Заповед за изпълнение № 1550 от 28.07.2026, Районен съд - Лом

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Лом

Районен съд – Лом, Пети състав в проведеното на 28.07.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 1966 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Елица Юл. Орманова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът А. Я. Д., ЕГН: **********, адрес с. ***, да заплати на кредитора "ЮтеКредит България" ЕООД, ЕИК: 205559807, седалище и адрес на управление - **********, сумите: 1 431,32 EUR (хиляда четиристотин тридесет и едно евро и 32 цента), представляваща главница - Частично от общо дължима главница по договор № L343679 , в размер на 1502,92 евро, ведно със законната лихва за период от 22.07.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 354,21 EUR (триста петдесет и четири евро и 21 цента), представляваща договорна лихва - изчислена само върху главницата за периода от 30.08.2024 г. до 11.03.2027 г., въз основа на настъпила предсрочна изискуемост на кредита, както и направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение 374,40 EUR (триста седемдесет и четири евро и 40 цента) и за държавна такса 30,35 EUR (тридесет евро и 35 цента.

ОТХВЪРЛЯ искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумите:

513,41 EUR (петстотин и тринадесет евро и 41 цента), представляваща друго такса/неустойка Договорена в договор № L343679.

ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя за определяне на разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство за размера над уважения от 374,40 евро до претендирания размер от 480 евро, както и за държавна такса над 30,35 евро до претендирания от 39,08 евро.

Вземането произтича от следните обстоятелства: На дата 12.03.2024 г. е сключен Договор за потребителски кредит № L343679 / 12.03.2024 г. , между „ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД С ЕИК 205559807, в качеството на кредитор, и А. Я. Д. с ЕГН ********** , в качеството му на кредитополучател, по силата на който Кредиторът е предоставил на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 1502,92 евро. Кредитополучателят се е задължил да погаси задължението си на 36 анюитетни месечни вноски, с краен срок за погасяване 11.03.2027 г. След усвояване на кредита, кредитополучателят е погасил част от месечните си вноски, след което е преустановил плащанията си. Съгласно подписания договор и допълнително Рамково споразумение за потребителски кредити, длъжникът е уведомен, че кредитът е станал предсрочно изискуем в цялост (главница, договорна лихва, такси/неустойки), като са му посочени и дължимите по кредита суми. Кредитът е станал изцяло изискуем на дата 30.08.2024 г..

При извършената служебна проверка по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, съдът констатира очевидно неравноправни клаузи в договора, сключен с потребителя (по смисъла на чл. 20-24 ЗПК и чл. 143-146 ЗЗП), поради което искането за тези суми се отхвърли.

1

Разпоредбата на чл.411, ал.2 от ГПК предвижда, че съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато: искането не отговаря на изискванията на чл.410 от ГПК и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България. В случая безспорно длъжникът има качеството на „потребител“ и съдът е задължен да провери дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя.

Съдът намира, че в настоящият случай клаузата от Договор за кредит, сключен между страните, предвиждаща заплащане на такса за разглеждане в размер на 502,34 лв., е нищожна, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а посочването и като такса за разглеждане е в противоречие и с чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Същата е и неравноправна, уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Таксата за разглеждане се дължи в деня на подписване на индивидуалния договор за кредит, т.е. документите вече са разгледани и договорът бива подписан от страна на кредитора и едва тогава се начислява същата такса.

Съдът намира, че дейността по разглеждането на документите е типична дейност за кредитните институции, поради което за същата не се следва отделна такса, като такава съставлява едно допълнително възнаграждение за кредитора, водещо до нищожност на съответната клауза. Видно е в случая, че става въпрос не за такса за разглеждане, а за допълнително възнаграждение, което следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР. Предвид изложеното съдът намери, че са налице основания за отхвърляне на заявлението в тази му част, а именно по чл. 411, ал.2, т.3- искането се основава на клауза в договор, сключен с потребител, за която съществува обоснована вероятност да е неравноправна. Отделно от изложеното, при извършената служебна проверка по чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът констатира, че клауза, която предвижда такса за разглеждане, противоречи на добрите нрави и поради това е нищожна на основание чл.

26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, поради което искането за тези суми се отхвърли. В заявлението дори се сочи, че това е не само такса, но и неустойка, без да е ясно за какво се отнася тя.

По отношение на разноските: С оглед уважената част от претенцията следва да бъде присъдено и адвокатско възнаграждение – 78 % от 480 евро, а именно 374,40 евро. ДТ е уважена съобразно уважената част от претенцията.

Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок от съобщението, с частна жалба пред ОС Монтана, от която не се представя препис за връчване.

Заповедта за изпълнение в частта за разноските подлежи на обжалване по реда на чл.413, ал.1 от ГПК с частна жалба пред ОС- Монтана в едноседмичен срок от съобщението.

Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на титуляр Адвокатско дружество „В. и Громков“ IBAN: ****, валута на сметката: EUR, име на банката (BIC) или друг подходящ банков код: UNCRBGSF.

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено 2 писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.

1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл.

414а ГПК по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Ако с поведението си не сте дали повод за предявяване на вземането, може да възразите, че не дължите разноски за производството. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

2. Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, кредиторът може да предяви с иск вземането си срещу Вас. Ако иск не бъде предявен, заповедта няма да влезе в сила и ще бъде обезсилена.

3. Съгласно чл. 41 ГПК ако длъжникът, неговият законен представител, попечител или пълномощник отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщен по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, той е длъжен да уведоми съда за новия си адрес.

Такова задължение имате и когато е посочен електронен адрес за връчване. При неизпълнение на задължението за уведомяване на съда, както и при посочване на неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

4. Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора.

Тази информация не е проверявана от съда.

5. Заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Монтана само в частта за разноските в едноседмичен срок от връчването.

Заповедта е подписана с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Елица Юл. Орманова )

3