Решение № 341 от 21.11.2024, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 341 гр. Сливен, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Хр. Манова при участието на секретаря Елена Г. Х.ва като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело № 20242200100158 по описа за 2024 година

Предмет на производството е предявен иск с правно основание чл. 2 ал.1 т.3 предл.1 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД и цена 50 000 лева, предявен като частичен от сумата 100 000 лева.

В исковата молба ищецът твърди, че на 14.11.2014г. е образувано досъдебно производство на РП Сливен срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.209,ал.1 от НК. С постановление от 7.03.2017г. ищецът е привлечен като обвиняем за три престъпления по чл.255, ал.1,т.2, т.6 и т.7 от НК, че „в периода 01.10.2013 г. -12.03.2014 г., в гр. Сливен, в условията на продължавано престъпление, като едноличен собственик на капитала, управител и представител на ЕООД „ХИМП“ - гр. Сливен, ЕИК *******, като посредствен извършител чрез Н.Р.Н., избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС за ЕООД „ХИМП“ - гр. Сливен в големи размери - 9 000 лева, като това обвинение е било ситуирано в посочване на общо ПЕТ броя основни деяния, подробно описани в горецитираното постановление; че „в периода 15.03.2014 г. - 14.04.2014 г., в гр. Сливен, в условията на продължавано престъпление, като едноличен собственик на капитала, управител и представител на ЕООД „ХИМП“ - гр. Сливен, ЕИК *******, в съучастие като извършител, подпомогнат от П. Х.в П. - помагач, като посредствен извършител чрез Н.Р.Н., направил опит да избегне установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС за ЕООД „ХИМП“ - гр. Сливен в големи размери - 4 000 лева, като това обвинение е било ситуирано в посочване на ДВЕ ОТДЕЛНИ основни деяния, подробно описани в горецитираното постановление; за това, че „на 31.03.2014 г., в гр.Сливен, като едноличен собственик на капитала, управител и представител на ЕООД „ХИМП“ - гр. Сливен, ЕИК *******, като посредствен извършител чрез Н.Р.Н., избегнал плащането на данъчни задължения по ЗКПО за ЕООД „ХИМП“ - гр. Сливен в големи размери - 3 847,00 лева, като 1 потвърдил неистина в подадена на 31.03.2014 г. от името на ЕООД „ХИМП“ - гр. Сливен, ЕИК ******* в ТД на НАП - Бургас, офис Сливен, годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх. N: ******* /31.03.2014 г. и за престъпление по чл.313, ал.2, във вр. ал.1 от НК за това, че „на 14.04.2014 г., в гр. Сливен, потвърдил неистина в справка-декларация вх. N:

*******/ 14.04.2014 г., изискуема съгласно разпоредбата на чл. 125 от ЗДДС, в която невярно е посочил, че управляваното от него търговско дружество „ХИМП“ - гр. Сливен е извършило вътрешно-общностна доставка (ВОД) по три броя инвойс фактури (посочени в горецитираното постановление), като деянието е извършено с цел да се избегне заплащане на дължимия данък добавена стойност в размер на 1 244,20 лева.

На 14.03.2017 постановлението за привличане на обвиняем е предявено на ищецът и неговия защитник и спрямо ищецът е взета мярка за неотклонение подписка, като след привличането е извършен разпит на ищецът.

Посочено е, че на 22.03.2017г. производството е частично прекратено спрямо ищецът за престъпление по чл.255, ал.1,т.2, предложение първо от НК, а на 27.03.2017г. ОП Сливен е изготвила обвинителен акт срещу ищецът за три отделни престъпления по чл.255, ал.1,т.2, т.6 и т.7 от НК и по чл.313, ал.2,вр.ал.1 от НК.Образувано е НОХД №173/2017г. на СлОС, проведени са седем съдебни заседания и е постановена присъда, с която ищецът е признат за виновен по всяко едно от повдигнатите обвинения и му е определено общо наказание лишаване от свобода за една година, което е отложено за изпитателен срок от три години и му е наложена глоба в полза на държавата в размер на 800лв.Ищецът е останал недоволен от постановената присъда и е подал въззивна жалба срещу нея, като въз основа на жалбата е образувано ВНОХД пред БАС и след проведено съдебно заседание е постановено решение, с което е потвърдена обжалваната присъда.Срещу решението ищецът е подал касационна жалба до ВКС, който след проведено открито съдебно заседание е постановил решение, с което е отменил решението на БАС и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на БАС.При повторното разглеждане на делото в БАС са назначени и изготвени две съдебно почеркова и и тройна съдебно икономическа експертиза и след четири проведени открити съдебни заседания е била отменена присъдата на Сливенски окръжен съд и е постановена нова оправдателна присъда, с която ищецът е оправдан по повдигнатите срещу него обвинения.Срещу оправдателната присъда е подаден касационен протест от АП Бургас, срещу който е депозирано възражение от ищецът.ВКС е разгледал в открито съдебно заседание касационния протест срещу оправдателната присъда и със съдебно решение от 30.06.2020г. е потвърдил постановената присъда.Твърди се, че наказателното производство срещу ищецът е продължило три години, три месеца и шестнадесет дни, като през целия период от привличането като обвиняем до постановяването на последното съдебно решение на ВКС ищецът е бил с определена мярка за неотклонение подписка.Твърди се, че ищецът през целия период на наказателното производство е имал психологически очаквания против него да бъде постановена осъдителна присъда, каквато е постановена от първоинстанционния съд.Сочи се, че поради повдигнатите обвинения ищецът е преживял перманентен и ежедневен стрес, обективиран в неспокоен сън, загуба на сън за определен 2 период, психически притеснения до степен на временни депресивни състояния.Твърди се, че ищецът е съзнавал, че са му повдигнати обвинения за според прокуратурата за тежки умишлени престъпления и това е дескредитирало неговото добро име, както сред обществеността в гр.Сливен, така и сред търговските му партньори.Посочено е, че ищецът ежедневно е изпитвал психическо напрежение, неспокойствие и тревожност, имал е несигурност, колебания, подтиснато настроение и сърцебиене.Твърди се, че прокуратурата е неглижирала факта, че ищецът е бил неосъждан и на ищецът е била извършена полицейска регистрация по ЗМВР.Сочи се, че за периода на действие на мярката за неотклонение ищецът е имал законово ограничение на свободно придвижване в страната, както и в чужбина.Твърди се, че размерът на неимуществените вреди, причинени от ПРБ на ищецът възлиза на 100 000лв.Посочено е, че отделно ищецът е претърпял имуществени вреди на стойност 3500лв, които представляват заплатени възнаграждения за адвокатска защита по наказателното производство като са посочени по дати сумата от 800лв на 14.03.2017г.,сумата от 1000лв на 22.05.2017г. и сумата от 1700лв на 9.08.2018г.

Поискано е, да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 50 000 лв,представляващ частичен иск за причинените неимуществени вреди, целият за сумата от 100 000лв, ведно със законната лихва, считано от 30.06.2020г., сумата от 3500лв, представляваща нанесени имуществени вреди на ищеца от воденото срещу него наказателно производство и да бъдат присъдени на ищецът направените по делото разноски..Претендират се разноските в настоящото производство.

В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника, чрез К.М.прокурор в ОП- Сливен, в който са направени са възражения, че по делото не са представени доказателства за претърпени неимуществени вреди от ищеца. Направено е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за лихва. Твърденията за причинени неимуществени вреди били общи твърдения. Претендираният размер за обезщетение за неимуществени вреди бил прекомерен. Изложено е че исковата претенция е неоснователна и недоказана и в случай, че бъде уважена сумата следва да бъде под 600лв700лв, а искът за имуществени вреди следва да бъде отхвърлен изцяло. Направено е възражение, по чл.5,ал.1 алтернативно ал.2 от ЗОДОВ- че уврежданията на ищеца са причинени по изключителна вина на ищеца, алтернативно, че ищецът виновно е допринесъл за причиняването си на неимуществени вреди-болки и страдания. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.Твърди, че съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, лихви могат да се претендират за период не по-дълъг от три години преди датата на завеждане на иска. С исковата молба се претендират такива считано от 16.02.

В с.з. ищецът се представлява от упълномощен представител, който моли съда да постанови съдебно решение, с което да уважи предявените искове като основателни и доказани. Претендира разноските по делото.

Ответникът – Прокуратурата на Република България, редовно призована се представлява от К.М. - прокурор в ОП – Сливен, който оспорва изцяло исковата претенция, тъй като счита, че внесеният иск не е доказан по безспорен и категоричен начин или не е 3 доказан поне в размера, в който се претендира.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 14.11.2014г. е образувано ДП на РП Сливен срещу неизвестен извършител, за че през м. март 2014 г. в Сливен, с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, възбудил у П. П. и Е.С. заблуждение и с това им причинил имотна вреда в размер на 5 000 лева- престъпление по чл. 209, ал.1 от НК. С Постановление на ОП- Сливен от 21.04.2015 г. е постановено ДП да се води срещу Х. П. П..

С постановление от 7.03.2017г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпления по чл.255, ал.1,т.2, т.6 и т.7 от НК , вр. чл. 26, ал.1, чл. чл.255, ал.1,т.2, т.6 и т.7 от НК , вр. чл.

20, ал.2, вр. чл. 26, ал.1, във вр. чл. 18, ал.1 от НК, по чл. 255, ал.1, т.2, предл.1 от НК и по чл.

313, ал.2, вр. ал. 1 от НК.

На 14.03.2017 постановлението за привличане на обвиняем е предявено на ищеца и неговия защитник и спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение подписка.

С постановление от 22.03.2017г. производството е частично прекратено спрямо ищеца за престъпление по чл.255, ал.1,т.2, предложение първо от НК, а на 27.03.2017г. ОП Сливен е изготвила обвинителен акт срещу ищеца за три отделни престъпления по чл.255, ал.1,т.2, т.6 и т.7 от НК и по чл.313, ал.2,вр.ал.1 от НК.

Образувано е НОХД №173/2017г. на СлОС, по внесен на 28.03.2017 г. обвинителен акт .

Видно от приложеното към доказателствата НОХД , са проведени седем съдебни заседания и е постановена присъда, с която ищецът е признат за виновен по всяко едно от повдигнатите обвинения и му е определено общо наказание лишаване от свобода за една година, което е отложено за изпитателен срок от три години. Наложена е глоба в полза на държавата в размер на 800лв.

Подадена е от ищеца въззивна жалба и образувано ВНОХД пред БАС . Постановено е решение с което е потвърдена присъдата на СлОС.

Срещу решението на БАС е подадена от ищеца касационна жалба .

С решение № 216/07.08.2019 г. по КНОХД 1080/2018 г., състав на ВКС е постановил решение, с което е отменил решението на БАС и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на БАС.

Образувано е ВНОХД № 176/2019 г.. Назначени са експертизи и проведени четири съдебни заседания.

С Присъда № 206/26.11.2019 г. е отменена изцяло присъдата на Сливенски окръжен съд и е постановена нова оправдателна присъда, с която ищецът е оправдан по повдигнатите срещу него обвинения.

Срещу оправдателната присъда е подаден касационен протест от АП Бургас, срещу който е депозирано възражение от ищеца.

4

С решение № 84 от 30.06.2020г. потвърдил постановената присъда. по КНОХД № 252/2020 г., състав на ВКС е

По делото са събрани гласни доказателства.

Свид. К. сочи, че познава ищеца повече от 10 години. Х. му бил като баща. Докато правел ремонт на къщата Х. му помагал с всичко. Ходели си постоянно на гости. Имало един период, в който си мислел, че Х. му се сърди нещо. Това било лятото на 2017 г. и това продължило до следващата година и нещо. Разбрал от сина му, че има проблеми със съда.

Не е прекъсвал контактите помежду им, но спряли да се събират. Започнали отново да се събират в последните 2-3 години. Викал Х. на гости, но не идвал. След като започнали отново да се срещат, Х. не му е казал каква е причината да не идва, когато го канил. Станал един затворен човек, „здрасти“, „здрасти“ на пътя и нищо повече. Преди това не било така.