Решение № 8 от 09.01.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Варна, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Георги Йовчев

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20243001000371 по описа за 2024 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалби на „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД със седалище гр.София срещу решение № 35 от 21.01.2024г. по търг.дело № 1373/23г. по описа на Окръжен съд Варна, с което застрахователното дружество е осъдено да заплати на Н. Н. К. от гр.Варна сумата 25 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдание от смъртта на брат и В Н Б, починал на 30.08.2020г. следствие от ПТП от 22.08.2020г., причинено виновно от водача на лек автомобил с рег.№ ХХ ХХХХ ХХ, застрахован в дружеството по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законна лихва и разноски и по насрещна въззивна жалба на Н. Н. К. от гр.Варна срещу същото решение, но в частта му, с която е отхвърлени предявения от нея срещу „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД със седалище гр.София иск за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат и В Н Б за разликата над 25 000лв. до 50 000лв.

Във въззивната жалба на застрахователя се твърди, че решението в обжалваната от него осъдителна част е неправилно, необосновано, 1 несправедливо и постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС за присъждане на застрахователно обезщетение при смърт на близък.

Твърди, че макар и позовавайки се на тълкувателно решение № 1 от 28.06.2018г., първоинстанционният съд е постановил решението си в противоречие с установените от ВКС критерии за присъждане на обезщетение при смърт на близък. Сочи, че съобразно разрешението на ВКС за лицата, извън посочените в двете постановления на ВС е необходимо наличие на изключителни и особено специални основания за присъждане на обезщетение, само ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбоко емоционална връзка и само в случаи на особена близост между починалия и преживелия.

Твърди, че в настоящия случай ищцата и брат и са били в родствена връзка, която предполага близост и отношения на привързаност и обич, но по делото не е установено изключителност на връзката, която да излиза извън рамките на обичайните, нормални и естествени взаимоотношения между сестра и брат, отгледани в семейна среда и общо домакинство, заедно с родителите си и другия брат. Сочи, че са налице хармонични отношения, близост и взаимно уважение и подкрепа, обичайни между братя и сестри. Сочи, че няма установени конкретни житейски обстоятелства, които да правят връзката по между им изключителна. Твърди, че внезапната смърт на В Б, представлява тежка морална загуба за ищцата, но не удовлетворява критериите на задължителната за съдилищата практика за възмездяване.

Моли съда да отмени решението в осъдителната му част и да постанови друго, с което искът на Н. Н. К. за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат и да бъде отхвърлен изцяло. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК от насрещната страна по жалбата Н. Н. К. от гр.Варна е депозиран писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди решението в обжалваната от застрахователя осъдителна част, претендира направените по делото разноски.

В насрещната въззивна жалба на Н. Н. К. се твърди, че решението в обжалваната от нея отхвърлителна част е неправилно и необосновано.

Приема за правилен определения от съда размер на обезщетението – 50 000лв., но оспорва приетото от съда наличие на съпричиняване, определен 2 в размер на 50 %.

Оспорва извода на съда, че починалият Б е допринесъл за настъпването на вредоносния за самия него резултат, поради липса на предпазен обезопасителен колан. Не спори, че пострадалият Б е пътувал на задната седалка на автомобила, без поставен обезопасителен колан. Позовава се на заключението на приетата по делото експертиза, неоспорена от страната, че независимо дали е поставен или непоставен предпазен колан реално по описания механизъм на ПТП пострадалият Б би могъл да получи други травматични увреждания, които да доведат до смъртен изход, както и на обясненията на експерта в съдебно заседание, че и при правилно поставен обезопасителен колан би могла да настъпи тежка черепно-мозъчна травма, разкъсване на далак, разкъсване на тънки черва, коремна травма, които да доведат до смърт. Твърди че с оглед даденото в заключението предположение, че пострадалият би могъл да получи други травматични увреждания, които да доведат до настъпване на смъртен изход, не може да се направи категоричен и обоснован извод, че поставянето на предпазен колан, би довело до избягване на тези увреждания. Твърди, че при липса на категорични доказателства за наличието на причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия, изразяващо се в непоставяне на колан и вредоносния резултат, не би следвало да се намалява застрахователното обезщетение.

В условие на евентуалност оспорва приетия от съда принос на пострадалия като твърди, че същият следва да бъде определен най-много в размер на 10 %. Твърди, че приетият от съда принос на пострадалия е равен на приноса на виновния водач, чиято тежест следва да е много по-голяма от тази на пострадалия.

Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната от нея отхвърлителна част и да уважи предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди в пълен размер, ведно със законна лихва, считано от 24.02.2021г. Претендира направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК от насрещната страна по жалбата „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД със седалище гр.София е депозиран писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди решението в обжалваната му част, претендира 3 направените по делото разноски.

В депозирана за съдебно заседание молба от процесуален представител на застрахователя се поддържа подадената от дружество жалба и моли съда да я уважи, оспорва въззивната жалба на К.. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание Н. К., чрез процесуален представител, поддържа своята жалба и моли съда да я уважи, оспорва жалбата на застрахователя и моли съда да потвърди решението на първоинстанционния съд в осъдителната му част.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл.432 от КЗ от Н. Н. К. срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния брат В Н Б при пътно-транспортно произшествие на 22.08.2020г., причинено виновно от С А С, при управление на лек автомобил с рег.№ ХХ ХХХХ ХХ, при сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законна лихва от 24.02.2021г.

Предмет на въззивно обжалване е цялото първоинстанционно решение – в осъдителната му част за сумата 25 000лв. и в отхвърлителната му за разликата над 25 000лв. до 50 000лв.

Не са спорни пред въззивна инстанция: настъпването на пътнотранспортното произшествие на 22.08.2020г., причинената смърт на В Н Б, в резултат на произшествието, починал на 43 години. Не е спорно, че между застрахователното дружество и собственика на автомобила, с който е причинено пътно-транспортното произшествие е сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива отговорността на застрахователя за причинени от Станчева вреди при управлението на лекия автомобил. Не е спорно, че ищцата К. е сестра на починалия Б.

Първият спорен въпрос поставен пред въззивната инстанция е легитимирана ли е ищцата, сестра на починалия при пътнотранспортното произшествие, да получи обезщетение за неимуществени вреди от 4 причинената смърт.

Съобразно разрешението, дадено в тълкувателно решение № 1/2016г. от 21.06.2018г., задължително за съдилищата, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961г. /деца, съпруг и родители/ и Постановление № 5 от 24.11.1969г. /отглеждано, но неосиновено дете, отглеждащия го и на лицето, което съжителства на съпружески начала с починалия/ на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

Изрично е посочено в мотивите на касационния съд че възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в посочените две Постановления на ВС следва да се допусне като изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди, наред с най-близките или вместо тях. Изложено е в решението, че в традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг и връзките по между им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Касационната инстанция сочи че право на обезщетение за неимуществени вреди на преживелия родственик е справедливо да се признае, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.

С оглед на така изложеното, съставът на въззивния съд намира, че в тежест на ищцата, при условията на главно и пълно доказване, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, е да установи съществуването на изключителност в близостта между брат и сестра, надхвърляща нормално присъщата за тази родствена връзка.

От първата инстанция са събрани гласни доказателства – показанията на 5 свидетелите К П П и А Г Г, преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво и убедително и взаимно допълващи се, поради което и кредитирани от въззивната инстанция изцяло. От показанията на свидетелите съдът приема за установено, че между брат и сестра е съществувала емоционална връзка, отраснали са като деца заедно, били са близки, в отлични отношения. В, като по-голям брат, е помагал много на сестра си и тя винаги е разчитала на него. След раздялата със съпруга и В е подкрепял сестра си и нейните деца, включително и финансово. Свидетелите сочат, че след смъртта му Н. е била в шок, продължава да изпада в състояние на тъга и меланхолия и е съкрушена. Свидетелите сочат, че Н. след смъртта на В е загубила и другия си брат, и освен за грижи към децата си, Н. сама е поела отговорността и за възрастните си родители.

Като доказателство по делото е приета съдебно – психологична експертиза. От заключението на вещото лице въззивният съд приема за установено, че непосредствено след смъртта на брат си В, психичното състояние на К. е било белязано от шок, последван от значим стрес, който е бил с висока интензивност, защото е бил внезапен. Психичното и състояние към момента е белязано от повишение на тревожността /лека към умерена степен/, свързана с някои нарушения на съня, с натрапчиви мисли, с повишено вътрешно напрежение и потисната агресия, която е насочена към нея самата.

Оформена е хипохондрична нагласа. Според експерта у К. не е налице постравматично стресово разстройство, а само някои симптоми.

Въз основа на така очертаната от свидетелите връзка и заключението на съдебно-психиатричната експертиза, въззивният съд намира че същата съответства изцяло на характерната и типична за нашето общество връзка между брат и сестра – близост, обич, взаимност, разбирателство, помощ, доверие, уважение. Само те обаче не могат са обосноват справедливо увеличаване на предвидимия от застрахователя обем на отговорност. За да е оправдано изключението, е необходимо да съществуват особени и конкретно установени житейски обстоятелства, породили необичайно силна привързаност, която съответно да може обективно да причини морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Такива конкретни житейски обстоятелства по делото не са установени. Не се установяват и морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за 6 съответната родствена връзка, породени от внезапната загуба на близък член на семейството.