Решение № 4444 от 16.10.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 2362/2025
- Вид
- Решение № 4444
- Подписан
- 16.10.2025
- В сила
- 22.04.2026
- Състав
- Катя Рудева Боева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 16, ал. 7 - 9 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 16, ал. 7 - 9 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 16, ал. 7 - 9 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 40 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 51, ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 6, т. 10 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 6, т.9 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 74 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 4444 гр. Пловдив, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Паолина Ст. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20255330102362 по описа за 2025 година
Настоящото производство е образувано по предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 50, вр. чл. 6, т.9 ЗУЕС и чл. 51, вр. чл. 6, т. 10 ЗУЕС за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът Л. Х.
К. дължи на ищеца „Образцов вход“ ЕООД следните суми: сумата в размер на 192,32 лева, представляващи незаплатени вноски за „Фонд ремонти на ЕС“ за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г. по отношение на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. **, ул. ** № **, както и сумата в размер на 154,80 лева, представляваща дължими вноски по „Такса за управление на ЕС“ за периода 01.05.2022 г. 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – ** г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № **/** г. по ч. гр. д. № **/** г. по описа на Районен съд Пловдив.
В исковата молба се излагат съображения, че Етажна собственост, находяща се в гр. **, ул. **№ **, е сключила с ищцовото дружество договор за 1 управление от ** г., по силата на който е последното е приело да извършва дейности по управление и поддръжка на етажната собственост при цена от 7,20 лева на месец, дължими от всеки самостоятелен обект. Посочва се, че на 25.03.2024 г. е прието ново решение на етажната собственост за подписване на договор с ищцовото дружество, като същото е упълномощено да предприема съдебни действия по реда на ГПК срещу длъжници със задължения над 150,00 лева. Навеждат се съображения, че ответникът е собственик на офис № 2 в сградата в режим на етажна собственост, което се установило от справка в Агенция по вписванията. Същият не заплащал претендираните суми, поради което ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № **/** г. по описа на Районен съд Пловдив. По същото била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът възразил, поради което се обуславя правен интерес от предявяване на исковата претенция. Претендират се разноски в производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника Л. Х. К., с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявената искова претенция. Посочва се, че за проведеното общо събрание на 25.03.2024 г. ищецът е бил уведомен в полунощ с оглед възпрепятстване същият да присъства. Оспорва се начинът на разпределение на разходите в етажната собственост с оглед притежаваните идеални части от общите части на сградата, за което ответникът бил уведомил ищцовото дружество. Според същия липсвало официален документ, на база на който да се базират изчисленията за дължимите суми. Оспорва се редовността на общите събрания, проведени на 25.03.2024 г. и 14.04.2022 г. Поради изложеното се претендира предявеният иск да бъде отхвърлен като в полза на ответника се присъдят разноски в производството.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:
По допустимостта на предявените искове:
Видно от приложеното ч. гр. д. № * * по описа за **г. по описа на Районен съд Пловдив, образувано по депозирано от „Образцов вход“ ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, 2 предмет на настоящото дело, е издадена заповед № **/** г. Срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение, поради което с разпореждане на съда от **г. е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по чл.422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск.
Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено следното от фактическа и правна страна страна:
Възникването на претендираното от ищеца субективно притезателно право се обуславя от положителното установяване при условията на пълното и главно доказване на основание чл. 154, ал. 1 ГПК от негова страна на следните матераилноправни предпоставки (юридически факти): 1. наличие на сграда в режим на етажна собственост; 2. притежаване от страна на ответника на самостоятелен обект в етажната собственост; 3. реално извършени разноски за управление и поддръжка на етажната собственост; 4. определен размер на припадащата се част на ответника от общо дължимите разноски.
По предявения иск за заплащане на суми за Фонд „Ремонти“ ищецът следваше да установи и притежаваните от ответника идеални части от общите части на сградата.
В производството по делото е представен Протокол от ** г. за проведено Общо събрание на Етажната собственост, на което е взето решение месечната такса за управление на общите части да е в размер на 7,20 лева на самостоятелен обект, а с Протокол от **г. от проведено Общо събрание на етажната собственост, сумата е увеличена на 8,50 лева. По отношение на дължимата такса за фонд „Ремонти“, от Протокол за проведено Общо събрание на Етажната собственост от **г. е видно, че е взето решение месечната такса да е 100,00 лева, разпределена съобразно издеални части, считано от **г. В тази насока следва да се посочи, че с протокола от 14.04.2022 г. е взето решение офис 2 да бъде включен в таксата за фонд „Ремонти“, но не и в заплащане на режийните разноски за почивстване и асансьор, доколкото са със самостоятелен вход.
3
С отговора на исковата молба така представените протоколи са оспорени като се изтъкват пороци при начина на уведомяване на общото събрание и начинина на формиране на разпределението на разходите. Във връзка с направеното възражение от ответника следва да се посочи, че наличието на специални изисквания към изготвянето и съдържанието на протокола, удостоверяване на съдържанието му от изрично натоварени лица за това, определен начин за оповестяването му и срок за оспорване на съдържанието му, предвидени в чл. 16, ал. 7 – 9 ЗУЕС , придават на протокола за проведеното общо събрание доказателствена сила, подобна на официалните свидетелстващи документи. В този смисъл в Решение № 8/24.02.2015 г. по гр. д. № 4294/2014 г., ГК, I г. о. на ВКС, с което се приема, че след изтичане на срока за оспорване на съдържанието му, протоколът се стабилизира и има обвързваща етажните собственици, третите лица и съда доказателствена сила.
Следва да се посочи, че в съдебната практика се приема последователно, че решението на общото събрание е правомерен частноправен юридически акт, представляващ волеизявление на орган на юридическо лице или неперсонифицирано образувание. Волеизявлението е насочено към формиране на обща воля на членовете на юридическото лице или неперсонифицираното образувание. Като принципно положение решенията пораждат правни последици главно за членовете на общността в техните вътрешни отношения и в отношенията им с образувания от тях правен субект.
По изключение решенията могат да породят правни последици и за трети лица. Важна особеност, която отличава решенията от другите форми на сделки - едностранна, двустранна, многостранна, е че образуваната при тях обща воля може да бъде обвързваща не само за лицата, които са участвали във формирането й, но и за тези, които не са участвали въобще в гласуването и дори за тези, които са гласували против. От тази особеност на решенията произтичат и някои отклонения от общия режим на недействителността на сделките .
В тази насока са и разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 32 от 27. VI. 1988 г., ОСГК на ВС и Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК. Същите, макар и постановени по отношение общите събрания на ЖСК и на търговските дружества, следва да намерят съответно приложение и за решенията на общото събрание на ЕС, предвид сходството в нормативната уредба относно обжалваемостта по 4 съдебен ред на решенията на търговските дружества, ЖСК, кооперациите и етажната собственост. Така в Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК, се потвърждава, че Решенията на ОС не следва да бъдат разглеждани като сделки между членовете на ТД по ЗЗД, което изключва приложимостта на този закон относно тяхната недействителност. Погрешно е разбирането, че решенията на ОС, които противоречат на учредителния акт или на повелителни разпоредби на ТЗ са нищожни. Когато са опорочени процедурата по свикване на ОС, реда и кворума за приемане на решения (процесуална незаконосъобразност) или противоречат на императивни разпоредби на учредителния акт и закона, те са незаконосъобразни, т. е. отменяеми, но не и нищожни. Отмяната им може да бъде поискана по реда и в сроковете на чл. 74 ТЗ.
От гореизложените принципни съображения общи за решенията на общите събрания на различните персонифицирани или неперсонифицирани общности следва, че решенията на общото събрание на етажната собственост, които са приети при опорочена процедура (процесуална незаконосъобразност) или противоречат на императивни разпоредби на ЗУЕС, са незаконосъобразни, т. е. отменяеми, но не и нищожни. Редът за отмяната им е изрично уреден в чл. 40 ЗУЕС - по съдебен ред, пред районния съд, при спазване на изискванията за легитимация на обжалващия и при сроковете, предвидени в чл. 40, ал.1 – 3УЕС. В случаите, обаче, когато решенията не са обжалвани по реда на чл. 40 ЗУЕС, макар и процесуално или материално незаконосъобразни, те са влезли в сила и валидно обвързват членовете на етажната собственост, като техния инцидентен контрол в рамките на водени процеси срещу етажните собственици за неизпълнение на задълженията им, произтичащи от тези решения е недопустим. В този смисъл допуснатата процесуална или материална незаконосъобразност на решението на ОС по отношение на етажните собственици се санира с пропуска решението да бъде оспорено по надлежния ред в предвидения в закона срок.
В случая, по делото изложени твърдения, че посочените решения на етажната собственост не са оспорени по съдебен ред, а всички оспорвания на ответника са или адресирани до ищцовото дружество, което осъществява дейността по поддръжка и управление на общите части на етажната собственост. Предвид изложеното по-горе, доколкото решенията на общото 5 събрание не са били предмет на съдебен контрол, респ. не са отменени, същите са стабилизирани, като настоящият съдебен състав е в невъзожност да осъществи инцидентен контрол върху тях и те го обвързват.
Във връзка с дължимостта и размера на таксите за управление на общите части, съобразно нормата на чл. 51, ал.1 ЗУЕС – същите се разпределят по равно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят.С Решение № 313/07.04.2020 г. по гр. д. № 1332/2019 г., ГК, IV г. о. на ВКС е прието разяснението, че разпределението на т. нар. консумативни разходи за ползването на общите части не се извършва между етажните собственици, съразмерно на притежавания от тях дял в общите части на сградата, а поравно според броя на лицата (собственици, ползватели и обитатели) в етажната собственост. В тази насока с Протокол от **г. за проведено Общо събрание на Етажната собственост, на което е взето решение месечната такса за управление на общите части да е в размер на 7,20 лева на самостоятелен обект, а с Протокол от **г. от проведено Общо събрание на етажната собственост, сумата е увеличена на 8,50 лева. Така по делото липсва спор, а и от приобщената справка от Агенция по вписванията, се изяснява, че ответникът се явява собственик на офис две, находящ се в сграда в режим на етажна собственост с адрес: гр. **, ул. ** №**. Поради изложеното и както вече бе посочено, с оглед липсата на оспорване по съдебен ред на решенията на общото събрание, то същият е обвързан от взетите от него решения. Така за претендирания период от **г. до **г. дължимите такси за поддръжка на общи части от ответника възлизат на сумата в размер на 165,60 лева, представляващи двадесет и три месеца по сумата в размер на 7,20 лева.