Решение № 3750 от 26.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3750 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20211110128966 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен е иск от „М.Т.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, представлявано от С.Г.С., с който е поискало да бъде установено по отношение на ответника „К.К.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, представлявано от Я.А.П., че последното дължи на ищеца сумата от 5559,00 лв., представляваща неизплатено задължение по Договор за изработка от 21.03.2017 г., ведно със законна лихва от 19.11.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 08.12.2020г., по ч.гр.д.

№57523/2020 г. по описа на СРС, 159 с-в.

Претендират се разноски.

Ищецът твърди, че на 21.03.2017 г. сключил с ответника договор за изработка, по силата на който следвало да достави, изработи и монтира климатична инсталация на къща в /адрес/. Посочва, че изпълнил задълженията си точно, но ответната страна не изплатила остатък от дължимото възнаграждение в размер на 5559 лв.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва изцяло иска. Твърди, че не било доказано за кой конкретен обект е сключен процесният договор и не можело да се прецени дали е налице точно изпълнение на възложените СМР. Оспорва представения акт образец 19 с твърдения, че описанто в него не било действително изпълнено, а дори и да е изпълнено, не е във връзка с процесния договор. Обръща се внимание, че този акт не е подписан от страните, поради което не може да се приеме нито, че работата е извършена, нито, че е приета. Липсата на издадени фактури от ищеца също била индиция, че не е налице изпълнение и приемане на възложената работа.

Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.

В съдебно заседание страните се представляват от процесуални представители, които поддържат направените от тях искания и възражения.

По делото са ангажирани писмени и доказателства, назначени и изслушани са 1 съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи.

От събраните по делото доказателства се установява следното:

От приложеното към настоящето, ч.гр.д.№ 57523/2020 г. по описа на СРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК, в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение за сумата от 5559,00 лв., представляваща неизплатено задължение по Договор за изработка от 21.03.2017 г., ведно със законна лихва от 19.11.2020 г. до изплащане на вземането. С възражение от 24.03.2021 г. ответника е оспорил вземането с мотив, че не дължи.

Съгласно Договор за възлагане на строителство от 21.03.2017 г., ответника е възложил на ищеца извършването на СМР, съгласно Приложение № 1, за стойността от приблизително 84248,72 лв. без ДДС. Предствено е Приложение № 1/21.03.2017г., в което са описани СМР под 117 позиции.

Представени са фактура

№**********/21.03.2017г., фактура

№**********/31.03.2017г., фактура

№**********/23.11.2017г., фактура

№**********/21.12.2017г., ведно с проформа фактура №**********/07.12.2017г. (стр.69), фактура №**********/25.07.2018г. (стр.96), фактура №***********/14.09.2018г., фактура №***********/25.11.2019г. за извършени между страните плащания.

Представен е Акт 19 за СМР от 07.12.2017 г., за доставени, монтирани и подлежащи на плащане 117 +11 подробно описани СМР, на стойност 83408,10 лв. с ДДС (стр.62).

Представен е Акт 19 за СМР от 07.12.2018 г., за доставени, монтирани и подлежащи на плащане 48 подробно описани СМР, на стойност 16719,06 лв. с ДДС(стр.67).

Представен е Акт 19 за СМР от 16.07.2018 г., за доставени, монтирани и подлежащи на плащане 69+9 подробно описани СМР, на стойност 7943,93 лв. с ДДС(стр.67), ведно с проформа фактура №**********/16.07.2018г. и ел. кореспонденция.

Представен е Акт 19 за СМР от 18.04.2019 г., за доставени, монтирани и подлежащи на плащане 48 подробно описани СМР, на стойност 16719,06 лв. с ДДС(стр.18).

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля И. Г. К., който посочва, че работи при ищеца като заварчик. Знае, че имало някакви неизплатени задължения за обект в /адрес/ където правили отоплителна инсталация. Обекта завършили изцяло и инсталацията работела. Обекта представлявал много голяма триетажна къща, с около 3000 – 4000 м2 РЗП. Котлите, които монтирали не били в къщата, а в къщата на охраната. В къщата сложили буферни съдове, заедно с автоматика за управление. СМР започнало от 2018 г. до началото на 2019 г. СМР, които извършили били цялото отопление на къщата, подово, автоматика за управление на температурата, поставяне на тръби, монтаж на котли и др. такива.

По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява дали процесните фактури са осчетоводени от страните, както относно това какъв размера на дължимите суми.

От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че поради липса на проект, въз основа на който са изпълнявани инсталациите и поради липсата на съдействие от страните да осигурят достъп до имота, вещото лице не може да даде заключение дали СМР са извършени, съобразно възложено.

При така установеното съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим. В тази насока са и дадените с Определение №5748/10.05.2023г. на СГС по ч.гр.д. №4951/2023г. задължителни указания.

Предявеният иск е с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл. 258 33Д.

За основателността на този иск ищецът трябва да докаже съществуването на облигационно 2 правоотношение с ответника и че е изпълнил задълженията си по него, както и да установи своите претенции по размер. От представения по делото Договор за възлагане на строителство от 21.03.2017 г., безспорно се установи, че страните са се намирали в облигационно правоотношение за извършване на СМР, съгласно Приложение № 1 към договора, в което е посочена стойността от 101 098,46 лв. (84248,72 лв. без ДДС). Това се установява и от заключението на вещото лице, съгласно което фактура №**********/21.03.2017г., фактура

№**********/21.12.2017г. и фактура

№**********/25.07.2018г. са осчетоводени и от двете дружества. Според константната практика на ВКС (Решение № 218/06.01.2017 г. по т.д. № 3572/2015 г., ТК, I ТО, ВКС, Решение № 252/03.01.2013 г. по т.д. № 1067/2011 г. ТК, II ТО, ВКС, Решение № 20/ 25.03.2013г. по т.д. № 206/2012 г., ТК, I ТО), фактурата може да бъде кредитирана като доказателство за установяване на договор, когато съдържа всички необходими елементи от съдържанието на сделката - вид на стоката, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписи като продавач и купувач, време и място на съставянето й, както и когато вписването й в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача, както и отразяването на стойността й в справките декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит, представляват признание за възникването и изпълнението на правоотношението, по повод на което фактурата е била съставена, какъвто е настоящия случай. Процесните фактури са доказателство за наличието на облигационна връзка между страните - за наличието на валидно сключен договор за СМР, тъй като съдържат информация относно всички съществени реквизити на сделката.

Вещото лице дава заключение, че по фактура №**********/21.03.2017г., фактура №**********/21.12.2017г. и фактура №**********/25.07.2018г., отвтеника е извършил плащане в размер на 102512,03 лв., като дължима е останала сумата от 840 лв. с ДДС, дължима по фактура №**********/21.12.2017г.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че иска следва да бъде уважен до размера от 840 лв., като за разликата над тази сума, следва да бъде отхвърлен, като недоказан и неоснователен. Ангажираният от ищеца свидетел не установи да са извършени допълнително възложени СМР, а представените по делото протоколи Акт образец 19 не съдържат подписи на страните, поради което съдът ги изключва от доказателствения материал, предвид изричното им оспорване от ответната страна.

По разноските:

С оглед изхода на спора, ищеца има право на разноски, каквото искане изрично е направил. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето производство да се произнесе и по разноските, направени в предхождащото го заповедно такова, като разпредели отговорността за тях съобразно изхода по делото. С оглед на това и съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 94,04 лв., от които 33,60 лв. за ДТ, 60,44 лв. за ССЕ. Следва да бъде оставено без уважение искането за присъждане на адвокатско възнаграждение, доколкото по делото няма ангажирани доказателства за извършени такива разходи.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника 2415,52 лв. разноски по двете дела, съобразно представен списък.

Водим от горното, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „К.К.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, представлявано от Я.А.П., че дължи на „М.Т.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, представлявано от С.Г.С., сумата от 429,49 EUR (четиристотин двадесет и девет евро и 49 евтоцента), представляваща неизплатено задължение по Договор за изработка от 21.03.2017 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 19.11.2020 г. до окончателното плащане на дължимото, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 08.12.2020г. по ч.гр.д. №57523/2020 г. на СРС, 159 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до пълния 3 предявен размер от 2842,27 EUR (5559,00 лв.).

ОСЪЖДА „К.К.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:

/адрес/, представлявано от Я.А.П., да заплати на „М.Т.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, представлявано от С.Г.С., сумата от 48,0 8 EUR (четиридесет и осем евро и 08 евтоцента), представляваща направени от ищеца разноски по настоящото дело и по ч.гр.д.№ 57523/2020 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.

ОСЪЖДА „М.Т.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:

/адрес/, представлявано от С.Г.С., да заплати на „К.К.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, представлявано от Я.А.П., сумата от 1234,98 EUR (хиляда двеста тридесет и четири евро и 98 евтоцента), представляваща направени от ответника разноски по настоящото дело и по ч.гр.д.№ 57523/2020 г . по описа на СРС, съобразно изхода по делата.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да се докладва с частно гражданско дело № 57523/2020 г. по описа на СРС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4