Решение № 75 от 11.02.2022, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Шумен, 11.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър П. Димитров при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело № 20213630101394 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба от ИВ. Ц. ИВ. от гр.

Шумен, против „Голдън фийлд“ АД – Шумен, в която е предявен първоначален осъдителен иск, с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, за присъждане на трудово възнаграждение за месец януари 2021 г. в размер на 1302 лв. в обективно кумулативно съединение с насрещен осъдителен иск, с правно основание чл. 203, ал. 2 КТ, вр. чл. 45 ЗЗД и цена 1302 лв. обезщетение за вреди от непозволено увреждане в размер на равностойността на източено от ответника гориво на 22.02.2021 г. от МПС „Волво ФМ 84 Р“ с рег. № ***, собствено на работодателя, ведно със законна лихва считано от завеждане на насрещната искова молба – 28.06.2021 г. до окончателно плащане.

Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че по Трудов договор № 57/16.09.2019 г., бил назначен при ответното дружество на длъжност „Шофьор на тежкотоварен автомобил до и над 12 тона“, на 6 месечен изпитателен срок. С Допълнително споразумение № 1/01.05.2020 г. трудовото правоотношение било продължено като само основната му заплата била изменена от 1100 лв. на 1302 лв. Със Заповед № 00-04/01.03.2021 г. връчена на 26.02.2021 г., му било наложено дисциплинарно наказание „Дисциплинарно уволнение“ по чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ и трудовото 1 правоотношение прекратено считано от 01.03.2021 г., като брутното му трудово възнаграждение за месец февруари 2021 г. било удържано на основание чл. 221, ал. 2 КТ. С връчването на Заповедта за дисциплинарно уволнение била връчена и Заповед № 00-05/01.03.2021 г., с посочено основание чл. 210, ал. 1, вр. чл. 206, ал. 1, вр. чл. 228, ал. 1 КТ, за налагане на ограничена имуществена отговорност и удръжка на брутното му трудово възнаграждение за месец януари 2021 г.. Твърди се, че решението за налагане на ограничена имуществена отговорност работодателят взел след получен сигнал от Началник производство в ответното дружество и извършена проверка, както и информация публикувана в електронни сайтове, въз основа на които работодателят „установил“, че в неопределен период, през работно време, ищецът източвал гориво от поверения му автомобил с което му нанесъл щета. На 23.03.2021 г., в законовия едномесечно срок след връчване, с възражение ищецът оспорил Заповедта пред ответното дружество на основание чл. 210, ал. 3 КТ. Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да плати полагащото му се трудово възнаграждение дължимо за месец януари 2021 г. в размер на 1302 лв.

Претендира разноски.

В предоставения по чл. 131 ГПК срок, ответникът подава отговор на исковата молба. Намира искът за допустим, но неоснователен. Признава че ищецът е бивш служител на дружеството; че е заемал длъжността „Шофьор на тежкотоварен автомобил до и над 12 тона“, както и че трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Намира за законосъобразни: издадената Заповед № 00-05/01.03.2021 г.; последвалото дисциплинарно уволнение и наложеното дисциплинарно уволнение, както и удържане на трудовото му възнаграждение за месец януари 2021 г.. Твърди, че в РП Шумен против ищеца е образувана прокурорска преписка № 617/2021 г. и ДП № 56/2021 г. по описа на РУП - гр.

Нови Пазар, за престъпление по чл. 194, ал. 1 НК. Предявява насрещен иск с посочено правно основание чл. 203, ал. 2 КТ вр. чл. 45 ЗЗД и цена 1302 лв., представляваща равностойност на източено от ответника на 22.02.2021 г. гориво от МПС собствено на работодателя - „Волво Фм 84 Р“, рег. № ***, ведно със законна лихва считано от датата на подаване на иска – 28.06.2021 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

2

Ответникът по насрещния иск счита така предявения иск по чл. 203, ал.

2 КТ вр. чл. 45 ЗЗД за недопустим и алтернативно за неоснователен. Намира, че Заповед № 00-05/01.03.2021 г. за налагане на ограничена имуществена отговорност е незаконосъобразна, тъй като била необоснована по отношение размера на отговорността на работника, предвид, че щетата, която понесло дружеството не била конкретизирана нито времево, нито по размер, респективно стойност, поради което на основание чл. 210, ал. 3 КТ, в законовия едномесечен срок след връчване, я оспорил с подадено на 23.03.2021 г. възражение. Счита, че с това за работодателя се появила законовата възможност в нов едномесечен срок да предяви пред съда иск за реализиране на ограничената имуществена отговорност, какъвто иск не бил предявен. В тази връзка намира, че предвид липсата на предявен, в законовия едномесечен срок иск, от страна на работодателя заповедта е загубила своята правна стойност, поради което не е налице основание за задържане на трудовото възнаграждение на ищеца за м. януари 2021 г.. Счита, че същото му е дължимо от работодателя изцяло поради пълна липса на основание за неплащане, а задържането на възнаграждението е в нарушение и на чл. 272 КТ.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа следното:

Между страните не се спори, а и от приетите по делото писмени доказателства еднозначно се установява, че са били в трудово правоотношение /Трудов договор № 57/16.09.2019 г. - л. 27 и Допълнително споразумение - 1 от 01.05.2020 г. - л. 29/ , като ищецът е заемал при ответника длъжността „шофьор на тежкотоарен автомобил до и над 12 тона“, за неопределено време, с месторабота Кариера „Златна нива“. Не се спори, че основно месечно трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 1 302.00 лв.; че през периода месец януари - месец февруари 2021 г., ишецът е полагал труд при ответника; че със Заповед № 00-04/01.03.2021 г. /л. 31/ на ищеца е наложено диспицпинарно наказание

„уволнение“, а трудовото правоотношение прекратено със Заповед № 00-06/01.03.2021 г. /л. 33/, както и че ответникът дължи трудово възнаграждение за месец януари 2021 г..

По делото е приобщено ДП № 56/2021 г., по описа на РУ Нови пазар, 3 образувано и водено срещу ИВ. Ц. ИВ. за престъпление по чл. 201. ал. 1 вр. чл. 26. ал. I НК за това, че в периода от 01. 12.2020 г. ло 22.02.2021 г. в с.

Царев брод, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на шофьор, е присвоил движими вещи на работодателя връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява - общо 656,064 литра дизелото гориво, на стойност 1482,70 лева, както следва: за периода 01.12.2020 г. до 22.02.2021 г. - 549.839 литра, на стойност 1242.63 лева и на 22.02.2021 г. 106,225 литра, на стойност 240,06 лева. В хода на разследването е установено, че на 22.02.2021 г. около обяд ищецът пристигнал пред дома си в ***, с управлявания от него товарен автомобил „Волво Фм 84 Р“, рег. № ***, взел празни туби и един маркуч, пъхнал маркуча в резервоара и започнал да източва дизелово гориво. Малко по-късно пристигнали служители от РУ на МВР - Нови пазар, които задържали ищеца. С Протокол за оглед на местопроизшествие били иззети 6 туби, с различен обем, в които се съдържали 106.225 л. дизелово гориво. В случаите на неотложност било извършено претърстване в гаража, до дома на ищеца, като с Протокол били иззети в 3 бр. пластмасови туби и 3 бр. метални варели общо 549.839 л. дизелово гориво. Пред служители на РУ на МВР - Нови пазар ищецът заявил, че иззетото дизелово гориво от гаража му е било присвоено на няколко пъти в периода от 01.12.2020 г. до 22.02.2021 г.. При повдигане на обвинението, в присъствието на адвокат, ищецът отрекъл да е присвоил дизеловото гориво иззето от гаража като заявил, че го бил купил от лице, занимаващо се със земеделие, което през пролетта на 2021 г. починало от Ковид 19.

С невлязло в сила Постановление от 21.12.2021 г. /л. 84/, делото е прекратено, поради недоказаност относно повдигнатото обвинение за извършено присвояване на 549,839 л. дизелово гориво, като прокурорът е приел, че обвинението представлява административно нарушение, съгласно чл. 218б, ал. 1 НК, поради което е постановил иззетите 549,839 л дизелово гориво, да се върнат на ищеца, а иззетите 106,225 л. дизелово гориво - да се върнат на ”Голдън Фийлд” ООД гр. Шумен. По Жалба срещу прекратяването от ответното дружество /л. 88/ е образувано ЧНД № 47/2022 г., по описа на ШРС, по което към момента на устните състезания няма произнасяне.

Съгласно Свидетелство за регистрация /л. 30/ МПС „Волво Фм 84 Р“, с рег. № ***, е собствено на работодателя – ответното дружедство.

4

В саморъчно, неоспорено по делото, Обяснение от 26.02.2021 г. /л. 20/, ищецът признава пред работодателя, че на 22.02.2021 г. около 12 ч. полицаи го хванали да източва гориво от служебния автомобил, за което много съжалявал.

С ъ с Заповед № 00-05/01.03.2021 г. /л. 9/ на ищеца е наложена ограничена имуществена отговорност като му е удържано трудовото възнаграждение за месец януари 2021 г.. С Възражение от 22.03.2021 г. /л. 11/ ищецът оспорил Заповед № 00-05/01.03.2021 г. за наложената му ограничена имуществена отговорност.

От приетото и неоспорено по делото Заключение по допуснатата Съдебно-оценителна експертиза /л. 90/, се установява, че приетото от работодателя за присвоено от ищеца количество гориво от 656.064 литра за периода от деня на зачисляването на автомобила - 14.04.2020 до деня на проверката от полицията, е на стойност 1482.70 лева, при средна цена на литър гориво – 2.26 лв.

О т ангажираните по делото гласни доказателства, посредством разпит на свидетеля К. Й. С. на длъжност „Началник производство“ в ответното дружество, кредитирани при условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуално заинтересованост от изхода на делото, се установява, че при проверка на всички МПС, само на камион с № 7117, волво, не съответствали реалните километри и зареденото гориво. Количеството заредено горивото за периода 14.04.2020 г. - 23.02.2021 г. било повече отколкото следвало да бъдат изминалите километрите. По указания на управителя уведомили РУ Нови Пазар, тъй като имали сигнали че се извършва гражба на гориво. Свидетелят твърди, че при всяко зареждане на МПС се води отчетност: количество, кой зарежда горивото и шофьорът се подписва за зареденото гориво, като документите се съхранявали електронно. Според свидетеля разхода на камиона, който се управлявал от ищеца зависел от терена - понякога бил 2022-25-18 на сто. Преразхода за гориво на управлявания от ищеца автомобил бил около 45-46 литри до 50 литра на 100 км.

От разпита на свидетел Й. Я. Й., бивш служител в ответното дружество, колега на ищеца, се установява, че ищецът управлявал камион Волво, самосвал, който понякога бил управляван и от други шофьори, както и от самия сводетел. Ищецът правел по три курса на ден до село Езерово, 5

Варненско. Преди уволнението на ищеца камионите се зареждали с гориво от трима човека – К., А. и Г.. По време на зареждането на автомобилите виждали количеството, което зареждали, но колко се записвало не знаели. Твърди, че не се е подписвал на документ за зареденото гориво. След уволнениет на ищеца започнал само един човек да зарежда автомобилите и шофьорите да се подписват за зареденото количество. Камионът, който управлявал ищецът нямал тахошайба - бил с дигитална карта. Твърди, че от същата бензиноколонка им било разрешен да зареждат и личните си автомобил. Той лично зареждал с пари три път по 20-30 литра, като плащал по 1,50 лв..

Представени са и други неотносими към правния спор доказателсва.

При така установената фактическа обстановка, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните доказателства, съдът прави следните правни изводи.

Основателността на иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ е предпоставено от установяване от ищеца, при условията на пълно и главно доказване вземане към работодателя по основание, като ангажира конкретни доказателства относно наличието на трудово правоотношение през период от 16.09.2019 г. до 01.03.2021 г., както и размерът на дължимото трудово възнаграждение. В конкретния случай по първия факт няма спор и съдът приема, че е налице трудово правоотношение между страните. При установено наличие на трудово правоотношение, добросъвестното полагане на труд се предполага /арг. чл. 8, ал. 2 КТ/. Установеният чист размер на дължимото трудово възнаграждение за месец януари 2021 г. е 1302 лв.