Решение № 434 от 08.08.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 434 гр. Велико Търново, 08.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова при участието на секретаря С. М. Тодорова в присъствието на прокурора Т. П. К. като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Гражданско дело № 20224100100750 по описа за 2022 година

С исковата си молба ищецът твърди, че на 13.07.2020 г. е предявил иск с правно основание чл. 439 от ГПК , вр. С чл. 430 от ТЗ , че не дължи на ответника по иска суми, подробно описани в исковата молба. Въз основа на подадената на посочената дата искова молба, на 14.07.2020г. е образувано гр.д. № 6896/2020г. по о писа на СГС. На 30.10.2020г. с вх. № ***/30.10.2020г. ищецът твърди да е подал по посоченото дело молба за допускане на обезпечение по и ска, с прилагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението по изпълнително дело № ***/2019г. на ЧСИ С. П. с район на действие района на СРС“. С разпореждане на съда от 17.03.2021г. съдът е разпоредил да се изпълни процедурата по чл. 131 от ГПК. С определение от 13.05.2022г. съдът е насрочил делото за 24.10.2022г. и е изготвил проект за доклад по делото. Според ищеца производството по делото е висящо 27 месеца пред СГС, считано от 14.07.2022г. По подадената молба за допускане на обезпечение няма произнасяне до 19.10.2022г. – почти две години, без ясна причина за това забавяне. Според ищеца с гореописаните действия на съда е нарушено правото му на справедлив процес и разглеждане на делото му в разумен срок. От това той твърди да е претърпял и да продължава да търпи неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции, стрес , задълбочаване на чувството му за липса на справедливост , тревога за изхода на делото, притеснения относно правото му на собственост върху недвижим имот. Предвид това се отправя искане до съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 26 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от нарушеното му право да се разгледа гр.д. № 6896/2020г. на СГС , образувано по подадена от него искова молба, в разумен 1 срок и от нарушение на правото му съдът да се произнесе по искането му за допускане на обезпечение по същото дело в разумен срок, ведно със законната лихва върху същото, считано от 19.10.2022г. до окончателното му изплащане.

В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответникът по същата заема становище за неоснователност на предявените искове, като сочи, че забавянето в производството по посоченото дело се дължи на неположена от самия ищец дължима грижа при извършване на неговите процесуални действия и липсата на употреба на всички процесуални средства, с които тя разполага, за да скъси продължителността на производството. Оспорва твърденията на ищеца за бездействия на съда по образуваното дело през периода на неговата висящност. Сочи, че по делото е работено ритмично, въпреки наложените ограничения във връзка с епидемичната ситуация, дори и в период на съдебна ваканция. Самото дело според ответника не изисква особена експедитивност, но въпреки това в кратки срокове са постановявани всички актов е по движението и администрирането му. В тази връзка според ответника липсва една от кумулативно изискуемите се предпоставки за уважаване на иска, а именно – нарушаване на изискването за разумен срок. Оспорва се искът по размер, както и акцесорно предявената претенция за законна лихва.

Представителят на Прокуратурата на Република България заема становище, че исковата претенция не е основателна, тъй като липсва неизпълнение на задълженията на съда, който е разглеждал делото на ищеца.

Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид наведените в исковата молба доводи, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, приема за установено следното :

Ищецът И. Д. П. е подал на 13.07.2020г. в СГС искова молба против „Ю. Б.“ АД , като е предявил иск с правно основание чл. 439 от ГПК да бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответника суми по издаден изпълнителен лист. С исковата молба е направено искане за освобождаване на ищеца от заплащането на дължимата се за разглеждане на делото държавна такса. На 14.07.2020 г. въз основа на така подадената искова молба е образувано гр.д. № 6896/2020г. по описа на СГС. С Разпореждане № 19781 от 15.07.2020 г. съдът е указал на ищеца да представи документите, необходими за произнасяне по направеното искане за освобождаване от държавна такса. По искане на ищеца, подадено на 14.08.2020г. със свое разпореждане от 24.08.2020г. съдът е продължил срока за изпълнение на дадените указания с още 14 дни. По делото липсва изпълнение на указанията на съда в рамките на удължения срок. С Определение № 261350 от 01.10.2020 г. съдът е оставил без уважение искането на ищеца П. за освобождаване от държавна такса. Едва на 05.10.2020г., ищецът е представил по делото сключени договори в изпълнение указанията на съда.

Предвид постъпила срещу определението от 01.10.2020г. частна жалба от ищеца, делото с писмо от 26.10.2020 г. е изпратено на Апелативен съд – С.

2 за произнасяне по жалбата. Образувано е ч.в.гр.д. № 3577/2020 г. на Апелативен съд – С., по което е постановено Определение на 05.03.2021 г. и делото е върнато на СГС на 11.03.2021 г.

Междувременно, докато делото се е намирало по частната жалба в Апелативен съд С., ищецът е подал молба за допускане на обезпечение на вече предявените искове на 30.10.2020 г. , като е поискал налагането на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изпълнително дело № ***/2019г. на ЧСИ С. П. с район на действие района на СГС до приключване на производството по делото с влязло в сила решение. Представена е към молбата само призовка до ищеца за насрочен въвод за 04.11.2020г., издадена по посоченото изпълнително дело. Молбата е докладвана на докладчика при постъпването й, като с резолюция от 02.11.2020г. той е разпоредил делото да се докладва след връщането му от САС . На 05.03.2021г. САС е изпратил обратно делото на СГС като на 17.03.2021г. съдът е постановил да се извърши размяна на книжа по същото с указания по чл. 131 от ГПК до ответника. С резолюция от 25.03. 2021г. съдът е отбелязал, че молбата от 30.10.2020г. за допускане на обезпечение е докладвана на посочената дата, като е изискал от ищеца по делото да представи ново актуално удостоверение от ЧСИ С. П. за посоченото изпълнително дело в 7-дневен срок от съобщението.

На 27.04.2021г. адвокат К. – пълномощник на ищеца с молба е уведомила съда, че до момента на подаване на молбата не й е издадено удостоверение от ЧСИ П., като е уведомила съда, че е образувано в.гр.

825/2020г. на СГС по обжалване действията на ЧСИ П. Отправила е искане за издаване на съдебно удостоверение, което да представи на ЧСИ П., за да се изпълнят указанията на съда. Незабавно съдът е разпоредил издаване на исканото удостоверение и такова е издадено. На ищеца е съобщено за издаденото удостоверение и че следва да го получи в 7-дневен срок от връчване на съобщението, като съобщението е получено на 11.10.2021г. от пълномощника на ищеца. На 02.12.2021г. делото е докладвано на съдията – докладчик, като деловодителят е отбелязал, че издаденото съдебно удостоверение от 11.05.2021г. не е получено от страната. С резолюция от същата дата съдът е разпоредил на ищеца да се изпрати уведомление, че ако в седемдневен срок от получаване на същото не представи удостоверение от ЧСИ, съобразно указанията от 25.03.2021г., за което му е издадено удостоверение на 11.05.2021г., съдът е в невъзможност да се произнесе по искането за допускане на обезпечение и ще администрира делото без него. На ищеца е изпратено уведомление, получено на 29.12.2021г.

На 10.03.2022г. по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника, като на 13.05.2022г. съдът е постановил определение по чл. 140 от ГПК , като в същото е изготвил проект за доклад по делото и е насрочил разглеждането му на 24.10.2022г. В деня на насроченото съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, е подал молба, в която е уведомил съда, че е предявил иск по ч 2б от ЗОДОВ срещу СГС и настоява докладчикът по делото да се отведе. След отвод на докладчика делото е разпределено на друг съдия, като и той се е отвел. Разпределено е на следващ докладчик, който е прекратил производството на 07.11.2022. и го е изпратил на Окръжен съд3 Велико Търново по подсъдност, като ВТОС е повдигнал спор за подсъдност .

След разрешаване на спора за подсъдност на делото същото е върнато на СГС и на 18.01.2023г. е образувано под № 602/23г., като по същото до момента се постановяват отводи от определените докладчици, поради това, че е заведено настоящото дело срещу СГС.

По делото са събрани гласни доказателства- показанията на свидетеля Р. П., която съжителства на съпружески начала с ищеца. Свидетелката твърди, че двамата живеели в апартамент на ищеца. Било образувано изпълнително дело и имало въвод. Адвокат К. образувала дела по повод на тези събития. Поискала обезпечителна заповед от името на И. П. по иск, заведен в СГС, с ответник „П. б.“. Свидетелката твърди, че е изтеглила кредит за да откупя дяловете на майка си и на сестра си от наследствен имот.Кредитът бил изтеглен от „П. б.“ , а ищецът й бил поръчител. При тегленето на този кредит свидетелката била уверена, че ищецът е в ролята на „поръчител“, както документално е така, но го записват като „съдлъжник“.

След като свидетелката не успяла да върне заема,банката взела апартамента на ищеца. Оказало се, че той дължи на банката отделно от това, което свидетелката дължи- същата сума пари, въпреки че апартаментът вече е продаден. Банката се присъединила към следващото дело, по което ищецът искал обезпечение от СГС, като СГС в продължение на три години не е реагирал по никакъв начин с нищо. Това се отразило изключително тежко на И., психически най-вече. До момента няма издадена обезпечителна заповед.

Това се отразило на ищеца и той станал нервен, не можело да се говори с него. Много тежко преживял нещата. Не спял нощем. Стресът бил изключително висок, каквато и работа да подхванел през тези три години, банката пращла уведомителни писма, че той дължи 120 000 лв, като на него му било тежко, когато колегите му питали защо дължи такива пари.

Конкретно консултация с лекар за неговото състояние не потърсили, тъй като той не искал. Той не се явявал по дела, защото няма доверие в съдебната система. Докато били на въвода с ЧСИ обяснили, че има заведени дела, че са поискали обезпечение. Той казал, че е наясно, че няма да им се даде обезпечение. Обезпечението било, за да се спре изпълнението, докато текат делата в съда, да се спре този въвод. И. се чувствал смазан, не говорели, стресиран бил. Това със сигурност му повлияло, той напуснал, не му било приятно да го разпитват постоянно: „Защо дължиш толкова пари?“ . Към момента не работел.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи :

Предявен е иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, обективно съединен с иск по чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, които се явяват неоснователни, по следните съображения :

Ищецът твърди, че е нарушено правото му на разглеждане и решаване на заведено от него дело в разумен срок и в частност правото му да получи произнасяне по молба за допускане на обезпечение в рамките на висящ исков процес. Основната предпоставка за уважаването на така предявения иск е наличието на нарушение на посоченото по-горе право. Дали то е нарушено 4 следва да се прецени въз основа на посочените в чл.2б. , ал. 2 ЗОДОВ критерии, а именно : общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.

Видно от приложеното гр.д. № 6896/2020г. по описа на СГС, към момента водено под № 602/2023г. по описа на същия съд, ищецът е предявил иск с правно основание чл. 439 от ГПК , като се цели установяването със сила на присъдено нещо на факта на недължимост на исковата сума към ответника по делото. Делото предвид неговия предмет се отличава с фактическа и правна сложност. По същото ищецът е отправял редица искания към съда, първото от които е искане за освобождаването му от заплащане на дължимата се за разглеждането му държавна такса. Съдът е приложил разпоредбата на чл. 101 от ГПК, като е дал възможност на ищеца да представи необходимите доказателства, които установяват наличието на обстоятелствата, при които той може да бъде освободен от заплащането на държавна такса по делото.