Решение № 186 от 28.04.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. София, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20261800500065 по описа за 2026 година

С решение № 231 от 03.10.2025 год. по гр.д. № 550/2024 год. на РССливница е признато за установено по предявения от Д. В. Р. от гр. Божурище иск срещу „Юробанк България“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че сключеният между ищцата и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България“ /с правоприемник „Юробанк България“ АД/ договор за потребителски кредит PLUS-17438539 от 12.11.2019 год. не ги обвързва поради нищожност на същия на основание чл. 26, ал. 1 пр.

1 от ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. С решението ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата 1170,11 лева, представляваща направени по делото разноски.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника с твърдения, че същото противоречи на събраните по делото доказателства и на материалния закон. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

Ищцата оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди решението на районния съд.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и от направената служебно справка в публично достъпния ТРРЮЛНЦ се установява, че по силата на Договор за прехвърляне 1 на търговско предприятие от 31.05.2023 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, на основание чл. 15 и сл.

ТЗ собствеността върху цялото търговско предприятие на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А, клон България“, ЕИК 204915054, е придобито от ответника „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, като видно и от чл. 1 от Договора купувачът е придобил права, задължения, пасиви, фактически отношения и всички активи, отнасящи се до и свързани с бизнеса, като цялото търговско предприятие на клона.

По силата на Договор за потребителски кредит PLUS-17438539 от 12.11.2019 г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България“ е предоставил на ищцата сумата в размер на 8000,00 лв., от която е удържана „такса ангажимент“ в размер на 280,00 лв., като договорът е сключен при ГПР в размер на 33,37% и ГЛП в размер на 27,79%. С договора е предвидено и заплащането на застрахователна премия в размер на 3225,60 лв., като общият размер на кредита възлиза на 8000,00 лв., платими на 72 бр. погасителни вноски, с месечна погасителна вноска – 274,74 лв. и обща стойност на плащанията – 19781,28 лв. Приет е и погасителен план с посочване на падежните дати на плащанията, размерите на вноските и оставащата главница.

В чл. 2 от Договора е посочено, че сумата в поле „Застрахователна премия“ е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „Месечна погасителна вноска“. Предвидено, че кредитополучателят заплаща и „такса ангажимент“, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 ЗПК, като таксата се заплаща при усвояване на кредита, чрез удържане от страна на кредитора на сумата от общия му размер. Според чл. 3 от договора кредитополучателят се задължава да заплаща погасителните вноски, посочени по размер и брой, като същите съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, съставляваща печалбата на кредитора. В чл. 3, изр. последно от договора е предвидена и единствената клауза, касаеща ГПР, според която началната дата на начисляване на ГПР е датата на подписване на договора, като се приема, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна, и договорът е валиден за целия срок, като страните изпълняват точно задълженията си по него. След сключване на договора са подписани и две допълнителни споразумения за отсрочване на погасителните вноски съответно от 22.06.2020 г. и от 25.03.2021 г., като със същите срокът на договора е бил удължен общо 7 месеца, което е променило и размера на дължимата сума по договора, като същата се е увеличила на 20502,87 лева.

С договор за застрахователно посредничество, Сертификат № PLUS17438539 и Общи условия за застраховка „Защита на плащанията“ ищцата е възложила на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България“ срещу възнаграждение да посредничи за сключването на застрахователни договори със застрахователите „Кардиф Животозастраховане, клон България“ и „Кардиф Общо застраховане, клон България“. Съгласно чл. 2 2 възнаграждението на застрахователния посредник се дължи от застрахователя и е част от застрахователната премия, като не е посочено какъв е неговият размер. В чл. 4 е посочено, че застрахователната премия ще бъде платена от клиента, съгласно условията на договор за кредит PLUS-17438539. Клиентът е декларирал, че е кредитополучател по договор за кредит PLUS-17438539 и се интересува от покритие на рискове, свързани с възможното настъпване на непредвидени неблагоприятни събития, свързани с неговия живот, здраве и заетост, в резултат на които може да претърпи загуба на трудоспособност и/или обичайния си доход, които да повлияят неблагоприятно върху възможността му да обслужва надлежно погасителните вноски по кредита и приема сключването със застрахователите на предложения договор за застраховане. Приложен е сертификат PLUS-17438539 за застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите на потребителски паричен кредит, предоставен от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, без в сертификата да е посочен конкретен размер на застрахователна премия и начин на плащането й. Срокът на застраховката е равен на срока на договора за кредит, като ползващи лица по застраховката са „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ и застрахования, съобразно предвиденото в общите условия на застраховката, с изключение на риска „Смърт“, при настъпването на който ползващото се лице е единствено „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“. Съгласно общите условия за застраховка „Защита на плащанията“ същата се сключва при условията на чл.

382 КЗ като застраховка за обезпечение на кредит и предоставя на застрахованите лица застрахователна закрила при настъпване на рисковете, посочени в общите условия, в резултат на които застрахованото лице реализира загуба на обичайния си доход, влияеща неблагоприятно върху възможността да обслужва надлежно погасителните вноски по кредита, във връзка с който е сключена застраховката. Съгласно чл. 5.2 от Общите условия срокът на застраховката е равен на срока на договора за кредит, като периодът на застрахователното покритие по посочените рискове започва от деня, в който застрахованият усвоява сумата по кредита, а краят на застрахователното покритие е последния ден от срока на договора за кредит. В подписания от ищцата Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити е посочено, че общият размер на кредита е 8000,00 лв., като след удържане на такса ангажимент нетната сума за получаване е 7720,00 лв. Посочен е размерът, броят на месечните погасителни вноски, като е вписано, че лихвата и др. разходи са калкулирани в месечната погасителна вноска. Общата сума, която трябва да се заплати, е 19781,28 лв., като не е предвидено какво се включва в нея. Лихвеният процент е фиксиран за 72 месеца и е в размер на 27,79 %. Годишният процент на разходите е 33,73 %, при 72 месечни погасителни вноски по 274,74 лв. и 27,79 % лихва. В част ІІІ, т. 3 е посочено, че не се изисква за получаване на кредита или за получаването му при конкретно предлагани условия задължително сключване на договор за застраховка. В част ІІІ, т. 4 е вписана такса ангажимент, еднократна в размер 3 на 3, 5 % от размера на кредита или в размер на 280,00 лв.

Според заключението на вещото лице Любомир Любомиров по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, получената от ищцата сума по процесния договор е в размер на 7720,00 лв., след приспадане на таксата ангажимент, като към 10.10.2024 г. задълженията по договора са били погасени с изплащането от страна на ищцата на сумата в размер на 18359,81 лв., с която са погасени главница, лихви и застраховка, които по дати и размери са представени от вещото лице в табличен вид. От представените справки и извлечения вещото лице е констатирало, че възнаградителната лихва по Договор за потребителски кредит PLUS-17438539 от 12.11.2019 г. е в размер на 27,79 % и е формирана като начисление върху общия размер на кредита (главница) в размер на 8000,00 лв., а не като начисление върху чистата стойност на кредита в размер на 7720,00 лв. По отношение на ГПР вещото лице, съобразявайки чл. 19, ал. 2 ЗПК и формулата съгласно Приложение № 1, като е взело предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания, е установило, че в ГПР по процесния кредит са включени следните параметри: главница – 8000,00 лв.; лихвен процент – 27,7994 %; брой месечни вноски – 72; такса ангажимент – 280,00 лв. и обща стойност на плащанията без включена застрахователна премия – 16555,68 лв. На база изложеното по-горе, вземайки предвид цитираните параметри, без да е включен размерът на застрахователната премия, вещото лице е констатирало, че размерът на ГПР отговаря на посочения в Договор за потребителски кредит PLUS 17438539 от 12.11.2019 г. и възлиза на 33,73 %. Същевременно, размерът на ГПР, спрямо чистата стойност на кредита, възлизаща на 7720,00 лв., т.е. при невключена такса ангажимент от 280,00 лв., лихвен процент — 27,7994, брой месечни вноски — 72, но обща стойност на плащанията без вкл. застрахователна премия – 15938,68 лв., би бил в размер на 31,62 %. Вещото лице е отразило в заключението си, че в ГПР е включена „такса ангажимент”, а застраховката не е включена в ГПР, тъй като според ответника тя не е задължителна. По шестата поставена задача, вещото лице е отговорило, че ГПР при главница в размер на чистата стойност на кредита, възлизаща на 7720,00 лв., ако при определянето му е взета предвид „такса ангажимент”, би бил в размер на 31,62 %, а в случай че при определянето му се вземе предвид и застрахователната премия, наред с таксата ангажимент, би бил в размер на 46,10 %. Според вещото лице към датата на сключване на договора – 12.11.2019 г., законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС на РБ, е в размер на 10,0094 (ОЛП е 0,0094 + 10 процентни пункта). Предвидената по договора за потребителски кредит от 12.11.2019 г. застрахователна премия е заплащана от ищцата по сметка на ответника, ведно с погасяване на задължението по кредита, като към края на всеки месец при ответника се генерирал файл с дължимите през текущия месец застрахователни премии, разделени на различни специфики. Установява се, че застраховките по кредити не са се плащали всяка една поотделно, а с обща сума към застрахователя Кардиф, който е представляван от две 4 дружества „КАРДИФ Общо Застраховане” АД – клон България и „КАРДИФ Животозастраховане” АД – клон България, на месечна база, като спрямо покритието на застраховката и нейното разпределение, са правени преводи на двете дружества поотделно.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Предявени са обективно евентуално съединени отрицателни установителни искове, съответно главен с правно основание чл. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 12 ЗПК и евентуален с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 19, ал. 5 ЗПК.

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с Постановление на Министерски съвет на Република България.