Решение № 218 от 24.11.2022, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. С., 24.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Рая Д. Манолева при участието на секретаря Спаска Г. Трушева като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно наказателно дело № 20221250200382 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. М. Г. от с. М********, общ. С**********, ул.“Е.А. “ № *, ЕГН – **********, против Наказателно постановление № 21-0339-000476/26.04.2021г. на Началник РУ към ОДМВР - Б., РУ – С., с което на жалбоподателя за извършени от него нарушения по чл.40, ал.1 и по чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ ЗДвП, на основание чл.183, ал.2, т.11 и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба”, съответно: в размер на 20/двадесет/ лева – за първото нарушение и 200/двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец – за второто.

С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно постановление. Твърди се, че описаната фактическа обстановка не отговаря на действителната. Излагат се твърдения за нарушена процедура по издаването на АУЕНА и НП. Иска се от съда да отмени атакуваното НП.

В съдебно заседание - жалбоподателя, редовно призован - се явява лично и с надлежно упълномощен защитник, който поддържа жалбата по 1 изложените в същата съображения. Дава обяснения по случая. В хода на делото по същество, процесуалният представител на жалбоподателя моли съда да отмени атакуваното НП, като излага подробни съображения в подкрепа на становището си.

Административно-наказващият орган и Районна прокуратура – Б., ТО С., редовно и своевременно призовани, не ангажират представители по делото и не изразяват становище по жалбата.

По делото са събрани писмени доказателства подробно описани в протоколите от съдебни заседания, както и гласни такива.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, постанови следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество основателна. Аргументи:

Съдът, след преценка на събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:

На 03.02.2021 година длъжностно лице при РУ – С. около 14.15 часа жалб.Г. се движел с лек автомобил марка „О.А.“ с рег. № Е ******ВР в с.

М********, общ. С**********, на ул.“П.В.“, като при управлението на посочения автомобил и при придвижване на заден ход, е блъснал пешеходеца А. А. от с. М********, като и причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна лъчева кост на типично място, което и е причинило трайно затруднение движенията на десен крайник /ръка/. За посоченото деяние е било образувано досъдебно производство, което е внесено с постановление на РП – Б. по реда на чл.78а НК – за освобождаване от административна отговорност в РС – С., и с Определение № 900908/01.04.2021г. по АНД № 62/21г. производството по делото е било прекратено на осн. чл.289, ал.1, вр. чл.24, ал.1, т.9 НПК, вр. чл.343, ал.2, т.2 НК. Препис от това определение на съда е изпратен на РПУ – С. – за преценка за санкциониране на жалб.Г. по административен ред. Въз основа на това определение на съда, на жалбоподателя е издадено НП № 21-0339000476/26.04.2021г. – за извършени от него нарушения по чл.40, ал.1 и по чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ ЗДвП, на основание чл.183, ал.2, т.11 и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба”, съответно: в 2 размер на 20/двадесет/ лева – за първото нарушение и 200/двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец – за второто.

НП е връчено лично на жалбоподателя 25.07.2022г., видно от отбелязването в разписката върху самото НП, приложено по делото.

В законовия срок производство жалба. е депозирана разглежданата в настоящото

Посочените в акта обстоятелства се потвърждават от показанията на разпитаната по делото свидетелка А. – пострадала от ПТП и от обясненията на самия жалбоподател, както и от приетите по делото писмени доказателства, които са безпротиворечиви относно подлежащите на доказване факти. Свид.А. в своите показания пред съда сочи, че към момента на инцидента същата не е имала никакви наранявания, като жалб.Г. е бил на мястото на произшествието, съответно е попитал пострадвалата дали има нужда от помощ, предложил и да я заведе на лекар, но същата отказала, като споделила, че се чувства добре. Тези нейни показания се подкрепят и кореспондират изцяло и с обясненията на самия жалбоподател, който не отрича, че е блъснал с управлявания от него автомобил пострадалата, но с категоричност сочи, че е слязъл от автомобила, за да и окаже помощ, като и предложил да я заведе на лекар, но същата отказала, като заявила, че нищо и няма и се чувства добре . Тези обяснения на жалбоподателя се подкрепят от показанията на свид.А. – единствен свидетел-очевидец, а и пострадал от деянието, поради което съдът прие същите за достоверни и ги кредитира изцяло.

Независимо от горното, НП се явява незаконосъобразно, поради следните съображения:

В конкретния случай, с АУАН на жалбоподателя е вменено извършено нарушение по чл.40, ал.1 и чл.123, ал.1, т.2, б.”а” от ЗДвП. Разпоредбата на чл.40, ал.1 ЗДВП сочи: „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението“. А ал.2 на същата правна норма гласи: „ По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“. От прочита на тази 3 правна норма става ясно, че в настоящия казус безспорно е налице несъответствие между фактическото описание на нарушението по чл.40, ал.1 ЗДвП и правната норма, под чиято отговорност е подведен нарушителя, тъй като както в АУАН, така и в НП е посочено: „ движи се на заден ход, без да се е убедил, че няма да създаде опасност за другите участници в движението.

ПТП“. Това обаче е нарушение на ал.2 на чл.40 ЗДвП, а не на ал.1, както е отразено в процесните АУАН и НП.

Безспорно, в настоящият случай е налице неяснота между твърдяното нарушение, описано словесно от административнонаказващия орган и посочената като съответстваща му нарушена разпоредба, което препятства възможността да се разбере кой текст на ЗДвП е нарушен. Такава непълнота и неяснота ограничава процесуалните права на привлеченото като нарушител лице и не осигурява възможност да организира адекватно своята защита. Това води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, а също така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното НП, доколкото Районен съд в производството по обжалване на НП по реда на чл.59 – 63 от ЗАНН следва да установява съществуването или несъшествуването на описаното в НП административно нарушение.

На следващо място – по отношение на нарушението по чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ ЗДвП. Посочената правна норма гласи: ”Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: когато при произшествието са пострадали хора - да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи“.

Както съдът посочи по-горе, безспорно в настоящия случай, от показанията на свид.А., и от обясненията на самия жалбоподател, се установи, че към момента на инцидента пострадалата не е имала никакви наранявания, като жалб.Г. е бил на мястото на произшествието, съответно я е попитал дали има нужда от помощ, предложил и да я заведе на лекар, но същата отказала, като споделила, че се чувства добре. Тези нейни показания се подкрепят и кореспондират изцяло и с обясненията на самия жалбоподател, който не отрича факта, че е блъснал с управлявания от него автомобил пострадалата, но с категоричност сочи, че е слязъл от автомобила, за да и окаже помощ, като и предложил да я заведе на лекар, но същата отказала, като заявила, че нищо и няма и се чувства добре. Т.е., по 4 категоричен начин се установява, че жалбоподателя е останал на мястото на произшествието, както и, че е предложил помощ на пострадалата, включително и да я заведе на лекар, но тъй като същата отказала – той си тръгнал. А самата пострадала на по-късен етап, когато видяла, че ръката и се е подула, отишла на лекар, и впоследствие били уведомени и органите на полицията за случая.

В настоящият случай, на жалбоподателя е вменено нарушение, затова че управлявайки процесното МПС, като участник в ПТП с лек автомобил „О.А.“ с рег. № Е ****** ВР в с. М********, общ. С**********, на ул.“П.В.“, като при управлението на посочения автомобил и при придвижване на заден ход, е блъснал пешеходеца А. А. от с. М********, като и причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна лъчева кост на типично място, което и е причинило трайно затруднение движенията на десен крайник /ръка/, както и затова, че не е изпълнил задължението си, ката участник в ПТП, при което има пострадали хора да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи, и да остане на мястото на произшествието и за изчака пристигането на компетентните органи на МВР.

В настоящият случай, съдът счита, че извършването на вмененото на нарушителя административно нарушение по ЗДвП не бе доказано по безспорен и несъмнен начин от административно наказващия орган, върху който лежи това задължение. За да се ангажира отговорността на лице, привлечено да отговаря за определен вид деяние или постъпка, е необходимо по безспорен и категоричен начин да се установи, както неговото противоправно поведение от обективна страна, така и наличието на субективната страна на деянието. При липсата на който и да е от елементите от състава на нарушението, то не е налице нарушение. В конкретния казус не бе доказано по безспорен начин извършеното административно нарушение, както от обективна, така и от субективна страна. По делото липсват доказателства, от които да се направи категоричен извод, че действително на процесната дата жалбоподателя, като участник в ПТП, не уведомява органите на МВР, а също така - напуска местопроизшествието и не изчаква пристигането на контролните органи. Т.е, не се установи в хода на съдебното производство съществуването на описаното в АУАН и НП административно нарушение, вменено във вина на жалбоподателя Г.. От друга страна, безспорно в настоящия случай е налице неяснота и по отношение на 5 нарушението по чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ ЗДВП, описано словесно от административнонаказващия орган и посочената като съответстваща му нарушена разпоредба, което препятства възможността да се разбере кой текст на ЗДвП е нарушен. В случая отново в текстовата част на НП е посочено, че жалб.Г. „не е изпълнил задължението си, ката участник в ПТП, при което има пострадали хора да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи, и да остане на мястото на произшествието и за изчака пристигането на компетентните органи на МВР“. Същевременно е санкциониран за нарушение по чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ ЗДвП, която правна норма гласи:“ Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: когато при произшествието са пострадали хора - да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи“. Т.е., безспорно е налице смесване между двата състава, съответно по б.“а“ и б.“б“ на чл.123, ал.1, т.2 ЗДвП. Тази неяснота между твърдяното нарушение, описано словесно от административнонаказващия орган и посочената като съответстваща му нарушена разпоредба, препятства възможността да се разбере кой текст на ЗДвП е нарушен.

По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено изцяло

Водим от горното, и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 21-0339-000476/26.04.2021г. на Началник РУ към ОДМВР - Б., РУ – С., с което на жалбоподателя С. М. Г. от с. М********, общ.