Решение № 294 от 23.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 294 гр. София, 17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Михаела Касабова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Михаела Касабова Въззивно гражданско дело № 20231100504936 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 427/10.01.2022 г., постановено по гр.д. № 27167/2022 г. по описа на СРС, 163-и състав, са отхвърлени предявените от Д. П. Г. срещу 141 ОУ „Н.Б.“ обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. чл.225, ал.1 КТ и чл.245 КТ 1/ за признаване на уволнението за незаконосъобразно и отмяна на Заповед № РД-11-129/ 25.3.2022г. на директора на училището-ответник 141 ОУ „Н.Б.“, с която ТПО е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.5 и т.6 КТ, 2/ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Учител ЦДО” при ответника, както и 3/ за заплащане на обезщетение за оставане без работа след прекратяването на ТПО в размер на 7938 лева за периода от 28.3.2022г. до 28.9.2022г., ведно със законната лихва за забава считано от подаване на ИМ в съда – 25.5.2022г. до окончателно заплащане на задължението.

С решението ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от 50 лв. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищцата Д. П. Г., в която са изложени доводи за неправилност на атакуваното решение. Твърди постановеният акт да е необоснован, доколкото съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства.

Въззивникът моли да бъде отменен обжалвания акт, като вместо него да бъде постановен друг, с който да бъде признато за незаконно уволнението и да бъде отменена издадената от Директора на ответното 141 ОУ „Н.Б.“, Заповед № РД-11-129/25.03.2022 г.; да бъде възстановена на заеманата от нея преди уволнението длъжност, както и да бъде осъден ответникът да заплати обезщетение за оставането без работа за периода 28.03.2022 г. – 28.09.2022 г. за сума в размер на 7938 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски.

1

Ответникът по жалбата 141 ОУ „Н.Б.“ оспорва основателността й по съображенията, изложени в отговора по чл. 263 ГПК. Счита обжалваното решение за правилно и иска същото да бъде потвърдено, както и да се присъдят сторените в производството разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакуваните съдебни актове и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Д. П. Г. с искова молба, с която срещу 141 ОУ „Н.Б.“ са били предявени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца, извършено със Заповед № РД11-129/25.3.2022г. на директора на училището-ответник , на основание чл. чл.328, ал.1, т.5 и т.6 КТ, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „Учител ЦДО” и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл.

225, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати сумата от 7938 лв. – обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 28.3.2022 г. до 28.9.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. В исковата молба се твърди, че уволнението е незаконно поради това, че процесната заповед не е мотивирана, тъй като в нея не се посочвали какви са липсващите качества на ищцата и как това се е отразило на качеството изпълнение на трудовите ѝ функции, че ищецът изначално не е отговарял на изискванията за образование и нямало данни впоследствие изискванията за образование и квалификация да са били изменени, поради което липсвал новонастъпил юридически факт като основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал.1, т.6 КТ. Поддържа се да е изпълнявала точно трудовите си задължения, а работодателят да е бил наясно с притежаваните от Г. образование и квалификация още при назначаването й, като първоначално трудовият договор е бил сключен с клауза за изпитване, превърнал се в безсрочен, да притежава необходимите професионални и делови качества за заеманата преди уволнението длъжност – „учител ЦДО“.

Безспорно е по делото, а и това е видно от представения по делото трудов договор № 21/17.11.2020 г. и допълнително споразумение № 10 към ТД № 21/17.11.2020 г. , че между страните е възникнало трудово правоотношение със срок за изпитване 6 месеца в полза на работодателя, което се е трансформирало в безсрочно такова, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „учител ЦДО“, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за пълен работен месец преди прекратяване на трудовото правоотношение е било в размер на 1323 лв.

Процесното трудово правоотношение е било прекратено със Заповед № РД-11129/25.3.2022 г. на директора на училището на основание чл.328, ал.1, т.5 и т.6 КТ, поради липса на качества на работника за ефективно изпълнение на работата и не притежава изискуемото според длъжностната характеристика вид и равнище на образование и професионална квалификация за изпълняваната работа, считано от 28.03.2022 г., връчена при отказ в присъствието на двама свидетели. Със заповедта е било наредено изплащането на ищеца на обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск – 8 дни за 2021 г. и 14 дни за 2022 г., както и да бъде удържана сума, изплатена за ползването на работно облекло, съгласно чл. 4, ал. 2 от Наредба № 14.

Видно от приложения ТД трудовият стаж на ищцата по специалността при постъпване на работа при ответника е 4 г. 9 м. и 24 дни.

Като безспорно между страните в производството е отделено обстоятелството, че още при сключване на ТД ищцата не е притежавала висша образователна степен за учител, както и че преди прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е било наложено друго дисциплинарно наказание – „предупреждение за уволнение“.

Представена е длъжностна характеристика за длъжността „учител ГЦДОУД – начален 2 етап на основното образование“ – учител – начален етап на основното образование, код по НКПД 234150002, утвърдена от работодателя на 17.11.2020 г. и връчена на ищеца на 23.11.2020 г., за която ответникът твърди да е приложима и за длъжността, изпълнявана от ищцата „учител ЦДО“. От същата е видно, че изискванията за заемането на посочената длъжност са: висше образование и професионална квалификация „учител“, съгласно Приложение № 2 от Наредба № 15/22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти.

Приета по делото е диплома серия И № 000596 от 19.09.1982 г., издадена от Института за музикални и хореографски кадри (ИМХК) към Комитета за култура и приложение към нея, от които се установява, че Д. П. Г. е завършила ИМХК-София със специалност „акордеон“, като се признава полувисше образование и квалификация

„преподавател в ДМШ – ръководител на самодеен музикален състав“. Видно от приложението към дипломата на завършилите „Музикален отдел“ със специалност „акордеон“ получават полувисше образование и квалификация преподавател по „акордеон“, солфеж и елементарна теория на музиката в ДМШ, ръководител на самодейни музикални състави и методист по музикална самодейност, нередовен учител по пеене и музика в ЕСПУ.

Представени по делото са изготвени от ищцата Д. Г. планове за самоподготовка по БЕЛ и математика, както и за работа в ЦДО за периода от 14-17.03.2022 г.

Приети като доказателства пред първата инстанция са Констативен протокол № 21/28.02.2022 г.; № 22/01.03.2022 г., покана за даване на писмени обяснения от 28.02.2022 г. във връзка с извършена същия ден проверка от директора на училището, заповед за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ от 01.03.2022 г.; докладна записка от 11.03.2022 г. от старши начален учител Г. Г. във връзка с констатирана липса на подготовка на уроците от занималнята, водена от ищцата в периода 28.02-11.03.2023 г.

Със Заповед №РД-10-127/22.3.2022 г. на Д. Г. е възложено да се явява на работа всеки ден от 9,30 часа, за да взема домашните от всеки класен ръководител и да изготвя план на часовете за самоподготовка с цел повишаване качеството на образованието. Същата не се установява да е връчена на ищцата.

Със Заявление от 23.3.2022 г. Г. е уведомила директора на училището, че самоподготовката за работния ден ще осъществява в предпочитана от нея среда – извън сградата на 141 ОУ, на основание чл. 37 КТД за системата на предучилищното образование, което директорът на училището не е приел.

От представени по делото заповеди Заповед №РД-10-112/18.2.2022г. и №РД-10-97А се установява, че на ищцата Д. Г. е възлагано да замества колегата М. П., класен на 2а клас в периода 07-08.02.2022 г. и 21.02-25.02.2022 г., като часовете е възложено да бъдат изплатени като лекторски.

Видно е от представените по делото копие от стр. 1-8, 11-13 от трудовата книжка на ищеца, че след процесното уволнение няма друго отбелязване за започване на работа по трудово правоотношение. Установява се, че Д. Г. е работила като учител в периода 10.12.2018 г.01.06.2019 г. в ЧОУ „М.“ ЕООД на 4 ч. и има трудов стаж 5 месеца и 21 дни, както и в ДГ „Джани Родари“ като учител по музика на 4 часа за периода от 02.09.2019г.10.09.2020 г. и има трудов стаж – 1 година и осем дни.

Пред първата инстанция са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Н.Д.Ш., Л. П. П. и Г. Й. Г.. От показанията на св. Ш. се установява, че е изпълнявал длъжността заместник-директор, когато ищцата е назначена в училището, като е участвал в комисията при провеждане на конкурс за длъжността. Сочи, че са били наясно, в това число и директорката, че ищцата не отговаря на изискванията за заемане на длъжността, но директорката я е харесала. Изтъква, че докато е бил заместник-директор до 3

21.06.2021 г. не е имало оплаквания от работата на ищцата, в това число не били постъпвали сигнали, че децата ходят на училище без написана домашна работа. При извършваните проверки не му е направило впечатление Г. да има грубо отношение към децата. Тъй като не била 100 % ефективна й давал указания как да подобри работата си. Споделя, че е проверявала всяка една тетрадка, а резултатите на децата, когато ищцата е работили с тях били много добри. Самата ищца изявявала желание да бъде изпратена на курс за повишаване на квалификацията, но никой не бил изпращан, включително и тя. Сочи, че образованието което Г. имала не било основание да бъде приета на работа за учител в целодневна организация, било подходящо за учител по музика. Замествала многократно отсъстващи колеги, случвало се да бъде целодневно в училището, включително е поемала и часове като преподавател по музика на ученици от 5 до 7 клас. Спецификата на работата на ищцата не позволявала да се преподава нов материал, а само да се затвърждават знанията и да се подготвят домашните и упражненията в часовете за самоподготовка.

От показанията на свидетелката П. се установява, че при извършена рутинна проверка в часовете на ищцата и съставения на базата на нея констативен протокол директорката изискала обяснения от Д. Г., като най-вероятно били констатирани някакви пропуски или нарушения, но сочи, че не е запозната с протокола. Споделя, че в началото на годината при нея, тъй като й била възложена техническа работа при изпълнение на входяща/изходяща поща и др., подобно на няколко старши учители, постъпил доклад, съдържащ оплаквания от родител за грубо отношение към дете, посещаващо занималнята.

Във връзка с този доклад от ищцата били изискани обяснения с покана, но тя отказала да получи поканата. Със заповед на директорката на Г. било вменено задължението да идва два часа по-рано, за да се подготвя за часовете за занималнята, но последната не я изпълнила, което било установено от данните от портиерната книга една седмица по-късно. До издаването на същата се стигнало, тъй като се установила, че се нуждае от такава подготовка, поради това, че няма педагогическа правоспособност и квалификация за начален учител, а за работа с малки ученици се изисквали по-специални умения. Изяснява, че г-жа Г. била учител по музика на 5-7 клас, тъй като нямало редовен учител, но часовете били много малко, както и учител на занималнята от 1-4 клас, като в един период била на 34 клас, а после била преместена на 1-2 клас. Случвало се е ищцата да замества свои колеги в начален курс за един или два дни няколко пъти. Сочи, че класните ръководители дават указания на учителя от занималнята какъв материал е взет през деня, какво трябва да бъде упражнено и затвърдено и какви домашни работи трябва да бъдат изпълнени, а понякога и самата директорка давала такива указания, тъй като била с начална училищна педагогика и работела интензивно с учителите от начален курс. Споделя, че един-два пъти колега, класен на 4 клас се е възмущавал и коментирал пред нея, че г-жа Г. позволявала на децата да работят с калкулатор, а трябвало да работят без да използват такъв. Оперативките или педагогическият съвет се провеждали най-често в понеделник, обикновено в 14 часа, свиквани с покана, като в началото се правели отделно с учителите от начален курс, след това с тези от 5-7 клас, но след това станали общи. Сочи, че ищцата присъствала на някои оперативки, тъй като когато се провеждали тя била в часовете с учениците, но обикновено, когато трябва да присъства учител от занималнята се изпращаше някой свободен колега или някои от хигиенистките да стои при децата, докато учителят се върне. Споделя, че не си спомня ищцата да е участвала в курс за повишаване на квалификацията.