Решение № 33 от 08.03.2022, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Габрово, 08.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кремена Големанова при участието на секретаря Веселина Й. Венкова като разгледа докладваното от Кремена Големанова Гражданско дело № 20214200100144 по описа за 2021 година

Предявени са искове с правно чл.430 ТЗ във вр. с чл.79 ЗЗД във вр. с чл.92 във вр. с чл.86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 26.06.2018г. между "Райфайзенбанк (България)" ЕАД и кредитополучателят И.К.И.. и солидарният длъжник Д. Д. Т. е сключен Договор за потребителски кредит ***/26.06.2018г., по силата на който банката отпусна кредит в размер на 33440.00лв. В чл.5.1. от Договора било посочено, че срокът на действие на договора е 05.07.2028г. Кредитът следвало да бъде погасен: на 120 равни анюитетни месечни вноски, дължими на 05-то число на съответния месец, считано от 05.08.2018г. до 05.07.2028г.

Размерът на анюитетната погасителна вноска, дължима за първите 12 месеца бил 369.58лв.

Банката твърди, че редовно изискуеми били вземанията, представляващи вноски по кредита и други акцесорни вземания, които са с настъпил падеж към датата на подаване на исковата молба. Основно задължение на заемателя било да върне заетата сума в уговорения срок. Въпреки поетите по договора задължения, кредитополучателят/солидарният длъжник спрели плащанията, като неплатени били дължими вноски за периода от: 05.04.2020г. до 05.03.2021г. Поради настъпил случай на неизпълнение - неплащане на кое да е задължение на дата на дължимост (чл.8.1 от Договора), с настоящата искова молба ищецът упражнява правото си по чл.9.2. от Договора, във връзка с чл.432 от ТЗ да обяви цялата ползвана и непогасена сума за предсрочно изискуема, считано от получаването на препис от ответниците. Поради липса на изпълнение, в полза на кредитора са възникнали вземанията, посочени в петитума на исковата молба. Съгласно чл.79 и чл.86 от ЗЗД кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава, в случай че длъжникът не изпълни точно задължението си. В чл.4.1. от Договора страните са уговорили размера на възнаградителната, наречена редовна лихва, която за първите 12 месеца, считано от първата падежна дата на кредита, била в размер на 5,90%, а след изтичане на този срок в размер на 6 месечен Софибор + 6.035 пункта надбавка годишно, която се начислява върху усвоената и непогасена главница. Съгласно чл.430, ал.2 ТЗ, уговорената лихва представлявала възнаграждение за ползването на предоставения кредит (граждански плод). При забава в заплащането на дължими вноски по кредита била дължима неустойка- наказателна лихва, към лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената сума, считано от деня на забавата до окончателното им погасяване.

Претендира се да бъдат осъдени ответниците да заплатят солидарно ищеца следните суми : предсрочно изискуема на 22.03.2021г. главница - 29154.00лв.; изискуема редовна лихва за периода от 05.03.2020г. до 21.03.2021г. включително - 1780.77лв.; обезщетение за 1 забава в размер на 219.95лв. за периода от 05.04.2020г. до 21.03.2021г. включително; ведно със законната лихва върху всяко отделно претендирано вземане, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното им изплащане. Претендират се и направените по делото разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение в размер на 450лв., както и да бъдат присъдени разноските в заповедното производство.

Ответницата И.К.И.. не е депозирала отговор на исковата молба, въпреки дадената й възможност за това.

В отговора на исковата молба ответникът Д. Д. Т., чрез назначения си особен представител оспорва предявените искове. Оспорва, че Д. Д. Т. да има качеството на съдлъжник по процесния договор по смисъла на чл.121 и следв. ЗЗД. Същата била поръчител, по смисъла на чл.138, ал.1, изречение "първо" от ЗЗД. В приложения към исковата молба Договор И.И. е посочена като кредитополучател, а Д.Т. като съдлъжник, като двете са посочени като солидарни длъжници при условията на чл.121 и следващите от ЗЗД.

Съгласно чл. 1 от договора, Банката отпуска на Кредитополучателя кредит в размер на 33 440.00 лева за рефинансиране на кредит и за потребителски нужди. Кредитополучателят усвоява еднократно сумата по кредита, а Банката отпуска еднократно цялата сума по договора по посочена сметка на Кредитополучателя (чл. 2 и чл. 3 от Договора). В случай на рефинансиране на кредит, Банката превежда дължимите суми по кредита по сметка или сметки на Кредитополучателя/Съдлъжника: в „Банка ДСК" ЕАД, „УниКредит Булбанк" АД, „Юробанк България" АД и „БНП Париба С. А." - клон София. Във всички посочени случаи по чл. 3.1. от Договора, след превод на дължимите суми и погасяване на задължението, Кредитополучателят в срок от 14 дни, при рефинансиране на кредити, или в срок от 45 дни при рефинансиране на кредитни карти, предоставя в Банката надлежно подписано от упълномощен представител на съответната Банка или финансова институция, удостоверение, че задължението към тях е погасено. Всички уговорки в договора, без изключение, касаел единствено кредитополучателя, на чието име и във връзка с погасяването на кредита, в банката е открита разплащателна сметка. Правото на отказ от Договора при определени условия и срокове по чл.5.7. от същия, отново е уговорено само и единствено за кредитополучателя. И кредитополучателят, и съдлъжникът, имат право при посочените в чл.5.8. от Договора, условия, да погасяват предсрочно кредита или част от него.

Кредитополучателят, И.И. усвоила сумата по кредита. При неизпълнение на задълженията й да го погасява, банката ще търси изпълнение както от кредитополучателя, така и от Д.Т., посочена като съдлъжник.

За да възникне солидарна отговорност следва да е налице определено правно основание. Не е достатъчно в договора да бъде записано, че страната има качеството на съдлъжник, защото солидарна отговорност „по принцип" не съществува. В мотивите към Решение № 24/03.04.2013 г. по т.д. № 998/2011 г. на I то на ВКС е разяснено, че съгласно чл.121 от ЗЗД, солидарност между двама длъжници възниква по силата на закона или ако е уговорена между страните. Солидарно задължени са съдлъжниците. Солидарно задължени са и главният длъжник (Кредитополучател) и Поръчителят, но двете хипотези са различни.

В първата хипотеза съдлъжници са лицата, които са получили паричната сума по договор за заем общо, без разграничение каква сума поема всеки от тях, независимо от това, на кого е предадена фактически, като кредиторът може да претендира пълния размер на предоставения заем от всеки един от двамата. Солидарната отговорност на Поръчителя обхваща задължение да се върне парична сума на кредитора, без да я е получил в собственост.

Съгласно чл.20 от ЗЗД, при тълкуване на всеки договор се търси действителната обща воля на страните и отделните уговорки се тълкуват във връзка едни с други и всяка една се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, като се имат предвид неговата цел, обичаите в практиката и добросъвестността. Като се тълкуват уговорките в договора, и се имат предвид правната природа и отликите между солидарния длъжник и поръчителя, се налагал извода, че ответницата Д.Т. е поръчител, а не солидарен длъжник, независимо, че в договора е наречена,.Съдлъжник".

От представените писмени доказателства, изхождащи от ищеца следвал извода, че банката признавала само И.И. за кредитополучател, а Д.Т. не била получила каквато и да било част от сумата по кредита. Отговорността на Т. в този случай била солидарна, но не 2 като съдлъжник, а като поръчител. Банката била обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем по възлагане, чрез ЧСИ В. Ц.. Поради това не било вярно твърдението в исковата молба, че банката упражнявала правата си по чл.9.2. от договора да обяви цялата ползвана и не погасена сума по договора за предсрочно изискуема, считано от получаване на препис от исковата молба от ответниците. Тази хипотеза съществува, ако преди подаването и, респективно преди заявлението по чл.417 от ГПК, Банката не е упражнила правото си да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем. В случая това вече било направено.

В отговора на исковата молба се твърди, че 6-месечният преклузивен срок по чл.147 ЗЗД е изтекъл на една от следните дати: или на 27.09.2020г., или на 15.01.2021г., или най късно на 01.02.2021г. Банката не била запазила правата си срещу поръчителя Д.Т., която вече не била съзадължена и не обезпечава задължението на Кредитополучателя, поради следните съображения: С писма изх. №001-73547/11.09.2019г. и №001-73548/11.09.2019 г., съответно вх. №1124/10.02.2020г. и 1125/10.02.2020г. на ЧСИ В. Ц. банката уведомила ответниците, че обявява кредита за предсрочно изискуем. На 27.03.2020г. ЧСИ приела с нарочни протоколи, че е изпълнена процедурата по чл.47, ал.5 от ГПК и съобщението се смята за редовно връчено. В Заявление вх.№ 705/23.02.2021г., лист 3 и 4, Банката приемала и признавала, че на 27.03.2020г., Кредитополучателят и Съдлъжникът са уведомени за предсрочната изискуемост на кредита, тъй като волеизявлението е редовно връчено на тази дата на адресатите и то е породило целените правни последици. Това било съдебно признание на неизгоден за страната факт (обявяването и настъпването на предсрочната изискуемост на кредита).

Предвид разпоредбата на чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците, съгласно която до два месеца след отмяната на извънредното положение, при забава за плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по договор за кредит, предоставени от финансови институции по чл.3 от ЗКИ, не се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение, ако съдът приеме, че предсрочната изискуемост е обявена и настъпила на 27.03.2020г., която дата е приел ЧСИ и която банката признавала за дата, на която е настъпил този факт 6 месечният срок изтичал на 27.09.2021г.

Ако се приеме, че за периода от 13.03.2020г. до 14.07.2020г. предсрочна изискуемост не е можело да бъде обявена, по силата на чл.6 от Закона, такава е можело да бъде обявена от деня, следващ изтичането на този срок и е настъпила на следващия ден- 15.07.2020г., като от тази дата е започнал да тече 6 месечния срок по чл.147, ал.1, изречение първо от ЗЗД и същият е изтекъл на 15.01.2021г. Уведомлението на ЧСИ било залепено на 12.03.2020г. Ако съдът приеме, че от 13.03.2020г. до 14.07.2020г., 14 дневният срок за получаване на уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита не е текъл, и той е започнал да тече от следващия ден- 15.07.2020г., като изтича на 29.07.2020г., то на 30.07.2020г. уведомлението следва да се счита за редовно връчено. В този случай 6 месечният срок изтичал на 01.02.2021г. Ако процедурата по редовното връчване на уведомленията е следвало да се приеме, че е изпълнена и съответно това е констатирано на 15.07.2020г. или на 30.07.2020г., а не на 27.03.2020г., това не я било опорочило, тъй като процесуалните срокове се установяват от закона. Спирането и прекъсването им също става по разпоредба на закона. Законодателят е определил процесуалните правила, с изпълнението на които настъпват определени в закона правни последици, които са необорими предположения за факт - фикции. Констатацията дали тези последици са настъпили или не, не ги опорочава или санира. Защото същата няма правопораждащ, а констативен ефект, подлежи на проверка и може да бъде изменена. С изпълнението на съответния фактически състав на процесуалната норма, (предприемане на определени действия с определена поредност и изтичането на съответните срокове, като се има предвид и тяхното спиране или прекъсване), настъпва и предвидената в закона, правна последица.

Заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е постъпило с вх.

№705/23.02.2021г. на Районен съд - Габрово, след изтичане на 6 месечният преклузивен срок по чл.147, ал.1, изречение първо от ЗЗД, което е настъпило на 27.09.2020г., на 15.01.2021г. или най-късно на 01.02.2021г., поради което банката не била запазила правата си срещу поръчителя Д.Т., и тя вече не била задължена по договора за кредит.