Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 452 от 03.09.2020, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно търговско дело 435/2020
Вид
Определение № 452
Подписан
03.09.2020
Състав
Дарина Стоянова Маркова, Мария Иванова Христова, Радослав Кръстев Славов

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.262 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 ал.1 т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275 · Граждански процесуален кодекс
  • Чл.275 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.276 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.81 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 452

Апелативен съд – Варна

03.09.2020 г.

Град Варна

III състав

На 03.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Радослав К. Славов

Дарина С. Маркова

Мария И. Христова като разгледа докладваното от Дарина С. Маркова Въззивно частно търговско дело № 20203001000435 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.2 от ГПК образувано по частна жалба на Г. Г.

К. от гр.Попово срещу разпореждане № 261 от 27.07.2020г. по в.гр.д.№ 348/19г. по описа на Търговищки окръжен съд, с което е върната частна жалба на Ковачева срещу определение, с което е оставена без уважение молбата и за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските.

Твърди се в частната жалба, че обжалваното разпореждане е недопустимо, тъй като вместо да администрира жалбата съдията – докладчик е превишил правомощията си и се е произнесъл по допустимостта на жалбата вместо решаващия съд. На следващо място твърди че с разпореждането е незаконосъобразно, тъй като е отказан въззивен контрол върху решението на материално-правния въпрос за разпределението на разноските с аргумент, че такъв не е предвиден в закона. Твърди че определенията по чл.248 ал.3 от ГПК подлежат минимум на въззивен контрол по реда на чл.274 ал.2 от ГПК съгласно т.24 от ТР 6-2012ОСГТК, в настоящия случай пред апелативен съд.

Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на окръжния съд за разглеждане на жалбата по същество.

Насрещната страна по жалбата КС „Популярна бизнесасоциация – Попово“ със седалище гр.Попово в депозиран в срока по чл.276 от ГПК отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.

По жалбата, съдът намира следното:

1

Производството по в.гр.дело № 348/19г. по описа на ТОС е образувано по въззивна жалба на Г. Г. К. срещу решение на Районен съд – гр.Попово. Постановено е решение № 12 от 23.01.2020г. По молба на въззивницата К* по реда на чл.248 от ГПК е постановено определение № 168 от 11.06.2020г., с което молбата на К* за изменение на решението на въззивния съд в частта му за разноските е оставена без уважение. Срещу постановеното определение е постъпила частна жалба вх. 2736 от 23.07.2020г., върната с обжалваното разпореждане като недопустима – подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт.

Подадената от К* частна жалба вх.№ 168 срещу определението на въззивния съд по молба по чл.248 от ГПК е по реда на чл.274 ал.1 т.2 от ГПК, подлежаща на разглеждане от апелативен съд съобразно чл.274 ал.2 от ГПК.

Съставът на апелативния съд с оглед правомощията си, съобразно чл.269 от ГПК, намира, че с обжалваното разпореждане търговищкият съд е процедирал недопустимо, като е надхвърлил функциите си на администриращ съд и е извършил преценка по допустимостта на сезирането на апелативния съд, каквито правомощия няма. Чл.275 ал.2 във връзка с чл.262 от ГПК лимитира проверката, осъществявана от изпращащия частната жалба съд до това дали е подадена в срок и до редовността на жалбата във връзка с посочените в чл.260 и чл.261 от ГПК реквизити. Извън правомощията на администриращия съд остава преценката за допустимостта на частната жалба и дали определението подлежи на обжалване, което е предмет на проверка само от сезирания съд. В този смисъл определения на ВКС № 553 от 23.07.2013г. по ч.търг.дело № 2586/13г. І т.о. и № 1164 от 28.12.2012г. по ч.търг.дело № 756/12г. ІІ т.о.

С оглед на така изложеното съставът на въззивния съд намира, че обжалваното разпореждане е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на частната жалба.

На основание чл.81 от ГПК и направеното искане в полза на частната жалбоподателка следва да бъдат присъдени направените в настоящето производство разноски в размер на сумата 315лв., представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА разпореждане № 261 от 27.07.2020г. по в.гр.дело № 348/20г. по описа на Търговищки ОС и

ВЪРЩА делото на ТОС за администриране на частна жалба вх.№ 2736 от 23.07.2020г. на Г. Г. К. от гр.Попово срещу определение № 168 от 11.06.2020г. по в.гр.дело № 348/19г. по описа на Окръжен съд – Шумен.

2

ОСЪЖДА Кооперативно сдружение „Популярна Бизнесасоциация – Попово“ със седалище гр.Попово, адрес на управление гр.Попово, бул.България № 52, ЕИК * да заплати на Г. Г. К. от гр.Попово, ЕГН **********, сумата 315лв. /триста и петнадесет лева/, представляваща направени разноски в производството по в.ч.т.дело № 435/20г. по описа на АС – Варна.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3