Решение № 337 от 20.12.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 337 гр. Смолян, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20235400500259 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258-чл.273 ГПК

Постъпила е въззивна жалба с вх.№2214/28.03.2023г. от Регионална дирекция “Гранична полиция“ - Смолян, представлявана от И.С. – Директор,чрез процесуалния представител главен юрисконсулт М. Х. срещу решение №120 от 13.03.2023г,,постановено по гр. дело № 1119 по описа за 2022г. на районен съд-Смолян, с което е осъдена да заплати на К. Г. М. от гр.

И., ул.“Х.Д.“ №4 следните суми:

2 395,05лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положения 243 часа нощен труд в периода 07.11.2019г.- 30.09.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.11,2022г. - датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението, както и сумата от 336,34 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за всяко отделно месечно възнаграждение за труд, считано от първо число на тримесечието, в което е полаган извънредния труд до 07.11.2022г.,сумата от 500 лева, представляваща направените деловодни разноски за платено адвокатско възнаграждение,сума от 145,80лева, представляваща дължима държавна такса по сметка на районен съд -Смолян и сумата от 120 лева за възнаграждение за вещо лице.

Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от Главна дирекция „Гранична полиция“, чрез главен юрисконсулт М. Х., с оплаквания, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилното му прилагане и необоснованост на акта. Във въззивната жалба 1 се развиват доводи, че районният съд е изложил вътрешно противоречиви мотиви: от една страна за приложимост на отменен подзаконов на ЗМВР нормативен акт, поради празнота на действащия, а от друга – за приложимост на подзаконов на КТ нормативен акт, поради препращаща норма на ЗМВР; направените от районния съд изводи относно прилагане по аналогия на закона съгласно чл. 46 ал. 2 изр. 1-во от ЗНА са неправилни и формирани в резултат на неправилно прилагане на материалния закон. Жалбоподателят сочи, че по аргумент от разпоредбата на чл. 142 ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗМВР страните по делото са обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. Твърди се, че в приложимата за процесното служебно правоотношение правна уредба не е предвидено субсидиарно прилагане на разпоредбите на други нормативни актове, в т. ч. общото трудово законодателство; нито в ЗДСЛ, нито в ЗМВПР има непряко препращане към нормите на КТ – че за неуредените в тези закони случаи КТ се прилага „съответно“, напротив, в случаите, в които законодателят е счел, че материята следва да се уреди идентично на тази в КТ, препращането е пряко. Твърди се в жалбата, че за положения от служителите извънреден и нощен труд са налице специални нормативни актове, които регулират правоотношенията между страните по делото; НСОРЗ е подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на КТ, поради което не може да се прилага субсидиарно, нито по аналогия в хипотези, за които е налице специална правна уредба. Сочи се, че в тази връзка е постановено Тълкувателно решение / 1/2000 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОС на ГК на ВКС, в което съдът е приел, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.Твърди , че за служителите на МВР, за които се прилагат разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, с оглед специфичния характер на работа, е установена еднаква продължителност за дневния и нощния труд – чл. 187 ал. 1 и ал. 3 от КТ. Твърди във въззивната жалба, че различието на двете правни уредби е обяснимо със спецификата функционалните задължения на служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, пряко обусловена от значимостта на обществените отношения, с които е свързано изпълнението на техните функции; тази специфика обуславя редица други различия именно по отношение обема на полагания труд. Сочи се, че за разлика от работниците по трудови правоотношения, при които извънредния труд е забранен и не може да надвишава 150 часа годишно, при държавните служители в МВР съгласно чл. 187 ал. 7 от ЗМВР извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечие и 280 часа годишно. Твърди се, че тези различия не аргументират извод за дискриминационно третиране на конкретната категория служители, защото адекватно на по-неблагоприятните условия, завишени изисквания и ограничения при полагане на труд в сравнение с работещите по трудови правоотношения лица и други държавни служители, за служителите в ЗМВР са предвидени редица компенсационни механизма – допълнителни материални стимули и нематериални блага, от 2 каквито нито работещите по трудови правоотношения, включително и тези в системата на МВР, нито останалите държавни служители се ползват.

Твърди се, че районният съд е допуснал и друго нарушение на материалния закон – приел е, че на ищеца се дължи допълнително възнаграждение за нощен труд по предявени искове с правно основание, относимо към извънреден труд. Според жалбоподателя първоинстанционното решение не съдържа обсъждане и преценка на всички правнорелевантни факти, което го прави неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. С въззивната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение и вместо него се постанови отхвърляне на исковата претенция; претендират се разноски за юриск. възнаграждение и направените разноски за двете съдебни инстанции.

Не е постъпил в законния срок писмен отговор на въззивната жалба от К. М..

Пред окръжен съд –Смолян жалбоподателят РД “Гранична полиция“Смолян редовно призован , се представлява от гл. юриск.Х. ,която изцяло поддържа депозираната въззивна жалба Моли да бъде отменено обжалваното решение като незаконосъобразно и необосновано и бъде постановено друго , с което да бъдат отхвърлени като неоснователни предявените искове.

Претендира разноски по представен списък.

Въззиваемият К. Г. М. , редовно призован , не се явява .Вместо него адв.Янко Берберов , преупълномощен от адв. Б. М. ,поддържа становище ,че въззивната жалба е изцяло неоснователна. Моли съда да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и обосновано .Представя писмени бележки

Претендира разноски за настоящата инстанция по представен списък.

Смолянският окръжен съд намира за процесуално допустима въззивната жалба като депозирана в срок от надлежна страна, ДТ е внесена, при наличие на правен интерес от търсената защита.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Смолянският окръжен съд констатира ,че К. Г. М. е предявил срещу Регионална дирекция „Гранична полиция” - Смолян, обективно съединени искове- иск с правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 и чл. 187 ЗМВР, с който се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца и сумата от 2 395,05 лева/допуснато е изменение на иска -2 395,05 лева /, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден нощен труд в периода от 07.11.2019 г. до 30.09.2022 година, получени в резултат на преизчисляване на положени часове нощен труд с коефициент 1.143 и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД с който се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца мораторната лихва върху дължимите отчетени на тримесечни периоди суми, която е в общ размер на 336,34 лева, считано от първо число на месеца, следващ отчетния тримесечен период, за който се дължи трудовото възнаграждение до датата на подаване на исковата молба 07.11.2022 г., както и законната лихва от 07.11.2022 г. до окончателното изплащане на задължението 3 и разноски по водене на делото.

Не се спори между страните по делото ,че ищеца работи по служебно правоотношение с ответника в процесния период и понастоящем на длъжност Старши полицай, водач на патрулен автомобил 01 група „Охрана на държавната граница“ в ГПУ – И. при РДГП – Смолян.

В първата инстанция е назначена , изслушана , приета и неоспорена СИЕ ,от която се установява, че като държавен служител в системата на МВР ищецът работи на смени, съгласно изготвени месечни графици при сумирано отчитане на работното време. През периода 07.11.2019 – 30.09.2022 г. е положил общо 1699 часа нощен труд в 212 нощни смени.

Положените часове нощен труд е заплатен, без да е преобразуван в дневен. В приложение 1 към заключението в табличен вид по тримесечия е извършено преобразуване на положения 1699 часа нощен труд в 1942 часа дневен с коефициент 1,143 в съответствие с чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, в резултат на което е определен положен труд в размер на 243 часа на стойност 2 395,05 лева , които не са начислени и не са изплатени. Не е ползвана и компенсация във вид на почивка. Дължимата лихва според вещото лице е определена по тримесечия в размер на 336,34 лева , начислена към 07.11.2022 г.

Смолянският окръжен съд констатира ,че спорния по делото въпрос е дали за полаганите от ищеца часове нощен/извънреден / труд възнаграждението следва да се образува след прилагане на чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/-чрез преизчисляване с коефициент 1,143 или тя не е приложима в случая.

Даденото от районния съд разрешение по иска за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд е правилно и в съответствие със закона

Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното трудово възнаграждение на държавните служители в МВР ссъстои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения,между които съгласно чл.

178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР е възнаграждението за извънреден труд. Редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране работата на държавните служители извън редовното работно време и др. се определя на основание чл. 187 ал. 9 и ал. 10 от ЗМВР от министъра на вътрешните работи. В действалите за процесния период от време наредби по чл. 187 ал.9 и 10 от ЗМВР, в разпоредбите на чл. 3 ал. 3 предвиждат, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22: 00 ч. и 6: 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези наредби липсва изрична норма, съответстваща на чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з407/11.08.2014 г. за преобразуване на часовете положен труд с коефициент 1, 143. С отмяната на тази наредба /2016 г./ е налице законова празнота при уреждане на преизчисляването на нощния в дневен труд за служителите в МВР.

При липса на изрична законова регламентация и при предвиденото сумарно отчитане на отработените часове, но непосочен алгоритъм за преизчисляване, следва субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл. 9 ал. 2 4 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.Прилагането на НСОРЗ следва и от принципа, че размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. Съгласно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ при сумарно изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за дневно отчитане на работното време. Приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното работно време /7 часа/. Становището както се твърди във въззивната жалба, би поставило държавните служители в системата на МВР в неравностойно положение както спрямо останалите държавни служители, така и спрямо служителите и работниците по трудово правоотношение, които получават допълнително възнаграждение за извънреден труд. В този смисъл е решение № 311/08.11.2019 г. по гр. д. № 1144/2018 г. на ВКС, което е с предмет заплащане на други допълнителни възнаграждения на държавни служители в МВР, но дава принципно разрешение за субсидиарно прилагане на друг закон при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР; посочено е, че положителния отговор на въпроса за приложение на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния принцип на равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията на РБ и чл. 14 от ЕКЗПОЧС. Следва да намери приложение принципът за законност, уреден в разпоредбата на чл. 5 ГПК – когато съдът констатира непълнота или неяснота на закона, следва да приложи общия им разум и да основе решението си на основните начала на правото, обичая или морала.