Решение № 74 от 03.09.2026, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Момчилград, 03.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕТ СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сунай Юс. О. при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Сунай Юс. О. Административно наказателно дело № 20265150200162 по описа за 2026 година

Производството е образувано по жалба срещу наказателно постановление и е с правно основание чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Производството по делото е образувано по жалба срещу Наказателно постановление № 26- 0316- 000 232 от 23.06.2026г. на Началника на РУКирково, към ОД на МВР- Кърджали, с което на О. И. А. с ЕГН- **********, за допуснато нарушение по чл.140 ал.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 255,65 евро /500,01 лева/, както и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца“. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваният акт, и се иска отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не явява и не се представлява, като е представил молба за отлагане на делото с изтъкнати здравословни причини- претърпяна операция, за които не прилага доказателства.

Въззиваемата страна- АНО, не се представлява, и не изразява становище по жалбата. Към преписката е приложена неконкретизирана молба 1 от ю.к. на ОДМВР- Кърджали /молбата не сочи за което дело се отнася- № на дело, както и кой е обжалваният акт, и наказано лице/, поради и което съдът не обсъжда същата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените в жалбата доводи и съображения и след цялостна служебна проверка на атакуваното НП, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата срещу процесното НП е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл.59– 60 ЗАНН за форма, съдържание, срок и надлежна страна.

От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на 14.05.2026г. в 16,12 часа служители на РУ- Кирково /В. М. и С. Ч./ са изпълнявали служебните си задължения по контрол на пътното движение на територията на общ.Кирково, и път Е-85 1-5 на км. 372+100, са спрели за проверка лек автомобил „РЕНО МЕГАН“ с рег. № ********, управляван от жалбоподателят по настоящото производство, и собственост на И.А.Д. с ЕГН**********, който е бил починал. При извършената проверка са установили, че автомобилът е бил със прекратена регистрация по реда на чл.143 ал.15 от ЗДвП от 28.07.2021г.- собственикът бил починал, като в 6- месечен срок автомобилът не е бил пререгистриран. За така установеното служител на РУКирково, към ОДМВР- Кърджали, е съставил АУАН серия GА № 3610163/ 14.05.2026г. против жалбоподателят, за допуснато нарушение на чл.140 ал.1 предл.1-во от ЗДвП. Актът е връчен на същата дата, и в законоустановеният срок е постъпило възражение от нарушителя срещу него.

Със акта са били иззети СРМПС и СУМПС.

По този повод в РП- Кърджали е била образувана проверка, която е приключила с отказ на Прокуратурата да образува срещу жалбоподателят досъдебно производство за престъпление по чл.345 ал.2 от НК. Прокуратурата е приела в мотивите, че деянието не съставлява престъпление, т.к. автомобилът е бил с поставени рег.табели, както и че за служебно прекратената регистрация липсва уведомяване. Съобразно и това прокуратурата е отказала да образува досъдебно производство, като е изпратила преписката на контролните органи за реализиране на адм.нак.отговорност. Няма данни постановлението да е било обжалвано, поради и което се приема, че същото е влязло в законна сила.

2

С Мотивирана Резолюция от 15.05.2026г. Началникът на посоченото РУ в ОДМВР- Кърджали, е прекратил на осн.чл.54 ал.1 т.9 вр.чл.33 ал.2 от ЗАНН, АНП по АУАН серия GА № 3610163/ 14.05.2026г., поради наличие на данни за деяние по чл.345 ал.2 от НК и е изпратил преписката на РПКърджали с оглед на това.

Въз основа на горното срещу жалбоподателят е било издадено процесното Наказателно постановление № 26- 0316- 000 232 от 23.06.2026г. на Началника на РУ- Кирково, към ОД на МВР- Кърджали, с което на О. И.

А. с ЕГН- **********, с което за нарушение по чл.140 ал.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба“ в размер на 255,65 евро /500,01 лева/, както и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца“.

В хода на съдебното производство е разпитан актосъставителят, като свидетелят по АУАН не явява, който потвърждава описаната в АУАН фактическа обстановка- при извършена проверка на посоченото място, дата и час на управляваното от жалбоподателя МПС /проверен е бил автомобилът/ са установили, че същото е с прекратена служебна регистрация по реда на чл.143 ал.15

ЗДвП/в 6- срок от кончината на собственика, не е изпълнил задължението да регистрира автомобила на свое име/- като последното се установило при справка за историята на автомобила/.

Като доказателства са представени; извлечение от информационните масиви на МВР, че е прекратена по служебен ред регистрацията на посоченият автомобил по чл.143 ал.15 от ЗДвП- собственикът е починал, и затова регистрация е била служебно прекратена на 11.05.2026г. /в законоустановеният 6- месечен срок не е бил регистриран на името на новият собственик /наследник/, поради и което е била прекратена регистрацията по същият по служебен ред. От извлечение от масивите на КАТ- МВР е видно, че посоченият по-горе автомобил е собственост на друго лице /което е починало/.

Поради липсата на пререгистрация в 6- месечния срок от смъртта на собственика, от страна на наследника, на 11.05.2026г. е била служебно прекратена регистрация на този автомобил по реда на чл.143 ал.15 от ЗДвПпоради непререгистрирането на автомобила.

3

При така установената фактическа обстановка, могат да се направят следните правни изводи: Жалбата е основателна, като съображенията са следните; Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление- по арг. от нормата на чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.14 ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимият по делото закон.

При извършена служебна проверка не се констатират допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при съставянето на АУАН, както и при издаването на обжалваното наказателното постановление, ограничаващи правото на защита на привлеченото към отговорност лице и водещи до отмяна на наказателното постановление на това основание. Съдът приема, че АУАН е съставен от компетентен орган при спазване на предвидената в чл.40 и чл.43 от ЗАНН процедура и съдържа реквизитите на чл.42 от ЗАНН. Деянието е установено по несъмнен начин от формална страна, индивидуализиран е извършителят и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение, като същият не е посочил такива възражения.

В конкретният случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган– началник на РУ към ОДМВР- Кърджали, видно от Заповед на Министъра на вътрешните работи /което е служебно известно на съда, предвид много на брой дела от тази категория, разглеждани от съда/. АУАН е съставен от компетентно /териториално и материално/ лице– посоченото, което безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл.189 ал.1 от ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Административно наказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Вмененото 4 във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Съдът счита, че деянието е описано достатъчно изчерпателно както в АУАН, така и в НП, поради което и не са допуснати нарушения в тази връзка.

Съгласно разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, действала към момента на извършване на нарушението– по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя страна, разпоредбата на чл.175 ал.3 от ЗДвП предвижда санкция за лице, което управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Не се спори по делото, че управляваният от жалбоподателя автомобил безспорно е моторно превозно средство по смисъла на § 6 т.11 от ДР на ЗДвП , както и че същият е бил управляван от жалбоподателят на път, отворен за обществено ползване.

Съдът намира, че в конкретният случай жалбоподателят не е допуснал описаното в наказателното постановление нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, тъй като деянието не е осъществено от обективна и субективна страна. И това е така защото на първо място, видно от представените по делото писмени доказателства автомобилът е бил собственост на друго лице- което е починало, и на следващо място по никакъв начин не е установена връзката на това починало лице със жалбоподателя в настоящото производство /не се установява същият да е наследник на починалото лице/.

Това води до извода, че не установено жалбоподателя, като водач на описаното МПС да е знаел за служебното прекратяване на регистрацията на това превозно средство. Както и по-горе се посочи, с допълнително събраните от съда по служебен ред писмени доказателства, не се установи жалбоподателят да е собственик на колата или пък да е наследник на починалият собственик. Съгласно чл.6 ал.1 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Деянието е извършено виновно, когато е умишлено или непредпазливо. При умишленото деяние деецът съзнава обществено-опасния характер на деянието, предвижда настъпването на обществено-опасните последици и иска 5 или допуска този резултат. Предвиждането е процес на отражение в съзнанието на дееца на обективните свойства на деянието, който протича до започване на изпълнителното деяние. Когато няма предвиждане, поради незнанието от страна на дееца на елементи от обективната действителност, то тогава не може да протече и предварителния процес на отражение на обективните свойства на деянието и съответно не се формира интелектуалния компонент на вината. Без интелектуален компонент пък, не може да се формира и волеви, защото не може да има целево отношение, без представи за резултат и насока към цел.

Безспорно установено е по делото, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал автомобил за който е посочено, че е със прекратена служебна регистрация по реда на чл.143 ал.15 от ЗДвП, но съдът счита, че в конкретния случай липсва вина от негова страна, както и липсва въобще нарушение.

Прекратяването на регистрацията, включително в хипотезата на чл.143 ал.15 от ЗДвП, представлява принудителна административна мярка, която от своя страна е индивидуален административен акт. Този административен акт в пряко нарушение на забраната по чл.90 ал.1 от АПК е изпълнен преди да са изтекли сроковете за неговото оспорване. Относно правната природа на служебното прекратяване на регистрацията на МПС по чл.143 ал.15 от ЗДвП има формирана последователна практика на ВАС– Определение № 2785/01.03.2021г. по адм.д.№ 1828/2021г.; Определение №14092/16.11.2020г. по адм. д. № 9510/2020г. и др. Изведените указания по приложението на относимите правни норми от ЗДвП и от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. са възприети и от касационната инстанция– Решение № 160/26.01.2021г. по К.а.н.д. № 3303/2020г. на Адм.съд– Пловдив; Решение №265/09.02.2023г. по к.а.н.д. №3157/2022г. на Адм.съд– Пловдив, съгласно които прекратяването на регистрацията на ППС в хипотезата на чл.143 ал.15 от ЗДвП представлява принудителна административна мярка, по отношение на която не е допуснато предварително изпълнение, поради което към посочената в обжалваното НП дата, регистрацията на управляваното от жалбоподателя МПС не е прекратена и липсва съставомерно деяние, осъществено в нарушение на разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП.