Определение № 1219 от 08.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1219 гр. Пловдив, 08.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Бранимир В. Василев

Надежда Н. Дзивкова Рашкова като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20245300501085 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 278 ал.1 във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД с ЕИК 131134023, седалище и адрес гр.София, чрез пълномощника им юрисконсулт Д.И. против разпореждането обективирано в Заповед № 1072/05.02.2024г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 917/2024г. по описа на РС Пловдив, допълнено с разпореждане №11733/17.04.2024г. по същото дело, с което е отхвърлено заявлението на "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД за разликата над присъдената до търсената главница от 261,32 лева и пълните суми за дог. лихва и обезщетение за забава, съответно - 31,66 лева и 35,81 лева, и за разноските над присъдените до пълните претендирани размери от 25 лева - ДТ и 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, защото по делото липсват неравноправни клаузи и това стана ясно при анализ на клаузата по договора и съпоставката й с част от съдебната практика в България по този въпрос.

Освен това договорът за потребителски кредит е в синхрон с действащото в страната законодателство. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК изцяло.

Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата възражения, приема за установено следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275 от ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

РС Пловдив е приел, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни клаузи в договор за потребителски кредит, сключен с потребител. РС Пловдив приема, че клаузата на договора за дължимост на възнаградителна лихва е 1 неравноправна. При формиране размера на лихвата по заема, обективен критерий може да бъде размерът на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален. ПРС сочи, че в съдебната практика се приема, че максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителната лихва е действително, е, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната такава /за обезпечени – два пъти, в този смисъл Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр.д.№ 315/2005 на второ г.о.

Решение № 906/30,12,2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 378/18,05,2006 г. по гр. д. 315/2005 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 1270/09,01,2009 г. по гр. д. 5093/2007 г. на ВКС, 2 г. о.; Определение № 901/10,07,2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС, 4 г. о., както и практиката на ПОС: Решение № 526 от 2.05.2017 г. на ОС Пловдив по в. гр. д. № 393/2017 г. Решение № 1210 от 12.10.2018 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1426/2018 г.Решение № 943 от 5.07.2018 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1214/2018 г.; Решение № 85 от 16.01.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2272/2018 г./. РС Пловдив приема от постъпилата уточняваща молба, че се установява, че наред със законната лихва върху просрочените задължения кредиторът начислява обезщетение в размер на лихвен процент в размер на 40,42 %. Така реално прилаганият от страната лихвен процент за обезщетението за забава се равнява на50,42 % и повече /.

ПРС приема нарушение изразено в заобикаляне на нормата на чл.33 ал.2 от ЗПК.

Тези изводи на РС Пловдив са правилни. Съобразно чл.411 ал.2 т.3 от ГПК заповед за изпълнение не се издава ако съдът прецени, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в договор сключен с потребител. Точно такъв е извода на РС Пловдив, за да откаже издаването на исканата заповед. В казуса за отказ на съда е достатъчно да се констатира само обоснована вероятност или възможност за наличие на такава неравноправна клауза, без да е необходимо това да е доказано по категоричен начин. Съдът е посочил по какви причини смята тази вероятност да е обоснована и изводите му намират опора в тълкуването на закона и на част от съдебната практика. Ето защо приложението на чл.411 ал.2 т.3 от ГПК е законосъобразно. Ако заявителят намира, че изводите на съда не са напълно аргументирани, то за него остава възможността да си докаже правата по потребителския договор по исков ред, като в този случай спорът ще бъде решен със сила на пресъдено нещо. В казуса това не се изисква от закона.

По така изложените съображения, частната жалба се намери за неоснователна.

Обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди. Поради което и на основание чл.413 ал.2 от ГПК във връзка с чл.278 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждането обективирано в Заповед № 1072/05.02.2024г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по 2 ч.гр.д. № 917/2024г. по описа на РС Пловдив, допълнено с разпореждане №11733/17.04.2024г. по същото дело, с което е отхвърлено заявлението на "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД за разликата над присъдената до търсената главница от 261,32 лева и пълните суми за дог. лихва и обезщетение за забава, съответно - 31,66 лева и 35,81 лева, и за разноските над присъдените до пълните претендирани размери от 25 лева ДТ и 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3