Решение № 386 от 14.03.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 386 гр. Бургас, 09.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Радостина П. Иванова

Йорданка Г. Майска Иванова при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско дело № 20232100500134 по описа за 2023 година

Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод въззивна жалба от А. Щ. Д., с ЕГН **********, от гр. Б., ж.к. „Б. М.“ бл. *, вх.*, чрез адвокат Ели Димова със съдебен адрес: гр.

Бургас, ул. „Ген. Гурко“ № 11, ет. 2, против Решение № 2812 от 08.12.2022 г., постановено по гр. дело № 6696/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което съдът е отхвърлил исковете на въззивника за осъждане на ГД „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ при МВР да му заплати сумата от 704.10 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд от 81,22 часа, положен в периода 23.07.2019 г.-09.07.2020 г., ведно с мораторна лихва в размер на 164,89 лв., начислена върху всяко неплатено възнаграждение за извънреден труд за периода от съответния падеж до 18.10.2022 г., както и законната лихва върху главницата, начиная от 19.10.2022 г. до окончателно й изплащане. Осъдил е въззивника да заплати на на ГД „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ при МВР деловодни разноски в размер на 100 лв.

Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява въззивникът, който моли съда да отмени решението и постанови съдебен акт, 1 с който уважи предявения иск в цялост, като присъди направените по делото разноски. Счита обжалваното решение за неправилно, тъй като в мотивите съдът прави тълкуване противно на смисъла на закона и извежда заключение за неоснователност на иска. Твърди,че решението на БРС е в противоречие с установената съдебна практика.Позовава се на разпоредбите на чл.176, чл.178, ал.1, т. 3, чл. 187 от ЗМВР, във връзка с чл. 140, ал. 2 от КТ. Позовава се на действалите във времето Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016, със съответните изменения, издадени от МВР, както и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Посочва, че кодексът на труда е нормативен акт от по-висока степен в сравнение със ЗМВР и Закона за държавния служител, като в последните два закона и посочените наредби се съдържат специални норми, уреждащи специфични отношения, които засягат лицата със статут на държавни служитЕ. и служитЕ. на МВР. Излага съображения.

В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Директора на Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ при МВР, чрез главен юрисконсулт Мина Хаджиева, с който моли съда на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК,във връзка с чл. 280, ал.3 от ГПК да постанови спиране на производството по делото до постановяване на решение по Тълкувателно дело № 1/2020г. на ВКС на Република България. В случай, че съдът не постанови спиране на делото до произнасяне на ОСГК на ВКС по тълкувателното дело, моли съда да потвърди обжалваното решение.

Твърди, че жалбата е допустима, но неоснователна, като изводите на БРС по отношение прилагането на НСОРЗ са правилни и обосновани. Позовава се на Директива 2003/88/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. Излага съображения.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК, от легитимирано лице и е процесуално допустима.

Производството пред Районен съд - Бургас е с правно основание чл.

178,ал.1,т.3 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Съдът, като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Жалбоподателят твърди, че в процесния период заемал длъжността ,,м. е. в г. ** ТОВ / Т. о. и в./ към сектор „Охрана и обществен ред“- ж. т., което е на структурно подчинение към ГД „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ при МВР. Подчертава, че поради естеството на работата си полагал 12 часови дежурства по график, включително през времето от 22.00 часа до 06.00 часа.Посочва че съгласно представените по делото доказателства и заключението на вещото лице по извършената съдебносчетоводна експертиза, въззивникът имал право да получи завишено заплащане на положения нощен труд, като нощните часове се преизчислявали в дневни и след това се установявала продължителността на работния ден.

Производството пред БРС е образувано по искова молба от А. Щ. Д., с ЕГН **********, от гр. Б., ж.к. „Б. М.“ бл. *, вх.*, чрез адвокат Ели Димова със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Ген. Гурко“ № 11, ет. 2, , против ГД „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ при МВР.

Въззивникът твърди, че за исковия период е заемал длъжността ,,м. е. в г. ** ТОВ / Т. о. и в./ към сектор „Охрана и обществен ред“- ж. т., което е на структурно подчинение към ГД „Жандармерия и като такъв има статут на държавен служител. В резултат от полагани нощни дежурства за горния период е надвишил нормалната продължителност на работното време.

Положил е общо 288 часа нощен труд, който, приравнен чрез преизчисляване с коефициент 1.143 към дневен, възлиза на 329 часа. Твърди, че за този отработен извънреден труд не му е заплатено допълнителното дължимо възнаграждение. Затова моли да бъде осъден въззиваемия да му заплати сумата от 276 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение по реда на чл.150 КТ, вр. с чл.178, ал.1, т.3, чл.187, ал.6 и сл. от ЗМВР за периода 23.07.2019 г. до 09.07.2020 г., ведно с лихвата за забава за периода от датата на падеж на всяка главница до завеждане на исковата молба и законната лихва върху главницата от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира също така заплащане на направените съдебно-деловодни разноски, както и 30 лв. мораторна лихва.

Ангажира доказателства.

В хода на производството исковете са изменени, след депозиране на заключението на В.л. и в проведеното о.с.з. на 08.12.2022 г. е прието увЕ.чение по размер, като за упоменатия период се претендира сумата от 3

704.10 лв. за отработените 81.22 часа, ведно със законната лихва, считано от 19.10.2022 г. до окончателното изплащане на главницата, както и сумата от 164,89 лв.- мораторна лихва начислена до 18.10. 2022 г.

Както бе изложено по-горе, с исковата молба въззивникът заявява, че за процесния период е полагал дневни и нощни дежурства по график, като при полагането на нощните 8-часови дежурства се е получавало превишаване на нормалната продължителност на работното време и затова е налице извънреден труд. Поради трайната организация на работното време по горния начин, била превишавана максималната продължителност на служебното време за месеца.

Следва за пълнота на изложението да се отбележи , че решение на СЕС от 24.02.2022г по дело С-262/20 е образувано по преюдициално запитване, отправено от РС –Луковит,като в него е прието, че чл.8 и чл.12, буква а/ от Директива 2003/88ЕО не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда ,че нормалната продължителност на нощния труд за работници в публичния сектор е по-кратка от нормалната продължителност на труда през деня .Съдът е приел, че във всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест на нощния труд .В националното законодателство изобщо не съществува до 2020г /вкл. и през исковия период/ норма, определяща нормалната продължителност на нощния труд на държавните служитЕ. в системата на МВР, така ,че отговорът на този въпрос не променя становището на настоящия състав .В тази връзка са изложени мотиви в решението. От друга страна, предвиденото заплащане на нощния труд от 0,25 лв. за всеки отработен час не може да компенсира особената тежест на нощния труд, по смисъла вложен в решението на СЕС. Следва да се има предвид, че посочената ставка е определена и в чл.8 от НСОРЗ , и работниците по трудово правоотношение също получават допълнително възнаграждение в този размер за всеки отработен част нощен труд, което води до извод, че в това отношение е налице равно третиране между държавните служитЕ. в МВР и работещите по трудово правоотношение. Остава обаче различното третиране на двете категории лица по отношение на преобразуването на нощните часове в дневни. Това означава ,че посоченото допълнително заплащане от 0,25 лв. на час не съставлява компенсаторен механизъм за служитЕ. в МВР по начин, различен от прилагания за работещите по трудово правоотношение. Налага се извод за липсата на такъв механизъм за гарантиране на защитата на здравето и безопасността на служитЕ.те в МВР, с оглед по –голяма продължителност на нощния труд. Останалите посочени от въззивника придобивки- ранно пенсиониране, безплатна храна, униформено облекло, обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение в по-голям размер и др. съдът не счита като такива, компенсиращи конкретно тежестта 4 на полагания нощен труд. По отношение на приетото от СЕС ,че чл.20 и 31 от ХОПЕС допускат определената в законодателството на държава –членка нормалната продължителност на нощния труд от седем част за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор ,вкл. полицаи и пожарникари, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна с тази цел, следва отново да се има предвид ,че до 2020г няма определена нормална продължителност на нощния труд за полицаите, такава е определена по-късно. Изложените доводи от въззивника за специфичния характер на работа на служитЕ.те в МВР, свързана със защита правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред ,с което се обосновава различното третиране не могат да бъдат възприети като обективен и разумен критерий, свързан с допустима от закона цел за неприлагане на преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен. Това е така, тъй като посочените по-горе придобивки са свързани именно със специфичния характер на длъжността. Показателно е, че до м. август 2016г наредбите на министъра на МВР са предвиждали такова преобразуване и отпадането му след този момент не е обосновано с никаква допустима от закона цел. Но дори да се приеме, че такава е налице, както бе посочено по –горе в полза на служитЕ.те в МВР не са предвидени мерки за защита за компенсиране на особената тежест на положения нощен труд.

По повод твърденията на страните, съдът взе предвид следното:

Според действалата за периода 01.01.2016г. – 13.10.2016г. редакция на чл.187, ал.3 ЗМВР: „Работното време на държавните служитЕ. се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за едномесечен период… При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.“ След изменението на цитираната разпоредба, новата, действаща и към настоящия момент разпоредба, предвижда сумираното отчитане да бъде изчислявано за тримесечен период.

Не се спори, че при изпълнение на трудовите си функции въззивникът Д. е полагал както дневни, така и нощни дежурства, определени по график, одобряван за всеки календарен месец. Съгласно чл.140, ал.1 КТ: „Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа“. От така цитирания законов текст следва заключение, че 7 часа, отработени пред нощта се приравняват, по волята на закона, на 8 часа, отработени през деня.

За да се приравни 7-часовата нощна смяна с 8-часова дневна такава, съответно да се заплаща възнаграждение за 8 часа, се прилага коефициент от 5