Решение № 264857 от 20.07.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

N. гр.София 20.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Г.О., II-„А“ състав в откритото съдебно заседание на 20.05.2021 г. в състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове: Димитър Ковачев

Мл. с-я Мирослав Стоянов

При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 8940/ 2020 г, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от "Д.П." ЕООД с ЕИК****** срещу Решение 59883 от 05.03.2020г., постановено по гр. д. № 30973/2019г. по описа на Софийски районен съд, 47 с-в, в частта с която са уважени срещу жалбоподателя, предявените от „Т.С.”ЕАД с ЕИК ******искове по чл. 422 ГПК във връзка чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ и чл. 79 ЗЗД вр. с чл. 286 от ТЗ за 4848.12лева главница за доставена топлинна енергия за периода от 28.12.2014г. до м.09.2015г.; 1336,66 лева лихва за забава за периода от 28.12.2014г. до 18.12.2017г., 36,55 лева главница за разпределение на топлинна енергия за периода от м.11.2014г. до м.09.2015г. и 8,87 лева лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 28.12.2017г. до окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 90183/2017г. по описа на Софийски районен съд.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност на решението.

Посочва се, че СРС не взел предвид, че жалбоподателя е бил наемател с прекратен през м.11.2015г договор, за което е представил документи при ищцовото дружество. Неоснователно ищецът начислявал ТЕ до 2017г. за имота. Не дължал сумите поради неползване на услугите на ищеца. Не било отчетено, че сумите са прогнозни, а не реално отчетени както следвало. Представените съобщения към фактури не били фактури и нищо не доказвали.

Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете.

Въззиваемия ищец оспорва жалбата и иска потвърждаване на решението.

В съдебно заседание страните поддържат становищата си и претендират разноски..

СГС при проверка по чл. 269 ГПК намира решението за валидно и допустимо. По отношение на неговата правилност СГС е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

От фактическа страна се установява следното:

Исковете за главници са предявени за период 01.11.2014г.-30.09.2015г.

Доказва се от представените с исковата молба писмени доказателства-неоспорени (договор за продажба на ТЕ за стопански нужди от 28.08.2014г; договор за наем от с нотариална заверка и декларация съгласие от наемодател) че между страните е възникнало облигационно отношение по продажба на ТЕ за стопански нужди, считано от 01.09.2014г. със срок до 01.08.2017г.

Не се оспорва от ищеца и се установява от писмените доказателства (писмо от ищеца от 30.10.2017г.), че договора за наем е бил прекратен , считано от 01.11.2015г, като жалбоподателя е върнал имота.

При тези данни е правилен извода на СРС, че за исковия период е налице валидно облигационно отношение и се дължи цената на доставената за този период ТЕ и за услугата дялово разпределение на ТЕ, която в случая е извършвана от самото ищцово дружество.

Оплакванията в жалбата, че не бил взет предвид факта, че дружеството е било наемател и наемът е прекратен са несъстоятелни.

СРС подробно е коментирал този договор във връзка с приетото за установено от него, че за исковия период е било налице облигационна връзка между страните по делото.

Оплакванията, че били начислявани суми до 2017 г. са ирелевантни доколкото ищецът не е предявявал претенции за период извън, този за който спор няма, че дружеството жалбоподател е било наемател на имота.

Оплакванията свързани с характера на документите

„съобщения към фактури“ са без всякакво значение за спора- вземанията не се пораждат от счетоводни документи от какъвто и да било вид, а от сключения договор между ищеца и ответника и реалното ползване на ТЕ за исковия период и имот.

Количеството и стойността на доставената в имота ТЕ са установени със СТЕ, която не е била оспорена от ответника-жалбоподател. Според експертизата не се касае за прогнозно отчитане, а за реален ежемесечен отчет на количествата ТЕ и за реални суми по фактурите.

По отношение на акцесорните претенции за лихви няма конкретни оплаквания и съдът не дължи служебна проверка в тази насока.

Други оплаквания няма и поради неоснователност на направените жалбата следва да се остави без уважение, а решението да се потвърди.

По разноските:

При този изход на делото право на разноски за въззивното производство има само въззиваемия – ищец, който претендира юрисконсултско възнаграждение. СГС намира за справедлив размер от 50,00 лева.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ :

ПОТВЪРЖДАВА Решение 59883 от 05.03.2020г., постановено по гр. д. № 30973/2019г. по описа на Софийски районен съд, 47 с-в в обжалваната му част.

ОСЪЖДА "Д.П." ЕООД с ЕИК******ДА ЗАПЛАТИ

НА „Т.С.”ЕАД с ЕИК ******сумата от 50,00 лева разноски юрисконсултско възнграждение във въззивното дело.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.

280, ал. 3, предл. 2 от ГПК- делото е търговско.

Председател : Членове : 1. 2.