Решение № 4447 от 22.07.2020, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

№……..................... гр. София, 22.07.2020г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на шестнадесети юли, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА мл.с. ЛОРА

ДИМОВА при секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 6490 по описа за 2019г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.

258 и сл. ГПК.

С Решение № 39503/13.02.2019г. по гр.д. № 25088 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 26-ти състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че В.А.Б., ЕГН ********** с адрес: *** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, с адрес на управление:*** заплащане на сумите в, както следва: сумата от 1784,50лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 13.09.2017г., до изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 40 в гр. София, ул. „*******, вх. В за периода от 01.07.2014г. до 30.04.2015г.; сумата от 550,82лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 15.09.2014г. до 04.09.2017г. за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 63549/2017г., като В.А.Б., ЕГН ********** е осъдена да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК

******* съдебни разноски от 318,10лв. по исково дело и 53,46лв. по заповедно дело, като неоснователни са отхвърлени исковете срещу В.Б. в останалата им част, както са отхвърлени и исковете на Т.С.”ЕАД срещу Л.М.Б.,ЕГН **********, М.М.Б.,

ЕГН **********, А. М.Б., ЕГН

********** за признаване за установено че дължат 1/8 част от главница от 6365,16лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 40 в гр. София, ул. „*******, вх. В за периода от 01.07.2014г. до 30.04.2015г.; от сумата от 1530,13лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 15.09.2014г. до 04.09.2017г. ; от 29,01лв. представляващи възнаграждение за дялово разпределение на енергията и лихва за забава за плащането й от 7,25лв. за същите периоди, за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 63549/2017г., като „Т.С.”ЕАД е осъдена да заплати на В.Б. съдебни разноски от 317,34лв., а на Л.М.Б.,ЕГН **********, М.М.Б., ЕГН **********, А.

М.Б., ЕГН ********** съдебни разноски от 900лв.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5040290/08.03.2019г. по регистъра на СРС от ответника по исковете В.А.Б., ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени.

Изложила е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, необосновано. Посочила е, че изрично с отговора на исковата молба и в проведено съдебно заседание била оспорила твърденията на ищеца, че е собственик на имота и неправилно районният съд бил приел същото за безспорно.

По делото не били приети доказателства, че е собственик или вещен ползвател на имота. Подадената молба декларация не доказвала собствеността върху имота.

Претендирала е разноски.

Въззиваемият- ищец– Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* в предоставения срок да отговор не е изразило становище по жалбата.

Третото лице помагач на страната на въззиваемия-ищец –Т.С.”ЕООД, ЕИК*******не е изразило становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2010331/19.04.2018г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* срещу В.А.Б., ЕГН **********, Л.М.Б.,ЕГН **********, М.М.Б.,

ЕГН **********, А. М.Б., ЕГН

**********, с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл.

415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, да признае за установено, че В.А.Б., ЕГН **********, Л.М.Б.,ЕГН **********, М.М.Б.,

ЕГН **********, А. М.Б., ЕГН

********** дължат на Т.С.”ЕАД, ЕИК

******* разделно заплащане на сумите в общ размер, както следва: сумата от общо 6365,16., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-12.09.2017г.

, до изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 40 в гр. София, ул. „*******, вх. В за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г.; от сумата от 1530,13лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от 6365,16лв. за периода от 15.09.2014г. до 04.09.2017г. ; сумата от 29,01лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-12.09.2017г. , до изплащането й, представляваща стойност на възнаграждение за дялово разпределение на топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 40 в гр.

София, ул. „*******, вх. В за периода от

01.05.2013г. до 30.04.2015г.; сумата от 7,25лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от 29,01лв. за периода от 15.09.2014г. до 04.09.2017г., при квоти, както следва: 5/8 за В.А.Б., ЕГН **********, 1/8 за Л.М.Б.,ЕГН **********, 1/8 за М.М.Б., ЕГН **********, 1/8 за А. М.Б., ЕГН ********** за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 63549/2017г., като му се присъдят разноски. Посочило е, че ответниците са ползватели на имота при посочените квоти и като такива са потребител на енергия в него, потребили енергия в имота за процесния период в количества и на стойност, дължали и възнаграждение за дяловото й разпределение, изпаднали в забава на плащането й и дължали обезщетение в размер на сумите, за които е предявен иска, страните били обвързани от договор за доставка на топлинна енергия при Общи условия.

Претендирало е разноски.

Ответниците В.А.Б., ЕГН **********, Л.М.Б.,ЕГН

**********, М.М.Б., ЕГН **********, А. М.Б., ЕГН

********** в предоставения срок за отговор са оспорили исковете. Навели са твърдения, че не било доказано да са носители на вещно право на ползване върху имота, че са ползватели на имота и са в облигационни правоотношения с ищеца, не били потребител на топлинна енергия в имота, не било доставено количество енергия на стойност за които са предявени исковете, а и вземанията били погасени по давност, срок на която била 3 години поради периодичния характер на задълженията. Не били искали доставка на топлинна енергия от ищеца, приложим бил чл. 62 от Закона за защита на потребителите.Уредите за измерване на потреблението не били изправни. Фактурите не установявали дължимост на сумите по тях, не било установено редовно водено счетоводство от ищеца, не били давали съгласие за приспадане на суми със задължения за предходен период, клаузи на Общи условия в частта за рекламация били неравноправни, разпоредбата на чл. 70, ал. 6 от Наредбата за топлоснабдяване противоречала на ЗЕ. Не дължали възнаграждение за дялово разпределение на енергия не било установено ищецът да е носител на това вземане, за основанието и размера им. Претендирали са разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца – Т.С.”ЕООД , ЕИК*******е подкрепило исковете.

По делото е приложено заповедно дело №63549/2017г. на СРС съгласно което по заявление вх. № 3071130/12.09.2017г. е издадена заповед за изпълнение с която е разпоредено В.А.Б., ЕГН **********, Л.М.Б.,ЕГН **********, М.М.Б., ЕГН **********, А. М.Б., ЕГН

********** да заплатят на Т.С.”ЕАД,

ЕИК ******* разделно сумите в общ размер, както следва: сумата от общо 6365,16., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-12.09.2017г. , до изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент

№ 40 в гр. София, ул. „*******, вх. В за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г.; от сумата от 1530,13лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от 6365,16лв. за периода от 15.09.2014г. до 04.09.2017г. ; сумата от 29,01лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-12.09.2017г. , до изплащането й, представляваща стойност на възнаграждение за дялово разпределение на топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 40 в гр. София, ул. „*******, вх. В за периода от 01.05.2013г. до

30.04.2015г.; сумата от 7,25лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от 29,01лв. за периода от 15.09.2014г. до 04.09.2017г., както и съдебни разноски от 208,63лв., при квоти, както следва: 5/8 за В.А.Б., ЕГН **********, 1/8 за Л.М.Б.,ЕГН **********, 1/8 за М.М.Б., ЕГН **********, 1/8 за А. М.Б., ЕГН **********, за така издадена заповед длъжниците са уведомени на 27.11.2017г., на 04.12.2017г. са подали възражение, на 19.03.2018г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи в едномесечен срок от съобщението доказателства, че е предявил иск за установяване на вземанията и такива е представил на 19.04.2018г.

По делото е прието неоспорени от страните удостоверение издадено на 28.06.2013г. от ГИС-София, съгласно което стар адрес в гр. София, ж.к. Гео Милев”, бл. 266А се отнася за сграда с настоящ адрес:***, Б, В, Г, Д.

По делото е прието неоспорено от страните удостоверение за наследници издадено на 05.03.2001г. от СО, район Слатина, съгласно което М.М.Б. е починал на

12.02.2001г. и е оставил за наследници по закон съпругата си В.А.Б.,

ЕГН ********** и децата си Л.М.Б.,ЕГН **********, М.М.Б., ЕГН **********, А. М.Б., ЕГН

**********.

Прието е неоспорено от страните заявление от 08.03.2001г. , носещо подпис за автора му, съгласно което В.А.Б.,

ЕГН ********** е поискала от ищеца да открие на нейно име партида за апартамент № 40 в гр. София, ул. *******, вх. В, като е посочила, че семейството и се състои от 3 члена, потреблението за горещо битово водоснабдяване ще се определя на брой ползватели.

По делото са приети протокол от ОС на ЕС от 07.09.2002г, договор от 23.09.2002г., съгласно които ОС на ЕС на сграда в гр. София, ул. *******, вх. В е избрало и възложило на Т.С.”ЕООД да извършва дялово разпределение на енергията в сградата. В списъка на живущи за ап. 40 е записана В. Б., ЕГН ********** положила подпис срещу заявено желание за монтиране на разпределители на 4 отоплителни тела в имота.

Приети са извлечения от сметки на ищеца, сочещи задължение на ответниците за периода в размер на сумите, за които е предявен иска.

По делото са приети общи условия одобрени от ДКЕВР на

27.06.2016г.. съгласно чл. 33 от които суми по месечните фактури следва да се заплащат в 45-дневен срок от изтичане на срока, за който се отнасят, обезщетение за забава се дължи само за неплатени в този срок фактури, които са за реално потребление на енергията.

Приети са изравнителни сметки, съгласно които титуляр на партида за имота е В.Б., реално потребена в имота енергия за периода е 2948,19лв. за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г., 2715,13лв. за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г., която е за сградна инсталация, отопление и за горещо битово водоснабдяване.

С прието по делото заключение по съдебно-техническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото, проверки при ищеца и третото лице-помагач е посочило, че в сградата, в която е имота се доставя топлинна енергия , в имота е потребена енергия да отопление с отоплителни уреди, начислена е енергия за срадна инсталация съобразно обем на имота. В имота се потребявала енергия за горещо битово водоснабдяване отчитана и начислена по заявени 3 ползватели, дяловото разпределение било направено коректно, реално потребената енергия в имота за периода е 6206,35лв.

С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с доказателства по делото и проверки при ищеца е посочило, че в счетоводството на ищеца няма записвания за плащане на сумите за периода, лихва за забава на главница за периода била 1530,13лв.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното: