Решение № 1256 от 31.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1256 гр. Пловдив, 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20245300501262 по описа за 2024 година

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

С Решение № 750 от 20.02.2024 г. по гр.д. № 13 470/2022 г. на РС – Пловдив е постановено:

Признава за установено по отношение на Г. Е. Н., че А. М. Н. е собственик на ½ ид.ч. от находящ се в село У. ПИ с идентификатор ***.265 и на 1/2 ид.ч. от построената в него жилищна сграда с идентификатор ***.265.1, както и на ½ ид.ч. от находящ се в землището на село У. ПИ с идентификатор ***.72 – Лозе в местност „ П.х. „ с площ от 1 761 кв.м.;

Признава за установено по отношение на С. М. А. и М. М. А., че А. М. Н. е собственик на ½ ид.ч. от горепосочените недвижими имоти и Осъжда С. М. А. и М. М. А. да предадат на А. М. Н. като на собственик ½ ид.ч. от тях;

Отменя на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК Нотариален акт по обстоятелствена проверка № ***, том ***, рег. № ***, дело № ***/*** г. на нотариус С.Й., Нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, дело № ***/*** г. на нотариус С.Й. и Нотариален акт по обстоятелствена проверка № ***, том ***, рег. № ***, дело № ***/***г. на нотариус С.Й. - до размер на ½ ид.ч. от горепосочените имоти.

Решението се обжалва от ответниците Г. Е. Н., С. М. А. и М. М. А. с оплаквания за неправилност поради съществени процесуални нарушения, необоснованост и противоречие с материалния закон. Иска се неговата отмяна и отхвърляне на исковете.

Възведени са следните оплаквания: Изводът на съда за неосъществяване от страна на Г. на придобивния способ – давностно владение, е изграден на база показанията на 1 ангажираните от ищеца свидетели Д. и А. Н. / негова съпруга /, без да е отчетена тяхната заинтересованост по смисъла на чл. 172 от ГПК и без същите да са съпоставени с ангажираните от ответниците гласни /свидетели / и писмени доказателства, които опровергавали твърденията на ищеца и на неговите свидетели. Поддържа, че ангажираните от ответниците свидетели категорично установявали осъществявано от Г. и съпруга й М. владение върху процесните имоти приживе на общите на страните наследодатели и собственици на имотите М. и А., което продължило и след смъртта им спрямо ищеца / техен син /, а след смъртта на неговия брат М., съпругата му Г. продължила да осъществява еднолично владение върху имотите спрямо ищеца, както и спрямо останалите наследници на М. - децата им М., Е., М. и А.. Счита, че осъществяваното приживе на общите наследодатели – собственици на имотите, владение изключва необходимостта Г. и съпругът й М. да демонстрират собственически намерения и спрямо ищеца. Не бил отчетен и безспорно установения по делото факт, че ищецът от години е трайно установен в Т. и е посещавал имотите само като гост на родителите си, брат си и ответниците, като още при заминаването му се е знаело, че имотите са за останалия в България при родителите им негов брат М. – което самият ищец многократно заявявал, както и че няма претенции за имотите. От страна на въззивниците С. и М. са възведени още твърдения, че имат годен титул за собственост – нот. акт за покупко – продажба, с продавачи трети за спора лица – М. и А. М.Н., легитимиращи се от своя страна като собственици с нот. актове за дарение с дарител Г. Н..

Така, С. и А. Н. като последващи приобретатели на имотите са ги придобили на правно основание, годно да ги направи собственици и не са знаели, че продавачите им не са собственици, поради което имат качеството на добросъвестни владелци, а като такива и на собственици.

Въззиваемият е депозирал отговор за неоснователност на жалбата. Поддържа, че изводите си съдът изградил на база съвкупната преценка на всички ангажирани по делото доказателства, поради което не е налице твърдяното от въззивниците съществено процесуално нарушение, довело да неправилна преценка на фактическата обстановка, а оттам и до неправилни правни изводи. Поддържа, че в жалбата си въззивниците превратно коментират показанията на ангажираните от тях свидетели. Оспорва твърденията в жалбата, че е заявявал да няма претенции за имотите на родителите си и да е съгласен същите да останат изцяло за брат му М.. Навежда доводи, че никога ответницата Г. не е своила процесните имоти изцяло за себе си – видно от подадените от самата нея данъчни декларации, в които ги е декларирала като съсобствени между нея, децата й и ищеца, последният с квота ½ ид.част. Като така тя не е придобила правото на собственост върху неговата ½ ид.ч. на основание давностно владение, съответно не е могла и да отчужди това право на ответниците С. и М.. Исковете правилно са уважени, поради което решението следва да бъде потвърдено.

В жалбата и в отговора не се заявени доказателствени искания.

Съдът установи следното:

Производството пред районния съд е образувано по предявени от А. М. Н., ЕГН – ********** срещу Г. Е. Н. иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК и срещу С. М. А., ЕГН - ********** и М. М. А., ЕГН – ********** иск с правно основание чл. 108 от ЗС.

Предмет на исковете са два недвижими имота - ПИ с идентификатор ***.265 и построената в него жилищна сграда с идентификатор ***.265.1 в село У.; ПИ с идентификатор ***.72 – Лозе в местност „ П.х. „ с площ от 1 761 кв.м., находящ се в землището на село У. - до размер на притежавана от ищеца ½ ид.ч. от същите.

Исковете се основават на твърдения, че правото на собственост върху процесните имоти е принадлежало на родителите на ищеца М. А. Н. / поч. на *** г. / и А. М. Н. / починала на *** г. /, като след смъртта им той в качеството на техен законен наследник се 2 явява собственик на ½ ид.ч. от имотите, а другата ½ ид.ч. е обща собственост на ответниците Г. и М. - съпруга и дъщеря на починалия на *** г. негов брат М. М. Н., както и на другите три деца на брат му – дъщеря му Е. М. П. и синовете му М. и А. М.Н.. През 2020 г. ответницата Г. се снабдила с конст. нотариални актове да е изключителен собственик на имотите на основание наследство и давностно владение, въз основа на които ги отчуждила / дарила / първоначално на синовете си А. и М., а те впоследствие ги продали на С. М. А., като продажбите осъществени по време на брака между С. и сестра на продавачите М..

Ищецът оспорва правото на собственост досежно неговата ½ ид.ч. от процесните имоти да е придобито от ответницата Г. на посоченото в нот. актове основание, като поддържа, че владение върху тази ½ ид.ч. тя не е осъществявала никога. Поддържа, че отпреди 2000 г., както и след това / след смъртта на баща му М. през м. *** г. / майка му А. и брат му М. със семейството си са живели в жилищния имот и са ползвали земеделския такъв, като това положение се запазило и след смъртта на брат му през м. *** г. и след смъртта на майка му през ***г. - в имота останали преживялата съпруга Г. и четирите им деца. На осъществяваното от М. и Г., а след 2007 г. от Г. и племенниците му ползване на общата вещ над правата им той не се е противопоставял поради близките им родствени отношения и защото като трайно установил се в Т. от повече от тридесет години не е имал необходимост да ползва имотите си постоянно в размера на правата си, а при завръщанията си в България не е бил препятстван да отсяда в имота си за когато и за колкото време иска, никой – и в частност Г., не е отричала правата му и не е заявявала претенции да е собственик на неговата ½ ид.част. Така фактическата власт на Г. върху процесните имоти не е трансформирана във владение, т.к. от субективна страна тя не е демонстрирала спрямо него, а преди това спрямо родителите му че ги свои. Поради което ответницата Г. не е придобила правото на собственост върху неговата ½ ид.ч. от имотите и като така не е могла да отчужди това право в полза на синовете си А. и М., съответно последните да го придобият и да го прехвърлят на ответниците С. и М.. Поддържа, че в рамките на 30 годишния период от заминаването си за Т., се е завръщал и продължава да идва в България всяка година, винаги със съпругата си се установяват в жилищния имот в село У. – в самостоятелна стая, и се интересува от земеделските имоти.

Ответниците са депозирали отговори за неоснователност на исковете. Поддържали са, че след заминаването и установяването на ищеца в Т. между него, брат му М. и техните родители е имало уговорка, че след смъртта на последните имотите остават за М., който, ведно със съпругата и децата си е останал да живее с тях и се е грижил за родителите. Тази уговорка последният никога не е оспорвал, напротив винаги при завръщанията си в България заявявал да няма претенции за тези имоти и че те остават за децата на брат му, които чувства като свои, като при тези си завръщания – и приживе, и след смъртта на родителите, той отсядал в жилищния имот в село У. като техен и на брат си гост.

Поддържат, че владението е установено още приживе на общата наследодателка А., първоначално от М. и съпругата му Г. съвместно, а след смъртта на М. през ***г. – само от Г.. Така тя е придобила правото на собственост на основание давностно владение – признато й с нот. актове от 2020 г., съответно валидно го е отчуждила и имотите понастоящем са в патримониума на втория и третия ответник – съпрузите С. и М.. От страна на последните се поддържа да са добросъвестни владелци на процесните имоти, т. к. са ги придобили на правно основание, годно да ги направи собственици и не са знаели, че продавачите им не са собственици.

Няма спор между страните и е установено / от предст. нот. актове от ***г., *** г.и *** г. на Нотариус при РС - Пловдив и Решение на ПК – П. от 2000 г. /, че жилищният имот е придобит възмездно от М. А. Н. по време на брака му с А. М. Н. /, а земеделския имот – реституиран на М. Н. по ЗСПЗЗ.

Няма спор и е установено също така / удостоверение за наследници, изд. от Община 3

Р., област П. /, че общия наследодател М. Н. е починал на *** г. и е оставил наследници по закон преживялата съпруга А. М. Н. и синовете си А. М. Н. / ищеца / и М. М. Н.. Последният е починал на *** г. и е оставил наследници по закон преживяла съпруга Г. и деца М., Е., М. и А. М.Н.. На *** г. е починала и общата наследодателка А. М. Н., оставяйки наследници по закон сина си А. М. Н. / ищеца / и по право на заместване внуците си М., Е.,М. и А. М.Н. / децата на починалия й преди нея син М. /. Така квотата на ищеца в оставеното от общите наследодатели наследство е ½ ид.ч., а тази на Г. – 1/30 ид.част.

Като съсобствен при квота за ищеца в размер на ½ ид.ч. е деклариран от Г. по реда на чл. 14 от ЗМДТ жилищния имот в село У. през 2008 г. / Декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 23.06.2008 г./, както и в следващата Декларация по чл. 14 от ЗМДТ, подадена от сина й А. М. на 19.06.2020 г..

С н.а. № *** от *** г. на нотариус С.Й., рег. № *** Г. Е. Н. е призната за собственик на ½ ид.ч. от УПИ ***, кв. ***, съставляващ дворно място в село У. / сега ПИ с идентификатор ***.265 / и на цялата построена в северозападната му част паянтова жилищна сграда с площ от 61 кв.м. / заснета в КК с идентификатор***.265.1 /, състояща се от приземен и първи жилищен етаж – на основание наследство и давностно владение, осъществявано в периода *** г. – 02.07.2020 г..

С н.а. № ***от *** г. на същия Нотариус Г. Е. Н. е призната за собственик и на другата ½ ид.ч. от гореописаното дворно място, съставляващо УПИ ***, кв. *** в село У. на основание наследство и давностно владение, осъществявано в периода *** г. – 20.07.2020 г..

С н.а. ***/*** г. и н.а. № ***/*** г. на нотариус С.Й., рег. № *** Г. е отчуждила / дарила / така придобитите дворно място и жилищна сграда на синовете си А. и М. М.Н., които – съгласно н.а. № ***/*** г. на същия нотариус, са го продали на ответника С. А. по време на брака му с ответницата М. А..

С н.а. № ***от *** г. на нотариус С.Й., рег. № *** Г. Е. Н. е призната за собственик на процесния земеделски имот / лозе / - на основание наследство и давностно владение в периода *** г. – 02.07.2020 г.; с н.а. № ***/*** г. на същия нотариус го е отчуждила / дарила / на сина си А. М. Н., който го е отчуждил / продал на С. А. по време на брака му с ответницата М. А.. - н.а. № ***/*** г. на нотариус С.Й..