Решение № 1052 от 28.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1052 гр. София, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА при участието на секретаря ЛЧ като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно наказателно дело № 20231110217026 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от Х. Г. Й., с ЕГН ********** против наказателно постановление №№23-4332-027031/07.11.2023 г. на Началник сектор в СДВР отдел Пътна полиция- СДВР, с което на основание чл. 183 ал.5 т. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 лв. и са му отнети 8 контролни точки на основание Наредба №Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР за нарушение на чл.6 т.1 ЗДвП.

В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление, тъй като ако всички светофари имаха предупредителна мигаща светлина/часовник с обратно броене, хиляди подобни „нарушения“ нямало да има. Отрича да е навлязъл в кръстовището на ул. Самоковско шосе към бул. Копенхаген на червен сигнал. На това кръстовище няма предупредителна мигаща светлина, няма камера и няма ограничение на скоростта. Твърди, че на метър преди стоп-линията е светнала жълта светлина, при което спирането му не е било безопасно. Неправилно е посочена посоката в която се е движил, неправилно не е посочена като очевидец в акта жената, която е пътувала с него в автомобила, а е посочен полицейски служител. Претендира отмяна на НП и най-вече на 10 контролни точки. Редовно призован не се явява в с.з. Постъпили са писмени бележки от Й., в които той поддържа жалбата с мотиви, идентични с тези изложени в 1 същата.

Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата, приема за установено следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

На дата 23.10.2023 г. около 10:35 часа, свидетелите В. ПН и И. Л. М – полицейски служители в ОПП-СДВР, се намирали в района на ул.

„Самоковско шосе” и бул. „Копенхаген”. Вниманието им привлякъл водач на л.а. „Фолксваген Голф” с рег.№СА 9704 СС, който се движел по бул.

Копенхаген, с посока на движение от ул. „Самоковско шосе” към бул.

„Цариградско шосе”, като на кръстовището, образувано от ул. „Самоковско шосе” към бул. „Копенхаген”, той извършил маневра ляв завой, като навлязъл и преминал на червен сигнал на светофарната уредба работеща в автоматичен режим.

Това поведение на водача провокирало и спирането му за проверка, при която било установено, че водач е именно жалбоподателят Х. Й., като автомобилът е негова собственост.

Свидетелят В. ПН заемащ длъжността мл. автоконтрольор в ОПП-СДВР съставил АУАН № GA1076990/23.10.2023 г. на жалбоподателя, при липса на възражения от страна на последния.

В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН жалбоподателят подал писмени възраженя срещу АУАН с доводи, идентични с тези в жалбата.

Наказащият орган възприел изцяло фактическата обстановка установена от контролните органи и издал атакуваното наказателно постановление.

Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

2

В хода на административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.

АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му, като в прилоневата заповед фигурира и длъжността заемана от актосъставителя, поради което от правна страна съдът приема, че АУАН и НП са издадени в предвидените в ЗАНН преклузивни срокове, без допуснати нарушения на процесуалните правила.

Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Спазени са изцяло сроковете за издаването им. Не е процесуално нарушение обстоятелството, че като свидетел очевидец в АУАН е посочен полицейски служител, а не лицето, посочено от жалбоподателя в жалбата.

Съдът намира, че фактическата обстановка, отразена в АУАН и обжалваното НП, безспорно е установена от доказателствата по делото, които съдът кредитира изцяло.

По безспорен начин въз основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се установява извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, като в тази връзка възраженията на жалбоподателя, че не е извършил нарушение – са неоснователни.

Свидетелите В. ПН и И. Л. М са категорични, че на процесната дата, са се намирали в района на ул. Самоковско шосе и бул. Копенхаген. Забелязали жалбоподателя, който управлявал л.а. „Фолксваген Голф“ и при явен червен сигнал на работеща в автоматичен режим светофарна уредба, той преминал на кръстовището, образувано от ул. Самоковско шосе към бул. Копенхаген, правейки ляв завой. Свидетелите заявяват, че са имали добра видимост към водача и именно това му нарушение е провокирало и спирането му.

Свидетелите са очевидци на нарушението, няма каквито и да било данни за заинтересованост и/или необективност на дадените от тях показания, още повече, че същите се поддържат и от писмените доказателства по делото.

3

От съда е изискана схема на светофарна уредба с фази на движение, както и циклограма, намираща се на кръстовището, образувано от ул.

„Самоковско шосе“ към бул. „Копенхаген“. От същата ясно се вижда, че действително в процесния участък, в който е установено нарушението, е налична светофарна уредба. В случая е без значение за съставомерността на нарушението, че липсва монтирана секция с мигаща светлина/часовник с обратно броене, каквито са възраженията в жалбата.

Без значение е и дали крайната цел на жаалбоподателя при движението му е била към ж.к. Дружба, /а не както е посочено бул.”Цариградско шосе”/, каквито са твърденията му. Нарушението е описано прецизно – движел се е по бул.”Копенхаген”, с посока на движение от ул. „Самоковско шосе” и правейки ляв на кръстовището образувано от ул. Самоковско шосе към бул.

Копенхаген, е навлязъл и преминал на червен сигнал на светофарната уредба.

В случая жалбоподателят е осъществил визираното в АУАН и в издаденото въз основа на него наказатерно постановление административно нарушение.

От обективна страна, същият като водач на моторно превозно средство (по смисъла на § 6 т. 11 от ДР на ЗДвП) е навлязъл и преминал в нарушение на пътната сигнализация, осъществявана от светофарна уредба в нормален режим на работа, като чл. 7 т. 1 б. "б" от Наредба № 17/01 г. предвижда, че при регулиране на движението на ППС с немигаща червена светлина, означава "преминаването забранено".

От субективна страна, деянието е извършено умишлено, тъй като жалбоподателят като правоспособен водач е бил длъжен да знае пътната сигнализация и да съобрази поведението си с тях.

С горното си поведение, той е осъществил състава на чл.6 т.1 което като правна квалификация е вярно отразено от административнонаказващия орган. Съгласно разпоредбата същата, участниците в движението съобразяват своето поведение със светлинните сигнали. Налице е и съответствие между квалификацията на нарушението и словесното му изписване.

Съдът намира, че е налице достатъчно описание на фактите по описаното нарушение и жалбоподателят е бил наясно за какви факти се защитава, а именно управление на МПС на забранен сигнал на светофарна уредба, в работен режим.

4

Не са налице и основанията за приложение на чл.28 ЗАНН – маловажен случай, тъй като настоящото административно нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че жалбоподателят нарушавайки забраната за преминаване на червен сигнал на светофарна уредба, застрашава собствения си живот и този на останалите участници в движението.

На жалбоподателя е наложено съответстващото на нарушението административно наказание по чл. 183 ал.5 т. 1 ЗДвП глоба в размер на 100 лв. за водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването. Наказващият орган правилно и съотвествие с Наредба №Із2539 на МВР е отнел 8 контролни точки на жалбоподателя, /които не подлежат на самостоятелен контрол/, поради което НП следва да се потвърди изцяло.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А наказателно постановление

№№23-4332027031/07.11.2023 г. на Началник сектор в СДВР отдел Пътна полицияСДВР, с което на Х. Г. Й., с ЕГН **********, на основание чл. 183 ал.5 т. 1 ЗДвП, е наложена глоба в размер на 100 лв. и са му отнети 8 контролни точки на основание Наредба №Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР за нарушение на чл.6 т.1 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5