувано по предявен на 09.07.2021г от П.М.И. иск с правно основание чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС вр. с чл. 3 ал.2 вр. с ал.1 от същия закон, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000лв, настъпили в резултат от нарушение на забраната по чл.3 ал.2 вр. с ал.2 от ЗИНЗС, извършено както следва:
За времето от 21.09.2011г до 01.01.2012г е с мярка „задържане под стража“ в следствения арест в град Хасково, където няма обособен санитарен възел с постоянно течаща топла и студена вода, липсвала е дневна светлина и чист въздух, без престой на открито.
В периода от 01.01.2012г до 01.06.2013г. е в затвора в град Стара Загора, където също няма обособен санитарен възел с постоянно течаща топла и студена вода, а осветлението е слабо и не позволява да се чете вестник или книга.
В периода от 01.06.2013г до 01.05.2015г е в Затворническо общежитие в село Черна гора към затвора в град Стара Загора.
В периода от 01.05.2015г до 01.08.2016г е в Затвора в град Пазарджик.
В периода от 01.08.2016г до 09.07.2021г / датата на исковата молба/ е в Затвора в град Стара Загора, като през 2018г се разболява от диабет, поради лошата храна и стреса, на който е подложен. Не му се дават лекарства и той си купува, когато има пари.
През цялото описано време е държан в пренаселени килии, в които има влага и мухъл. Имало е има дървеници, хлебарки и гризачи. Храната е малко и с лошо качество.
В ареста не е имало обособен санитарен възел с постоянно течаща топла и студена вода, липсвала е дневна светлина и чист въздух, без престой на открито.
В Стара Загора също няма обособен санитарен възел с постоянно течаща топла и студена вода.
Осветлението е слабо и не позволява да се чете книга или вестник. Не му се дава работа и така не може да намалява срока на наказанието си и да покаже превъзпитание да иска условно предсрочно освобождаване.
Процесуалния представител възразява да се приложи института на погасителната давност, поради липса на прекъсване на страданието, причинено от нарушаване на забраната по чл.3 от ЗИНЗС.
За установяване на фактите, посочени като сбъдващи правното основание на чл.284 от ЗИНЗС иска разпит на свидетели.
Ответника ГД „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуалния си представител иска от съда да бъде отхвърлен предявения иск изцяло като погасен по давност за времето до 12.07.2016г, тъй като са изминали пет години, считано от датата на исковата молба, а за времето след 12.07.2016г и до 09.07.2021г като неоснователен въз основа на представените справки и разходни документи за условията на изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ и закупуване на хигиенни материали, включително за извършвани мероприятия по дезинфекция и дезатеризация/дезинсекция. Установения медицински проблем е проследяван активно и са предоставяни медикаменти, като ищецът е посещавал както Медицинския център, така и специалисти извън и за сметка на Затвора в град Стара Загора като му е осигурена назначената лекарствена терапия, съобразно рецептурната книжка.
Представителя на Окръжна прокуратура
Стара Загора дава заключение за неоснователност на исковата претенция Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:
Предявения иск е допустим, но разгледан по същество е погасен по давност за периода от 21.09.2011г до 09.07.2016г, за който се установява нарушение на чл.3 ал.2 вр. с ал.1 от ЗИНЗС. Неоснователен е за времето от 05.08.2016г до 09.07.2021г, а за отрязъка от време между 09.07.2016г и до 05.08.2016г като не погасен по давност и основателен, ще следва да бъде уважен, но размера на обезщетението ще бъде определен по правилата за кумулативното въздействие, включително продължителността. Съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо (чл. 114 ЗЗД). Предявеният от ищеца иск се основава за твърдения за бездействие на администрацията по изпълнение на наказанията да подобри условията за живот, в които е бил поставен за времето от 21.09.2011г до 09.07.2021г. Правото на обезщетение за вреди възниква за всеки ден, прекаран от задържаните лица в неблагоприятна жизнена среда по причина на проявеното от отговорните длъжностни лица незаконно бездействие. Претенцията се счита погасена по давност, ако не е предявена в петгодишен срок, считано от деня, в който е станала изискуема. Исковата молба на е подадена по пощата на 09.07.2021г., с оглед на което искът не е погасен по давност само в частта, в която се претендира обезщетение за времето от 09.07.2016 г. до 09.07.2021г.
С преживяване на вредното въздействие приключва изпълнението на състава, представляващ основание за пораждане на имуществен иск срещу държава в лицето на субституента ГД „Изпълнение на наказанията“, поради което възражението на процесуалния представител на ищеца, че докато същият пребивава в място за лишаване от свобода при посочените условия, то давност не тече, не намира правна опора. Освен това, преди да изтече давностния срок ищецът е разполагал и със средството за защита, а от задължението за неговото упражняване не може да бъде освободен, поради пречки, които не е могъл да преодолее или ако същото е било безсмислено да се използва с оглед тежестта на процесуалните ограничения. Считано от 07.02.2017г ищецът е разполагал с иск по чл.284 от ЗИНЗС, а преди това и с правното основание по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, поради което бездействието му да упражни предоставени му имуществени притезания е в пряка причинно следствена връзка с изтичане на пет годишен период за всеки ден на страдание, който обективен факт има правната квалификация на погасителна давност спрямо материалното основание. / виж Решение № 12306/16.09.2019г по адм.д.№1569/18г на ВАС на РБ – докладчик Ж.П./. В тази връзка следва да се каже, че искът е един и имуществен за преживените страдания от жизнената среда / когато се предявява въз основа на факти, имащи признаците по чл.3 ал.2 от ЗИНЗС/ към всеки момент, а не отделен за всяко условие – аргумент и от правилото за съобразяване на кумулативното въздействие при определяне размера на обезщетението. Обстоятелствата, които водят до ситуация на жертва и определят степента на страдание, обуславят размера на обезщетението за всеки ден на страдание. Ето защо се преклудират и всички не заявени неблагоприятни условия, които могат да имат същата правна квалификация за същия период тоест да бъдат същото основание /нарушение на чл.3 ал.2 от ЗИНЗС/, за предявяване на същия иск между същите страни – силата на присъдено нещо, потвърдено и от правилата за допустимост на жалбите пред ЕСПЧ, който Съд също съобразява сезиран ли е с оплакване за същото нарушение в предходна жалба, а не сезиран ли е със същите факти, които имат идентична правна квалификация тоест сочат на същото нарушение, но не са заявени, включително и при проверката за изчерпване на вътрешно правните средства за защита – посочени ли са тези факти, увреждащи, които се навеждат и пред Съда.
Постоянната практика на ЕСПЧ, по-специално решенията, в които е извършен правен анализ на компенсаторното средство за защита по чл.284 от ЗИНЗС и преките по чл.274 и сл. от ЗИНЗС, е за причината за бездействието да бъдат използвани тези средства от лишените от свобода, които твърдят да са жертви на нарушение на забраната –обективна ли е тя, включително когато се установи, че средството, с което разполагат е само формално, или обратно - касае е се за техен избор, какъвто е настоящия случай.
За периода до извършване на ремонт в
Затвора в град Стара Загора, съответно за условията в следствените арести, е налице известна практика на ЕСПЧ, включително Н. и други срещу България, но в резултат на същата и по Норвежкия механизъм, обективните условия, представляващи нарушение на забраната по чл.3 от КЗПЧ са променени трайно след 2016г, поради което оплакванията, изложени в настоящата искова молба в съчетание с не използването на компенсаторно средство за защита, както и на това по чл.274 от ЗИНЗС, сочат на съмнение в изпитваните тежки страдания, определени от претендираната сума от 150 000лева и на търсене на възможност за възползване от предоставената на лишението от свобода, без никаква процесуална тегоба, съдебна защита за преживявания в периоди, за които вече е известно, че условията не са били на нивото на изискуемия стандарт, но които са погасени по давност, и то след като в период от 05.08. 2016г до 09.07.2021г, ищецът не е поставен в описаните условия, които именно са били цел на ремонта по Норвежкия механизъм и за изпълнение на което са приобщени и Докладите на Омбудсмана, изготвени по линията на Националния превантивен механизъм. Липсата на тежест на доказване на основанието по чл.284 от ЗИНЗС, както и общо известните факти, че в определени места за лишаване от свобода условията са представлявали нарушение на чл.3 ал.2 от ЗИНЗС в погасения по давност период, не означава, че този материално правен институт не се прилага, според установените в ЗЗД правила, както и че всяко неудобство, съответно установено във времето общо, макар и хронично заболяване, включително от типа на социално значимите и широко разпространени от съвременния начин на живот, ендокринни диагнози, следва да имат пряката причинно-следствена връзка с изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“. Изложеното се налага с оглед следващите от схематичната искова молба общо посочени не благоприятни битови и жилищни условия, които са били характерни до 2016г и са представлявали причина за осъдителните решения срещу България, в съчетание с не използването на предоставени от законодателството ефективни средства за защита, както за погасения по давност период, така и за времето след 05.08.2016г до 09.07.2016г, през което ищецът не пребивава в условия, представляващи ситуация на жертва на забраната по чл.3 от ЗИНЗС. Следователно за периода от 21.09.2011г до 09.07.2016г, основанието, макар да се установява, както ще бъде посочено по-долу, е погасено по давност, а това означава и част от претендираните неимуществени вреди, чийто размер се определя от съда, тъй като се касае за засягане на негативния интерес / деликта води до засягане на негативен интерес и поради тази причина, съдът определя размер на обезщетението, но не присъжда повече от заявения, в случай на превишаване на определения/. Искът по чл.284 от ЗИНЗС е имуществено притезание, което възниква от поставяне на лишените от свобода в условия да бъдат жертва на нарушаване на забраната за нечовешко, жестоко и унизително отношение, а оттук и извода, че не всяко страдание, което е присъщо и неизбежно, включително от суровост на условията, е понесено извън самопричиненото от извършване на престъпление, за което е наложено наказание лишаване от свобода. Освен това, погасяването по давност на основанието, както и установената промяна в жизнените условия след 05.08.2016г, ще се отразят на размера на обезщетението с оглед правилото за вземане предвид на кумулативното въздействие на факторите на жизнената среда и степента на засягане на личността спрямо времето на понасяне на вредите / по дневно/, но освен това и защото средството, освен компенсаторно има и друга функция – да бъде причина за възстановяване на положение в съответствие със стандарта, а в такива съответстващи условия, ищецът пребивава от 05.08.2016г до датата на исковата молба и всички не заявени условия, имащи признаци по чл.3 ал.2 от ЗИНЗС се преклудират към дата на приключване на устните състезания -14.11.2022г. тоест не могат да се разглеждат /изследват с оглед съществуването им/ след тази дата, като настъпили до 09.07.2021г и представляващи основание / нарушение на чл.3 ал.2 от ЗИНЗС/, за предявяване на същия иск 284 ЗИНЗС, между същите страни до 09.07.2021г. Промяната в условията, настъпила след 05.08.2016г ще се вземе предвид и спрямо датата на установяване на заболяването не инсулино зависим захарен диабет, повече от две години по-късно през декември 2018г, през който период от време ищецът пребивава в условия, които отговарят на стандарта и не причиняват страдание, вън от неизменно присъщото на ограничената свобода на движение.