Решение № 4169 от 18.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4169 гр. София, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело № 20261100505232 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 – чл.438 от ГПК.

Същото е образувано по частна жалба вх. № 67272/19.05.2026 г. (вх.№ 21452/20.03.2026 г. при ЧСИ Б.Б., рег.№ 856 на КЧСИ, с район на действие СГС) на „Топлофикация София“ ЕАД срещу действията на частен съдебен изпълнител Б.Б., по изп.дело № 20268560400031, обективирани в Постановление от 12.02.2026 г., с което е оставено без уважение искането на дружеството-длъжник да се намалят приетите разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение до сумата от 102,26 евро, както и определеният размер на таксата по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ /ТТРЗЧСИ/.

В жалбата се излагат доводи, че определените разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя по изпълнителното дело са прекомерни и не съответстват на правната и фактическа сложност на делото, като единствените предприети от пълномощника на взискателя действия са подаване на молба за образуване на изпълнителното дело с посочване в същата на способа на изпълнението, в хипотеза на заплатен в срока за доброволно изпълнение дълг. Оспорва се и основата, на която е изчислена пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Иска се въззивният съд да отмени атакуваните действия на ЧСИ Б.Б. и да намали размера на разноските за адвокатско възнаграждение до 102,26 евро, както и да коригира размера на начислената пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

1

Ответникът по жалбата и взискател Ц.С.С. в срока по чл. 436, ал.3 ГПК е оспорил жалбата като неоснователна по подробно изложени съображения.

В писмените мотиви, депозирани от ЧСИ Б.Б., рег.№ 856 на КЧСИ, с район на действие СГС, по реда на чл.436, ал.3 ГПК е отразено, че жалбата на длъжника е неоснователна, като са изложени подробни съображения за това.

Съдът, като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и изискванията на закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице в срока по чл.436, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на съдебен контрол по чл.435, ал.2 ГПК валиден акт и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Изпълнително дело № 20268560400031 по описа на ЧСИ Б.Б., рег.№ 856 на КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано по молба от 28.01.2026 г. на Ц.С.С., подадена чрез пълномощника му адв. М.П.-А., и приложен към нея изпълнителен лист, издаден на 14.01.2026 г., въз основа на влязло в сила решение № 1161/23.01.2025 г., постановено по гр.д.

№ 50736/2023 г. на СРС за сумата от 63,81 евро, представляващи разноски по първоначалните искове. В молбата е посочен изпълнителен способ, като е заявено искане да се запорира банкова сметка на длъжника в „Общинска банка“ АД.

По делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между взискателя Ц.С.С. и неговия процесуален представител адв. М.П.-А., с който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. с ДДС, с направено отбелязване, че е заплатено в брой при подписване на договора, за което договора служи като разписка.

По делото е постановено разпореждане за образуване от 28.01.2026 г., в което са приети разноските по делото, от които 184,07 евро (360 лева) - разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство и 66,58 евро с ДДС такси по ТТРЗЧСИ, в това число 29,75 евро (неправилно посочени като лева) с ДДС такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, изх. № 4293/28.01.2026 г., в която се посочва, че се дължат суми в общ размер на 339,89 евро, от които 63,81 евро – суми по изпълнителния лист; 184,07 евро - разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, както и 92,01 евро – такси и разноски по ТРРЗЧСИ.

С възражение вх. № 10074/02.02.2026 г. длъжникът е възразил срещу приетия размер на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение, както и размерът на пропорционалата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Направено е искане за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение до сумата от 102,26 евро, както и да бъде коригирана пропорционалата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

В срока на доброволно изпълнение длъжникът е заплатил по сметка на ЧСИ Б.Б. сумата от 339,89 евро.

С Постановление за разноски, обективирано в Разпореждане за отказ от 12.02.2026 г. на ЧСИ Б.Б. по възражението на длъжника е отказано намаляването на приетите разноски за адвокатското възнаграждение на взискателя, както и на таксата по т. 26 от Тарифата.

2

При така установената фактическа обстановка, СЪДЪТ формира следните правни изводи:

Съгласно даденото задължително разрешение в т. 2 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. по т.д.

№ 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението.

Не е спорно твърдението на длъжника, че задължението по изпълнителното дело е погасено в пълен размер, в срока за доброволно изпълнение, като в настоящия казус от процесуалния представител на взискателя са били осъществени единствено действия по образуване на изпълнителното дело, но не и други действия по смисъла на чл. 10, т. 2 от Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа, касаещи удовлетворяване на паричното вземане.

Съгласно общите правила на Глава Осма от ГПК всеки взискател в изпълнителното дело има право на възстановяване на заплатените такси и разноски по производството и на възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, във връзка със същото. Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски.

Отговорността за разноски е уредена в чл. 79 ГПК, поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение (чл.78, ал.5 ГПК) е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното производство (в този смисъл е Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V ГО). Компетентен да се произнесе по искането в случая е ЧСИ, като отказът му да стори това подлежи на обжалване по реда на чл. 435, ал.2, т. 7 ГПК.

В конкретния случай процесуалният представител на взискателя е осъществил единствено действия по образуване на изпълнителното дело, но не и други действия, касаещи удовлетворяване на паричното вземане. По-висок размер на възнаграждението не се обосновава от подаденото становище по възражението на длъжника срещу приетите по делото разноски. С това становище не се осъществява принудителното изпълнение и не се поддържа висящността и респ. не води до развитие на изпълнителното производство.

Действията на взискателя по подаване на становище във връзка с разноските по делото не са резултат от бездействие на длъжника да изпълни притезанията по изпълнителния лист, а в защита на претенцията на взискателя за разноски за адвокатско възнаграждение. Ето защо, съдът намира че разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени до сумата от 102.26 евро с вкл. ДДС, което съответства на размера по чл. 10, т. 1 от НВАР. Следва да се посочи, че регистрирането на адвоката по ЗДДС само по себе си не обосновава по-висок размер на определеното от съда по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК възнаграждение. От друга страна, размерът по чл. 10, т. 1 от НВАР служи единствено като ориентир при определяне на дължимото по делото адвокатско възнаграждение.

При тези съображения обжалваното постановление на ЧСИ от 01.12.2026 г., следва да бъде отменено като неправилно, като дължимите на взискателя разноски за адвокатско 3 възнаграждение следва бъдат намалени до размер на сумата от 102.26 евро с ДДС.

Възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на начислената такса по чл.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ също са основателни. Размерът на дължимата такса се определя съобразно сбора на присъдените вземания, посочени в изпълнителния лист – при изчислението й (в размера на паричното вземане, от което се определя) не се включват разноските за адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство на взискателя. Това следва пряко от забележките към чл.26 ТТРЗЧСИ и поспециално – т.4, съгласно която в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси, като настоящият състав отстъпва от противното схващане, застъпено в предходни актове. Авансовите такси, платими от взискателя, и направените от него разноски за адвокат имат един и същ характер – представляват разноски за изпълнителното производство, които той прави в рамките на изпълнителното дело и които съгласно чл.79, ал.1 ГПК са за сметка на длъжника. Макар тези разноски да се събират от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителното производство, те не се включват в „паричното вземане“, съобразно което се изчислява таксата по чл.26 от Тарифата.

В случая, според изпълнителния лист размерът на дълга на жалбоподателя възлиза на 63,81 евро (с левова равностойност 124,80 лв.)., върху която сума следва да се определи пропорционалната такса, дължима на съдебния изпълнител по т. 26 от Тарифата. При това положение размерът на таксата по т. 26 от Тарифата възлиза на 12,48 лв., равняващи се на 6,38 евро, респ. 7,66 евро с ДДС. По тази причина, съдебният изпълните неправилно е приел такса по т. 26 от Тарифата в размер на 29,75 евро (неправилно посочени като лева).

Действително, в разпореждането за отказ от 12.02.2026 г. е посочено, че дължимата такса е в размер на 7,37 евро. Това обаче не отговаря на посоченото в разпореждането за образуване, където е посочена такса по т. 26 от Тарифата от 29,75 евро, нито в общия размер на таксите – 92,01 евро, при приети обикновенни такси от 36,83 евро. Дори да се приеме, че в разпореждането за отказ съдебният изпълнител е приел този размер, той не е постановил диспозитив за промяна на вече начислената и платена към този момент такса, като е оставил самото искане за промяна без уважение.

С оглед изложеното обжалваното постановление следва да се отмени и в частта, в която е отказано да бъде намалена таксата по чл.26 от Тарифата, като тази такса бъде намалена до сумата от 7,66 евро с ДДС.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Постановление за разноски, обективирано в Разпореждане за отказ от 12.02.2026 г. по изпълнително дело № 20268560400031 по описа на ЧСИ Б.Б., рег. № 856 на КЧСИ, с район на действие СГС, с което е оставено без уважение искането на длъжника да се намалят приетите разноски за адвокатското възнаграждение на взискателя в размер на 4

184,07 евро (360 лева) с ДДС, както и за намаляване и на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

Н А М А Л Я ВА определените с постановление за разноски, обективирано в

Разпореждане за отказ от 12.02.2026 г. по изпълнително дело № 20268560400031 по описа на ЧСИ Б.Б., рег.№ 856 на КЧСИ, с район на действие СГС, разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя Ц.С.С. от 184,07 евро (360 лева) с ДДС на 102.26 евро с ДДС.

НАМАЛЯВА пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ по изпълнително дело № 20268560400031 по описа на ЧСИ Б.Б., рег.№ 856 на КЧСИ, с район на действие СГС на 7,66 евро с ДДС.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5