Решение № 1118 от 11.12.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1118 гр. Стара Загора, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20255530103441 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявени са обективно и субективно съединени установителни искове 1/ срещу ответника „Изи асет мениджмънт“ АД с правно основание чл. 26, ал.

1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 22 ЗПК чл. 21, ал. 1 ЗПК и чл. 9, ал.

1 ЗПК за прогласяване на нищожността на договор за паричен заем № ******/****** г. /в евентуалност претендира за нищожна клаузата на чл. 4 от договор за паричен заем № ******/****** г./ и 2/ срещу ответника „Файненшъл България“ ЕООД с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2, предл. 4 ЗЗД вр. чл. 138, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК за прогласяване за нищожността на договор за предоставяне на гаранция № ******/****** г.

Ищецът Ц. С. твърди, че е сключил с ответника „ Изи Асет Мениджмънт “ АД договор за паричен заем № ******/******г. Съгласно договора получил заемната сума от 600,00 лева и общо дължима сума с лихва 664,07 лева, при срок на кредита 11 вноски, при ГПР от 56,40% и ГЛП от 45 %. Във връзка с чл.

4 от Договор за паричен заем, сключил с „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, Договор за предоставяне на гаранция от ******г., с който да бъде обезпечен сключеният Договор за заем. Възнаграждението което следвало да заплати, за поръчител било в общ размер на 248,93 лева или 22,63 лева за всяка вноска.

1

Счита, че договор за паричен заем № ******/******г., сключен с ответниковото дружество, бил нищожен на основание чл.26, ал. 1 ЗЗД вр. с чл.11, ал.1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. с чл. 22 ЗПК. Годишният процент на разходите следвало да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислявал по специална формула. Спазването на това изчисление, давало информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В Договор за паричен заем била посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсвала ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Доколкото била предвидена дължимостта на възнаграждение за поръчителство, не ставало ясно, дали същото е включено в ГПР, изобщо нямало никаква информация, какво точно е включено в процента на ГПР, дали е само лихвата, дали е лихва и други разходи, който е следвало да бъдат подробно описани. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задавал допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следвало по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Наред с това, посочената годишна лихва в договор за паричен заем, не било ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин ищецът бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, следвало в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения паричен заем представлявал ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които заемателя ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. На следващо място, съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. С оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата по договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като било пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал. 4 ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във 2 валута определена с ПМС №426/2014г. Наред с това, при извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответните страни се установявало, че същите са свързани лица, а именно, едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД е „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Следвало да се посочи, че печалбата на „Файненшъл България“ ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

Наред с това посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните представлявал заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 било прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.

ЗЗП. В условията на евентуалност, счита че клаузата на чл.4 от Договор за паричен заем сключен с ответниковото дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД, била нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, чл.143, ал.1 ЗЗП и чл.146 ЗЗП.

На следващо място, счита и че така сключения Договор за предоставяне на гаранция бил нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, както и на основание чл.26, ал.1, пр.2 вр. с чл.19, ал.4 ЗПК и чл.143 ЗЗП, като съображенията били следните: в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3-то ЗЗД било налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В настоящият случай, нееквивалентност между престациите била налице, тъй като сумата която се претендирала билав размер на 248,93 лева и съставлявала допълнителна сума, в размер на над 40% от сумата на отпуснатия кредит от 600,00 лева.

На следващо място, Договор за предоставяне на гаранция сключен с „Файненшъл България“ ЕООД бил нищожен поради това, че се стигало до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 ЗПК. На последно място, счита че Договор за предоставяне на гаранция сключен с „Файненшъл България“ ЕООД, бил недействителен на основание чл.143 ал.1 и ал.2 т.19 ЗЗП. Същият бил във вреда на потребителя и не отговарял на изискванията за добросъвестност и справедливост.

Моли съда да постанови решение, с което да обяви за нищожен Договор за паричен заем №******/******г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в условията на евентуалност да обяви за нищожна клаузата на чл.4 от Договор за паричен заем сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД и да обяви за нищожен Договор за предоставяне на гаранция от ******г.

3

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като заема становище за недопустимост, респ. неоснователност на исковете.

Договорът не страдал от посочените в исковата молба пороци, респективно посочените пороци не водели до недействителност на договора за паричен заем. Процесният договор за паричен заем бил действителен, тъй като неговите клаузи са в съответствие с изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 от Закона за потребителския кредит. В съответствие с разпоредбата на чл.11, ал.1 т.10 ЗПК в процесния договор били посочени годишният процент на разходите /чл.2, т.8 от ДПЗ/ и общата сума дължима от потребителя /чл.2, т.7 от ДПЗ/, взетите предвид допускания /чл. 2, т. 8 от договора/. Годишният процент на разходите по кредита, посочен в договора за паричен заем, отразявал общите разходи по кредита за потребителя, изразени като процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите, посочен в договора за паричен заем, бил изчислен към момента на сключване на договора за потребителски кредит по определения в Приложение 1 към Закона за потребителския кредит начин, като са използвани договорените с потребителя условия, които са отразени и в договора - размер на усвоената сума /чл.2/, броя на усвояванията, размер /чл.2, т.2/ и брой на погасителни вноски /чл.2, т.14/ , дата на плащане на всяка вноска /чл.2, т.5 от договора/, обща дължима сума /чл.2, т.7/. Както се виждало от разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, годишният процент на разходите бил цифрова стойност, съотношение между разходите по кредита и размера на предоставения кредит, изразено като процент. Целта на посочването на ГПР било да се предостави числово и сравнимо представяне на разходите за кредита за потребителя. В съответствие с разпоредбата на чл.11, ал.1 т.10 ЗПК общата дължима сума и годишният процент на разходите били изчислени към момента на сключване на договорите. Заемодателят, към момента на сключване на договора за кредит, нямал задължение да предвижда и допуска възможни и условни разходи, за да ги включи при изчисляването на ГПР. Поради тази причина и в зависимост от вида на договора за паричен заем се използвали предвидените в точка 3 от Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК допускания. В настоящия случай било приложимо единствено първото базово допускане по т. 3, буква „а“ на Приложение №1, а именно да се допусне, че договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора, което е посочено в чл.2, т.8 от договора. Договорът не само формално покривал минимално изискуемите реквизити на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, но посочените параметри били коректни. Твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР по договора за паричен заем следва да се включи възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство, който той е сключил с „Файненшъл България“ ЕООД било неоснователно. На първо място трябвало да се обърне внимание, че твърденията на ищеца, че е предвидена дължимост на възнаграждение за поръчителство, е предвидена дължимост и на неустойка, 4 че сключването на Договор за поръчителство е въздигнат, като елемент от сключването на договор за паричен заем, без когото последният не може да бъде сключен били неверни. В договора за паричен заем не съществувало изискване за сключване на договор за предоставяне на гаранция/поръчителство; не съществувало изискване за сключване на договор за предоставяне на гаранция/поръчителство с избрано от заемодателя дружество; не била предвидена дължимост на възнаграждение за поръчителство; представянето на обезпечение не е въздигнато в условие за отпускане на кредит. В изпълнение на поетото задължение по сключения договор за паричен заем за представяне на обезпечение, ищецът е решил да обезпечи изпълнението на задълженията си чрез дружество-гарант, като за целта е сключила договор с „Файненшъл България“ ЕООД. Невярно било твърдението на ищеца, че получаването на кредита било обусловено от сключването на договор за предоставяне на гаранция/поръчителство. Както можело да се види от чл.4, ал.1 от Договора, Заемателят се е съгласил и задължил в срок до три дни от сключването на договора за паричен заем и получаването на заемната сума да предостави избраното от него обезпечение.