Решение № 18348 от 13.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18348 гр. София, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20241110151262 по описа за 2024 година

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от Д. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Р.-К.“, бл. 11, вх. „А“, ет. 2, ап. 6, чрез адв. А.

М., срещу Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес: гр. С., ул. „А. I“ № 5, представлявана от директора главен комисар Л. Н., чрез гл.юрк. К. В.-Г.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в общ размер на 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, както и за причинени на ищцата силен стрес, уплах, продължаващо посттравматично разстройство, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на непозволеното увреждане, до окончателното изплащане на сумата, за които вреди се твърди, че същите представляват пряка и непосредствена последица от ПТП, реализирано по вина на ответника на 20.07.2022 г. в гр. С., на кръстовището на ул. „А.“ с бул. „А. С.“ и ул. „А. Т.“, както и сторените по делото разноски, включително за адвокатско възнаграждение.

Общата цена на предявения иск в размер на 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, обуславя родова подсъдност на районен съд като първа инстанция по арг. от чл. 104, т. 4 във вр. с чл. 103 от ГПК, поради което делото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд с Определение № 11081/15.07.2024 г. по гр.д.№ 7673 от 2024 г., I-1 с-в, по описа на Софийски градски съд /СГС/.

В исковата молба са налице твърдения, че на 20.07.2022 г. в гр. С., на кръстовището на ул. „А.“ с бул. „А. С.“ и ул. „А. Т.“, е реализирано ПТП между лек автомобил марка „С.“, модел „П.“, с peг.№ СВ 0389 СН, управляван 1 от ищцата Д. С. П., ЕГН ********** и лек автомобил с марка „Ш.”, модел „Р.“ с peг.№ СВ НЗ, собственост на ответника Столична дирекция на вътрешните работи, управляван от служителя П. И. К., ЕГН ..., с адрес: гр. С, ж.к. „Л.“, бл.

618, вх. „Г“, ет. 8, ап. 72 при изпълнение на служебните му задължения.

Налице е твърдение, че отговорността за настъпване на процесното събитие е на П. И. К., който, при управление на служебен автомобил марка „Ш.”, модел „Р.“ с peг.№ СВ НЗ, собственост на ответника, нарушава правилата за движение при движение по бул. „А. С.“, като отнема предимство и преминава на забранителен червен сигнал на светофар, вследствие на което навлиза в кръстовището на ул. „А.“ с бул. „А. С.“ и ул. „А. Т.“ и удря предната дясна част на намиращия се пред нея лек автомобил с марка „С.“, модел „П.“, с peг.№ СВ .. СН, управляван от ищцата. В исковата молба се твърди, че в резултат на интензитета на осъществения удар между двата автомобила, траекторията на движение на лек автомобил с марка „С.“, модел „П.“, с peг.№ СВ.. СН се изменила, поради което същият се озовава в северната лента на движение на пътното платно на бул. „А. С.“, където се удря челно в носещия стълб на светофарна уредба. Гореспоменатото обстоятелство, както и факта на налагане на административно наказание на водача П. И. К., е обективирано в приложен по делото и подписан от участниците и съставителя Протокол за ПТП № 1846403/20.07.2022 г. На мястото на събитието е пристигнал екип на пътна полиция и медицински екип, който е оказал помощ на пострадалия водач. В тази връзка, съгласно приложеното към исковата молба Съдебномедицинско удостоверение № 530/2022 г. от 22.07.2022 г., издадено от д-р В. С.– съдебен лекар от Клиника по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ „А“ ЕАД, вследствие на реализираното ПТП и последвалия удар, на ищцата са нанесени множество травматични увреждания, а именно кръвонасядания, охлузвания и отоци по шията, тялото и крайниците, оток, ангажиращ лявата предмишница, китка и ръка с данни за ограничаване в обема на движения в гривнената става, поради изразен болков синдром, подкожен хематом с кръвонасядане и охлузване в областта на дясното бедро, представляващи „временно разстройство на здравето неопасно за живота“.

Извършилият прегледа лекар установил, че гореописаните увреждания са били получени в резултат от действие на твърди тъпи предмети и биха могли да се получат по време и начин, както са били съобщени от прегледаната.

Ищцата заявява, че в резултат на настъпилото ПТП, същата е преминала през дълъг възстановителен период, съпътстван от силни физически болки и неразположения, като твърди, че на същата е било причинено посттравматично разстройство, изразяващо се в тревожност и силен страх, който ищцата изпитва към евентуалното управление на моторни превозни средства след датата на процесното събитие. Това обстоятелство наложило посещение при специалист – психиатър, който поставил диагноза „разстройство в адаптация” и назначил медикаментозно лечение на ищцата.

Посоченото обстоятелство е обективирано в представен като доказателство към исковата молба Амбулаторен лист № 000012/24.06.2023 г., издаден на ищцата от извършилата медицинския преглед д-р М. К. при Медицински център по сърдечно-съдови заболявания. В исковата молба се твърди, че като 2 последица от настъпилото ПТП, ищцата е развила инсулинова резистентност и преддиабетно състояние.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес: гр. С., ул. „А. I“ № 5, представлявана от директора главен комисар Л. Н., чрез гл. юрк. К. В.-Г., с който отговор оспорва изцяло предявения иск, като счита същия за неоснователен и недоказан. Твърди, че на 22.07.2022 г. авто-патрулен маршрут с позивна ППГ 363, назначени в наряд съгласно Единна разстановка на силите и средствата при 03 РУ – СДВР в деня на процесното събитие, движейки се по бул. „А. С.“ в посока бул. „К. В.“, с включени звуков и светлинен сигнал, преминават на червен сигнал на светофарната уредба на кръстовище „Алеко Туранджа“ и реализират ПТП с управлявания от ищцата лек автомобил марка „С.“, модел „П.“, с peг.№ СВ СН. В тази връзка, ответникът излага твърдение, че последната не е осигурила безпрепятствено преминаване на полицейския патрул, което задължение произтича от законоустановената възможност на водач на моторно превозно средство със специален режим на движение да преминава при забраняващ сигнал на светофара, както и съобразно разпоредбата на чл. 179, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата, според която останалите водачи са длъжни да гарантират възможност за безпрепятствено преминаване на превозно средство, сигнализиращо със специален звуков и специален светлинен сигнал. Предвид изложеното, ответникът прави възражение за съпричиняване на евентуално настъпилия вредоносен резултат, като счита, че вина за ПТП има и водачът на лек автомобил марка „С.“, модел „П.“, с peг.№ СВ .. СН, който, без да съобрази поведението си със законовото изискване на цитираната разпоредба, е създал предпоставка за реализиралия се удар.

Ответникът признава за установено, че водачът на служебния автомобил не е успял да извърши безопасно предприетото преминаване, за което е бил съставен АУАН № 687374/2022 г. на същия.

Твърди, че в конкретния случай не е налице причинно-следствена връзка между деянието и настъпилата вреда, което представлява задължителен елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, а формулираните от ищцата вреди от процесното събитие са били посочени общо, като същите биха могли да бъдат причинени и от други фактори.

Отбелязва, че приложеният като доказателство към исковата молба Амбулаторен лист № 000012/24.06.2023 г. е бил издаден на ищцата година преди датата на исковата молба, поради което обективното състояние на ищцата не е неминуемо свързано с дадените сведения при извършването на прегледа. По отношение на приложеното към исковата молба Съдебномедицинско удостоверение № 530/2022 г. от 22.07.2022 г., издадено от Клиника по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ „А.“ ЕАД, ответникът счита, че макар да удостоверява наличие на кръвонасядания и охлузвания, същото не потвърждава изложените от ищцата твърдения за претърпени от нея психически травми, болки и страдания, датиращи от 2022 г. до момента на предявяване на исковата претенция. Счита, че по делото не са били ангажирани никакви доказателства за установяване на причинени 3 неимуществени вреди, които да бъдат приети като резултат от настъпилото ПТП.

Оспорва по основание и размер претендираното от ищцата обезщетение за неимуществени вреди, тъй като смята, че същото противоречи на принципа за справедливост, регламентиран в чл. 52 от ЗЗД.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, установи следното от фактическа и правна страна:

Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически твърдения и съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с иск с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД, вр. чл. 84, ал. 3, вр. чл.

86, ал. 1, изр.1-во от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределението на доказателствената тежест е, както следва: ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване с годни доказателства действителния механизъм на процесното ПТП и наличието на вреди от неимуществен характер, причинно-следствената връзка на твърдените неимуществени вреди с процесното ПТП, т.е. причинната връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди и възлагането на работата от страна на ответника. В тежест на ответника е да докаже фактите, от които произтичат възраженията му, а именно липсата на причинноследствена връзка между процесното ПТП и посочените от ищцата вреди, твърдяното наличие на принос за настъпването на същото по отношение на водача на МПС марка „С.“, модел „П.“, с peг.№ СВ .. СН, вкл. и възражението за прекомерност на претендираното обезщетение.

С Определение № 2427/16.01.2025 г. съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че водачът на служебния автомобил не е успял да извърши безопасно предприетото преминаване, за което е бил съставен АУАН № 687374/2022 г. на същия.

Съгласно императива на чл. 45 ЗЗД „всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму“. Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, елементите на който са: деяние /действие или бездействие/, вреда /неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения или неговия телесен интегритет/, противоправност на деянието /несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение/, причинна връзка между противоправното поведение и вредата и вина, за която е въведена законова презумпция и тя се предполага до доказване на противното /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД включва и още един елемент – виновното лице да е причинило вредите при или по повод изпълнение на възложената работа. Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. При посочения фактически състав отговорността е субсидиарна и възниква, когато виновно са причинени вреди 4 от лице, на което е възложена определена работа. Отговорността на възложителя е обективна, гаранционно-обезпечителна и безвиновна. Съгласно ППВС № 7/1958 г. на ВС, това е отговорност за чуждо, противоправно и виновно поведение, с което е причинена вреда на пострадалия и цели да обезпечи по-сигурно и по-бързо обезщетяването му. Тя е функционално обусловена и възниква само тогава, когато са налице предпоставките по чл. 45 от ЗЗД по отношение на поведението на прекия причинител.

Следователно в случай, че П. И. К. чрез свои виновни и противоправни действия и/или бездействия при или по повод изпълнение на работата си е причинил имуществени или неимуществени вреди на трети лица, следва да се ангажира отговорността и на работодателя му СДВР на основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД.