Решение № 594 от 07.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 594 гр. Пловдив, 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20245300500599 по описа за 2024 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК във връзка с чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Образувано е по постъпили въззивна жалба и частна жалба.

С въззивната жалба, депозирана от Д. Н. Д. чрез адв. С. М., се обжалва решение №182 от 01.12.2023 г., поправено с решение №14 от 01.02.2024 г., постановени по гр.д. №436/2021 г. по описа на РС -Първомай, ІІ гр. състав, в частта му, с която е отхвърлен искът, предявен от Д. Н. Д. срещу „Ай Ти Еф груп“ АД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 242.63 лева, подлежаща на връщане като получена без основание по сключените помежду им и обявени за недействителни договори за кредит №*** г., №*** г., №*** г., №*** г., №*** г. и №*** г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.07.2021 г., до окончателното издължаване, като неоснователен.

Решението се обжалва единствено в частта за разликата над сумата от 60.83 лв. до 242.63 лв. или за разликата от 181.80 лв. Оспорва се извода на съда, че към датата на подаване на исковата молба – 21.07.2021 г. давността е изтекла, тъй като в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. погасителна давност не е текла по силата на чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Изтекла е давността само по отношение на първото вземане, но не и за всички останали, същата е прекъсната с предявяване на иска. Иска се отмяна на решението в атакуваната 1 част и осъждане на ответника да заплати сумата от 181.80 лв., подлежаща на връщане като получена без основание по сключените между страните и обявени за недействителни договори за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Претендират се направените за двете инстанции разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, като се излагат съображения, че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение в атакувана му част да се потвърди. Възразява се срещу довода, че в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. погасителна давност не тече, тъй като посоченият закон не се прилага в конкретния случай. Претендират се разноски.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по искове, с които е бил сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната квалификация на исковете. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално -правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл.235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:

Производството по делото пред първата инстанция е образувано по предявени шест обективно кумулативно съединени иска с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК – за прогласяване недействителност на договори за потребителски кредит и по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД – за връщане на суми по договорите, получени без основание, като при условията на евентуалност са предявени и шест иска за прогласяване недействителност на клаузи от същите договори и за връщане на получените въз основа на тях суми.

2

Ищцата Д. Д. моли да се признае за установено по отношение на ответника „Ай Ти Еф Груп“ АД, че сключените помежду им договори за кредит №*** г., №*** г., №*** г., №*** г., №*** г. и №*** г., а при условията на евентуалност – че клаузата на чл. 3.3. от всеки от тях, са недействителни, и да го осъди да заплати сумата от 242.63 лева, подлежаща на връщане като получена без основание по същите недействителни договори, евентуално – въз основа на недействителните клаузи от договорите, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.07.2021 г., до окончателното издължаване.

Твърди се, че по силата на посочените шест договора, сключени между страните, ответникът предоставил на ищцата парични заеми съответно пет пъти по пет различни договора по 500 лева и по един от договорите 350 лв. Счита договорите за недействителни на основание чл.22 от ЗПК, тъй като не удовлетворяват императивните изисквания на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.9, т.10, т.12 и т.20 и ал.2 от ЗПК – не съдържат информация за условията за прилагането, периодите, предпоставките и процедурите за промяна на лихвения процент по кредита от 20%, индекс или референтен лихвен процент, взетите предвид допускания, използвани при пресмятане на годишния процент на разходите от 48.67%, конкретизация на начина, по който е формиран, и на неговите компоненти, разяснение на правата на потребителя на безвъзмездно извлечение за извършените и предстоящите платежи и на отказ от сделката и на реда за тяхното упражняване, а общите условия не били предадени на ищцата и подписани от нея на всяка страница. При условията на евентуалност се твърди, че клаузата на чл. 3.3. от договорите, която предвижда дължимост на неустойка от 3.75 лева на ден за неизпълнение на поетото от ищцата в чл. 1.7. задължение да представи обезпечение, условията за осигуряване на което обаче били практически непостижими, противоречи на ЗПК и на добрите нрави и цели заобикаляне на чл. 33, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗПК. Предвид горното, ответникът получил без основание 242.63 лева, съставляващи разликата между общо престираните за погасяване на кредитите 3092.63 лева и заетите общо 2850 лева, които подлежали на връщане от кредитополучателя както при недействителност на договорите, съгласно чл.23 във вр. с чл.22 от ЗПК, така и в случай на нищожност само на уговорката по чл. 3.3.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, като се излагат подробни съображения за неоснователност на исковете. Релевира, че уговорения годишен лихвен процент от 20% е фиксиран, а не референтен, от договорното съдържание са ясни условията за начисляването му – върху главницата при дневен размер на годишна база от 365 дни, правата на заемателя по чл. 11, ал. 1, т. 12 и т. 20 от ЗПК са изрично посочени в т. 12.1. и т. 6.3. от приложимите към договорите общи условия, същите били предварително изпратени и приети от ищцата в рамките на електронното договаряне между страните. Съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК неустойката не е сред разходите, които се включват при изчисляване на 3 годишния процент на разходите, и ограничението по чл. 33, ал. 2 от ЗПК касае единствено обезвредата за забава, но не и друг вид неизпълнение.

Противопоставя възражение за изтекла давност по отношението на вземането за неоснователно обогатяване с доводи, че сумите са издължени повече от пет години преди завеждането на исковата молба.

Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на районния съд е прието за установено следното:

По силата на сключени между страните в електронна форма договори за кредит №*** г., №*** г., №*** г., №*** г., №*** г. и №*** г., дружеството кредитодател е отпуснало по третия от договорите сумата от 350 лв., а по всички останали – сумата от по 500 лв. Кредитополучателката усвоила заемните суми и се съгласила в срок от 15 дни да ги възстанови на кредитора и да му заплати лихва - съответно от 5.83 лв. по третия договор, а по останалите – по 8.33 лева, при годишен лихвен процент 20% и годишен процент на разходите – 48.66% – по третия договор и 48.67% – по останалите, или да престира общо съответно 355.83 лева по третия и по 508.33 лева по останалите пет. Погасяването следвало да осъществи чрез една анюитетна вноска с посочен падеж по погасителния план.

В т. 3.3. от договорите било уговорено, че заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 2.73 лева – по третия сключен между страните договор, и на 3.75 лева – по останалите, платима заедно със следващата погасителна вноска, за всеки ден, през който не спазва ангажимента си по т. 1.7., 1.8. и 1.9. от договорите - до края на следващия ден от подписването им да предостави обезпечение чрез банкова гаранция с валидност за периода на договорното действие и до 6 месеца след края му или поръчителство на поне две физически лица.

Според заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което е кредитирано като обективно и компетентно изготвено, с извършените от ищцата погашения по кредитите от общо 3092.63 лева, както следва: на 03.05.2016 г. – 560.83 лева по договор за кредит №*** г., на *** г. – 560.83 лева по договор за кредит №*** г., на *** г. – 365.98 лева по договор за кредит №*** г., на *** г. – 560.83 лева по договор за кредит №*** г., на *** г.

– 530.69 лв. по договор №*** г. и на *** г. – 513.47 лева по договор за кредит №*** г., изцяло са погасени задълженията за главница от общо 2850 лева, тези за възнаградителна лихва до размера от общо 33.98 лева и за неустойка по т. 3.3. от договорите, начислена по всеки от тях съответно за 14 дни, 14 дни, 5 дни, 14 дни, 7 дни и 3 дни – до размера от общо 208.65 лева.

Въз основа на така установените факти, от състава на районния съд са изложени подробни и обосновани съображения, че сключените между страните договори за кредит са недействителни, като са уважени предявените искове. Решението в тази част не е обжалвано и е влязло в сила.

По отношение на иска – предмет на въззивното производство, е прието, че според чл. 23 от ЗПК в хипотезата на чл. 22 от ЗПК потребителят 4 връща само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по него, като според чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД подлежи на връщане като получено от ответника без основание всичко платено от ищцата в повече от заемните суми.

Според заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, погашенията по кредитите възлизат общо на 3 092.63 лева, като са издължени главниците от общо 2850 лева и задълженията за възнаградителна лихва и неустойка – до сумарния размер от 242.63 лева. Прието е обаче, че вземането е погасено по давност – петгодишна, съгласно чл. 110 от ЗЗД.

Съобразно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД тя е започнала да тече от деня на изискуемостта на притезанието, съвпадащ по довод от чл. 69, ал. 1 от ЗЗД с този на съответното недължимо плащане, което в казуса е сторено в периода от 03.05.2016 г. до *** г., и е изтекла преди завеждането на иска на 21.07.2021 г. Това е и мотивирало съда да го отхвърли.

С въззивната жалба не се оспорва, че по отношение на сумата от 60.83 лв., платена на 03.05.2016 г., давността е изтекла. Същата не е и предмет на настоящето производство.

Единственото основание, което е въведено, е, че давността не е изтекла за останалите плащания, като се визира нормата на чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Възражението е основателно. Съгласно посочения текст, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат: давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Жалбоподателката е именно такъв субект.