Решение № 260183 от 24.06.2021, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Търговско дело 578/2019
- Вид
- Решение № 260183
- Подписан
- 24.06.2021
- В сила
- 27.07.2021
- Състав
- ДИЛЯНА НИКОЛОВА ЙОРДАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 372, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.10, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 20а, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 366 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 76, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл. 288 · Търговски закон
- чл.432, ал.2 · Търговски закон
Р
Е Ш Е Н И Е
№244 гр.
Бургас, 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, първо гражданско и търговско отделение, в открито съдебно заседание, на двадесет и осми май, две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Съдия: Диляна
Йорданова при секретаря Станка Чавдарова, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 578по описа на БОС за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по повод исковата молба от Юробанк България АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ул. Околовръстен път №260, представлявано от Димитър Шумаров и Петя Николова Димитрова - изпълнителни директори, чрез адв.
Светлозар Златанов от АК-София, съдебен адрес гр. София, ул. Неофит Рилски №57, ет.1, с която е предявен иск за солидарно осъждане на ответниците М.Т.А.,
ЕГН********** и Д.Г.А., ЕГН**********, и двете с адрес ***, сумата от 206 611лева главница, предявена като частично вземане от вземане в общ размер на 231 413,71лв. главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL23394 от 19.06.2007г., ведно със законната лихва, считано от предявяването на исковата молба – 05.11.2019г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че страните са обвързани от облигационно правоотношение по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL23394 от 19.06.2007г., като е предоставил на ответниците кредит в размер на 206 611 лева за рефинансиране на на кредит към банка ДСК
ЕАД. Поддържа, че ответниците заедно с Т.П.А., /последният е конституиран като ответник, но починал в хода на производство пред БОС и като негови правоприемници са конституирани законните му наследници - ответниците М.А. и Д.А./ са се задължили да погасят кредита на 300 равни погасителни вноски. Посочва, че в приложение към договора страните са удостоверили, че заемната сметка е открита и на 25.06.2007г. и по сметка на кредитополучателя е била усвоена предоставената кредитна сума. Във връзка с отпуснатия кредит страните са подписали нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №193 по нот. дело №184/2007г. на нотариус Добрин Горанов върху дворно място с построена в него къща в гр. Поморие. Излага, че в съответствие с чл.25, ал.1 от договора за кредит банката е прехвърлила вземанията си на 03.10.2007г. с договор за цесия на Бългериан Ритейл Сървисиз АД. С втори договор за цесия вземанията са били обратно прехвърлени на банката, като цесиите са съобщени на ответниците. Позовава се на сключени допълнителни споразумения от 26.03.2009г., 30.09.2009г., 26.04.2010г., 30.11.2010г., 30.09.2011г. с които главницата по кредита е била преструктурирана от 206 611 лв. на 243 809,20лв. Според изложеното в исковата молба, на основание чл.18 , ал.1 от договора поради забава на плащанията банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, като на ответниците са връчени нотариални покани в тази връзка. Ангажира доказателства.
Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците чрез адв. Люба Райнова от
АК-София, която счита иска за недопустим и неоснователен. Намира, че ответниците имат качеството на потребители и спорът не подлежи на разглеждане по реда на търговските спорове. Възразява, че не е настъпила предсрочна изискуемост, с оглед обстоятелството, че ответниците не са надлежно уведомени.
В нотариалните покани не се съдържат размерът на вземането на кредитора по пера-главница, лихва, разноски и срока, за които са дължими, нито срока на забавата, поради неплащане на кои месечни вноски кредитът е обявен за предсрочно изискуем, какъв е размерът им и каква част представлява главница и лихва. При условията на евентуалност поддържа, че банката не е предоставил достатъчен срок за изпълнение съобразно с изискванията на чл.432, ал.2 от ТЗ, съобразно размера на кредита. В конкретния случай възразяват, че банката изобщо не им е дала срок за доброволно изпълнение. Посочват, че ищецът едностранно увеличил лихвения процент по кредита след сключването на договора, без да ги уведоми, което довело до драстично нарастване на месечната вноска. Липсва постигната индивидуална уговорка в кои случаи кредитът да бъде обявен за предсрочно изискуем. Предвид това намират, че банката може да търси само вноските с настъпил падеж, но не и заплащане на цялата остатъчна главница. Не оспорват сключването на процесния договор и предоставения кредит в посочения в исковата молба размер. Въпреки подписания погасителен план твърдят, че ищецът едностранно е увеличил на няколко пъти размера на договорната лихва, с което се е променила месечната анюитетна вноска От първоначална вноска в размер на 2092,59лв. месечната вноска била достигнала до 3121,28лв., считано от
25.04.2010г. Считат, че са неравноправни клаузите на чл.3, ал.1, чл.3, ал.3, чл.4, чл.6, ал.3, чл.12 и чл.20 от договора, които попадат в приложното поле на чл.143, т.3, т.10 и т.12 и чл. 146, ал.2 от ЗЗП. Правят възражение за изтекла погасителна давност по отношение на падежиралите вноски за главница и лихви, като развиват доводи, че е приложима три годишната давност за периодични плащания по смисъла на чл.111, б“в“ от ЗЗД. Молят за отхвърляне на предявения иск. Претендират разноски.
Постъпила е допълнителна искова молба в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК, в която ищецът поддържа предявения иск. Възразява срещу оспорванията в отговора на исковата молба, като развива допълнителни подробни правни доводи. Счита, че неоснователни са възраженията на ответниците, че не е настъпила предсрочна изискуемост и същата не е обявена надлежно от банката –ищец. Посочва, че оспорените като нищожни клаузи не са неравноправни и са договорени индивидуално между страните. Счита, че процесните вземания не са погасени по давност.
Ответниците са се възползвали от правото си на допълнителен отговор срещу така депозираната допълнителна искова молба в законния срок, като поддържа първоначалните доводи в отговора. Твърдят, че кредитът е редовно обслужван, като представят допълнителни доказателства.
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.430, ал.1 и 2 от ТЗ вр. 79 от ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 288 от ТЗ.
Окръжният съд, като взе предвид твърденията в исковата молба и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, като и след служебно извършената от съда справка в търговският регистър се установява правоприемство между кредитодателя „Българска Пощенска Банка“ АД и ищеца „Юробанк И Еф Джи България“ АД. С решение на СГС от 01.11.2007 г по ф.д. №10646/1991г. на СГС са вписвани в регистъра за търговски дружества следните промени по партидата на „ТБ Българска Пощенска Банка” АД-София: преобразуване на „ДЗИ Банк” АД, чрез вливането му в „Българска Пощенска Банка” АД, прекратяване без ликвидация на „ДЗИ Банк” АД, поради преминаване на цялото му имущество върху „Българска Пощенска Банк” АД, при условията на общо правоприемство, както и промяна на наименованието от „Българска Пощенска Банка” АД на „Юробанк и Еф Джи България” АД.
По делото е приложен договор за потребителски кредит №HL23394 от 19.06.2007г., сключен между Българска пощенска банка АД и кредитополучателите М.Т.А., Т.П.А. и Д.Г. Анданова, по силата на който банката е продоставила на кредитополучателите сумата от 206 611 лева за рефинансиране на кредит към Банка ДСК ЕАД. Съгласно ал.3 от чл. 1 от договора страните са уговорили солидарна отговорност на кредитополучателите за връщане на кредита и другите задължения по договора.
Няма спор между страните, а и от приетото основно заключение на вещото лице Т.Д. по наначената съдебно-икономическа ексепртиза, се установява, че разрешената сума е била усвоена еднократно по посочената блокирана сметка на кредитополучателя М.А. в Банка ДСК ЕАК съгласно предвиденото в чл. 2, ал.1 и ал.2 от договора след учредяване на договорна ипотека в полза на БПД АД.
В чл.3 от сключения договор за кредит страните са постигнали съгласие за усвоения кредит да се дължи годишна лихва на банката в размер сбора от БЛП на БНП АД за жилищни кредити в лева, действащ за съответния период, плюс договорна надбавка от 4,45 пункта, като към сключване на договора БЛП за жилищни нужди възлиза на 7 процента. Предвидено е кумулативно да се дължи наказателна надбавка в ал.3 на чл. 3 при просрочение на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, в размер на 7 процента. В ал.5 на чл.3 от договора е посочено, че действащият БЛП на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните, като банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП и датата, от която е в сила, чрез обявяването му на видно място в банковите салони.
Крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви е 300месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка по кредита съгласно чл.5, ал.1, като кредитът се погасява на равни месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва с размер на 2092,59лева на всяка вноска.
При промяна на БЛП размерът на погасителните вноски се променя автоматично, за което длъжниците са дали съгласие в чл.6, ал.3.
В чл.17 кредитополучателите са се съгласили банката служебно да събира своите изискуеми вземания, произтичащи от договора от всички негови сметки в банката и/или да прихваща вземанията си срещу всякакви авоари на кредитополучателите при нея при спазване следната поредност: застрахователни премии, такси, разноски, комисионни, лихви и главница.
Съгласно чл. 18, ал.1 при непогасяване на която и да е вноска по кредита банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. В ал.2 на същия член е договорено при неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски изцяло или частично целият остатък по кредита да стане предсрочно изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска, както и, че изискуемостта настъпва автоматично, без да е необходимо изявление на банката в тази връзка.
На 25.06.2007г. с приложение към договора от страните е направено изявление за откриването на заемна сметка на същата дата, по която няма спор, че е постъпила уговорената сума.
Установява се по делото, че за обезпечаване на вземанията на банката по процесния договор за кредит е учредена договорна ипотека в нейна полза с приложения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №193 по нот. дело №184/2007г. на нотариус Добрин Горанов върху дворно място с построена в него къща в гр. Поморие.
По делото не е спорно, че в съответствие с чл.25, ал.1 от договора за кредит ищецът е прехвърлил вземанията си на 03.10.2007г. с договор за цесия на Бългериан Ритейл Сървисиз АД. С втори договор за цесия от 06.04.2009г. вземанията са били обратно прехвърлени на банката, като цесиите са съобщени на ответниците, видно от приложените уведомления и куриерски известия за връчването им.
С приложените по делото допълнителни споразумения от 26.03.2009г., 30.09.2009г., 26.04.2010г., 30.11.2010г., 30.09.2011г. главницата по кредита е била преструктурирана от 206 611 лв. на 243 809,20лв.
На основание чл.18, ал.1 от договора ищецът е упражнил правото си да обяви кредитът за предсрочно изискуем, за което обстоятелство кредитополучателите са били уведомени на 25.05.2015г. с връчените им нотариални покани.
Нормите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузи в потребителски договор, са повелителни и за тяхното приложение съдът следи служебно. Преценката на неравноправния характер на дадена договорна клауза трябва да се направи от националния съд към момента на сключване на договора при отчитане на всички обстоятелства, за които продавачът или доставчикът е могъл да знае към този момент и които са от естество да се отразят на по-нататъшното изпълнение на договора, тъй като договорната клауза може да е носител на неравнопоставеност между страните, проявяваща се едва в хода на изпълнение на договора.
Според съдебната практика на касационната инстанция – решение №95 от 13.09.2016г. по т.д.№240/2015г. на ВКС, II ТО методът на изчисляване на съответния лихвен процент трябва да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и относителната тежест на отделните компонентни-пазарни индекси и/или индикатори.