Определение № 1456 от 03.02.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 811/2026
- Вид
- Определение № 1456
- Подписан
- 03.02.2026
- В сила
- 03.02.2026
- Състав
- Михаела Светлозар Лазарова
Цитирани разпоредби
- чл. 119, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 119, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 122 · Граждански процесуален кодекс
- чл.2, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл. 500 · Кодекс за застраховането
- чл. 500, ал. 1 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1456 гр. Пловдив, 03.02.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Михаела Св. Лазарова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20265330100811 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на ЗД „Бул Инс“ АД против М. Г.
Д.. Предявен е осъдителен иск по чл. 500 КЗ.
Твърди се настъпило ПТП по вина на ответника като водач на МПС, чиято ГО била застрахована при ищеца, който имал право на регресно вземане за платеното обезщетение за имуществени вреди и разноски, поради управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.
Образувано е дело пред СРС, като ИМ не е изпращана за отговор, а след справка и установяване на наст. адрес на ответника в района на ПРС, служебно делото е пратено по подсъдност, т.к. ответникът имал качеството на „потребител“, на осн. чл.
113, вр. с чл. 119, ал. 3 ГПК.
Пловдивският районен съд не споделя тези изводи и приема, че не е местнокомпетентен да се произнесе по ИМ.
Нормата на чл.2, ал.2 КЗ изчерпателно изброява субектите, които имат качеството на ползвател на застрахователни услуги. Между тях не е посочен ответникът по регресния иск, предявен от застрахователя, платил на увреденото лице.
Поради това, отговорността на ответника възниква не по силата на договор, а се извлича от изричната разпоредба на закона – чл. 500, ал. 1 КЗ. Ето защо, в случая приложение намира чл. 119, ал. 4 ГПК, а не чл.119, ал.3 ГПК. Съдът, до когото е адресирана исковата молба, с която се предявява регресен иск по чл. 500 КЗ, няма правомощия служебно да следи за местната подсъдност на спора. В този смисъл:
Решение № 20 от 2.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 2695/2019 г., II т. о.; Определение № 1
335/ 16.06.2021 г., по в.ч.гр.д. № 1463/ 2021 г. на ПОС; Определение № 261026/ 13.05.2021 г., по в.ч.гр.д. № 868/ 2021 г. на ПОС; Определение по в.ч.гр.д. № 1304/2021 г. на ПОС; Определение № 260772 от 24.03.2021 г. на ПОС по в. ч. гр. д. № 498/2021 г.; Определение № 1026/06.10.2021 г. по в.ч.гр.д. № 2458/21 г. на ПОС;
Определение № 1177/25.10.2021 г. по в.ч.гр.д. № 2584/21 г. на ПОС; Определение № 1556/09.12.2021 г. по в.ч.гр.д. № 2940/21 г. на ПОС; Определение № 299/08.02.2022 г. по в.ч.гр.д. № 329/22 г. на ПОС; Определение № 450/22.02.2022 ф. по в.ч.гр.д. № 453/22 г. на ПОС и др.
С оглед горното, настоящият съд намира, че на този етап от производството, не е местнокомпетентен да разгледа иска.
Налице са условията на чл. 122, изр. 2-ро ГПК за повдигане на препирня за подсъдност пред ПОС.
Така мотивиран и на основание чл. 122 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА гражданско дело № 811/2026 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXI гр.с.
ПОВДИГА спор за подсъдност между Районен съд – Пловдив и Районен съд – София, по повод искова молба на ЗД „Бул Инс“ АД против М. Г. Д..
ИЗПРАЩА делото на Окръжен съд – гр. Пловдив за определяне на местно компетентния съд за разглеждане на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 2