Решение № 6712 от 06.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6712 гр. София, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20251100511154 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №11154/2025 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на М. Т. К., ЕГН ********** от гр.София срещу решение №15693 от 19.08.2025 г постановено по гр.д.

№6972/25 г на СРС , 25 състав ; с което са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.439 ГПК срещу „Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 гр.София да се признае за установено , че Д. не дължи сумата от 159,44 лева, от която 59,96 лева -разноски в исковото производство и 99,48 лева - разноски във въззивното производство, за които суми е издаден Изпълнителен лист от 23.01.2020г. по гр. дело №32694/2014г. по описа на СРС, 61ви състав, въз основа на който е образувано изп. дело №20208630401001 по описа на ЧСИ С.Х., рег. №863 с район на действие СГС, поради погасяването им по давност ; както и М. Т.

К. е осъдена да заплати на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 150 лева разноски пред СРС .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Запор , който не е довел до постъпване на суми и насрочване на опис не прекъсват давността . В случая единствено първият запор и опис от 2016 г е прекъснал давността , а давността не е била спирана и прекъсвана . Изпълнителното дело е трябвало да бъде прекратено.

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .

Своевременно са извършвани изпълнителни действия , който са спирали и прекъсвали давността. Решението на СРС е влязло в сила на 17.02.2016 г , а изпълнителното дело е 1 образувано на 29.04.2020 г срещу Л.Д. . Поради извънредното положение давността е била спряна за периода 13.03.2020 г – 21.05.2020 г . Самият Л.Д. е починал на 03.04.2015 г и погасителната давност за вземанията е била спряна .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 22.08.2025 г и е обжалвано в срок на 03.09.2025 г.

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите във въззивната жалба и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли исковете СРС е приел , че с решение от 20.04.2015г. по гр.д. №32694/2014г. по описа на СРС, 61-ви състав, е признато за установено на основание чл.422 вл. чл.415 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, че Л.С.Д. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 3450,98 лева, представляваща цена на за доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. **** за периода 01.05.2011г.-30.04.2013г., ведно със законна лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 20.12.2013г. до окончателното плащане, на основание чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.86 ЗЗД- сумата от 443,39 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 01.07.2011г.-17.10.2023г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 15.01.2014г. по ч.гр. д. №21603/213г. по описа на СРС, като предявеният иск за установяване вземането за цена на топлинна енергия в частта над сумата от 3 450,98 лева е отхвърлен като неоснователен. С постановения съдебен акт Л.С.Д. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 314,74 лева, представляваща направени в заповедното производство разноски, както и сумата от 822,21 лева, представляваща направени в рамките на първоинстанционното производство разноски, съобразно уважената част от искането, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

С решение №1469/17.02.2016г. по в.гр.д. №13637/2015г. по описа на СГС, IV-В въззивен състав, е отменено Решение от 20.04.2015г. по гр.д. №32694/2014г. по описа на СРС, 61-ви състав, в частта, в която са отхвърлени предявените по реда на чл.422, ал.1 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Л.С.Д. искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ, като е признато за установено, че последният дължи на „Топлофикация София“ ЕАД разликата над 3 450,98 лева до размера от 4 046,18 лева /тоест сумата от 595,50 лева/, представляваща неизплатена стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. **** за периода 01.05.2011г.-30.04.2013г. Л.С.Д. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД направените разноски за първоинстанционното производство за държавна такса, за възнаграждения за вещи лица и юрисконсултско 2 възнаграждение в размер на 174,89 лева, както и направените разноски във въззивното производство за държавно такса в размер на 22,96 лева и сумата от 275,48 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, както и направените в заповедното производство разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 48,13 лева.

Въз основа на влязлото в сила решение на 23.01.2020 г. е издаден изпълнителен лист в полза на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Л.С.Д. за следните суми: 179,89 леванаправени разноски за първоинстанционното производство, за държавна такса, за възнаграждение на вещи лица и юрисконкултско възнаграждение, 22,96 лева- държавна такса за въззивното производство, 275,48 леваюрисконсултско възнаграждение за въззивното производство и 48,13 лева- държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.

Въз основа на подадена от „Топлофикация София“ ЕАД молба на 29.04.2020г. и приложен към нея изпълнителен лист от 23.01.2020г., с Разпореждане от 29.04.2020г. е образувано изпълнително дело №20208630401001 по описа на ЧСИ С.Х.. С молбата от 29.04.2020г. взискателят е възложил на ЧСИ С.Х. предприемане на действията по чл.18, ал.1 ЗЧСИ, в това число и извършване на справки относно длъжника. Видно от изготвената от ЧСИ С.Х. справка в НБДН и приложеното по изпълнителното дело удостоверение за наследници, длъжникът Л.С.Д. е починал още на 03.04.2015г., като е оставил за свои наследници съпругата си М. Т. К. и дъщерите си А.Л.А. и М.Л. Д..

С обективирано в Протокол от 28.06.2021г. разпореждане ЧСИ С.Х. е конституирала на мястото на починалия длъжник Л.С.Д. неговите наследници, като им е изпратила покани за доброволно изпълнение.

На 10.12.2021г. са изпратени съобщения за налагане на запор върху сметки на длъжника М.

Т. К. до опериращите в страната банки. Видно от приложените по изпълнителното дело съобщения от 17.12.2021г. и 14.12.2021г., такъв е наложен по сметки на длъжника в „Банка ДСК“ АД и „Първа инвестиционна банка“ АД. Изпратено е и съобщение за налагане на запор до НОИ, като от полученото от ЧСИ С.Х. съобщение от 31.12.2021г. се установява, че вземането по наложения запор по изпълнителното дело е признато за основателно, но е посочено, че от пенсията/добавката на длъжника М. Т. К. не могат да бъдат правени удръжки по него, тъй като размерът й е под минималната работна заплата за страната.

Видно от приложеното постановление, на 26.01.2022г. е наложена възбрана върху притежаваната от длъжника М. Т. К. 1/3 идеална част от апартамент №17, находящ се в гр.

****.

На 03.02.2022г. е изпратено съобщение до „Първа инвестиционна банка“ АД за частично вдигане на наложения запор по отношение на суми по банковите сметки на длъжника, постъпващи от НОИ или имащи характера на трудово възнаграждение, социални помощи или обезщетения, с изключения на суми, имащи горния характер, но оставени за съхранение в банката в период, предхождащ месеца на налагане на запора и обезщетения при 3 пенсиониране.

На 16.03.2022г. по изпълнителното дело е входирана молба от „Топлофикация София“ ЕАД, с която дружеството е поискало да бъде извършена справка в РБСС за банковите сметки и сейфове на длъжника и налагане на запор върху откритите такива, да бъде извършена справка в НОИ за действащите трудови договори на длъжника с оглед налагане на запор върху същите, както и в случай че не се открият банкови сметки и трудови договори, изпълнението да бъде насочено към опис и оценка на собствените на длъжника движими вещи с цел изнасянето им на публична продан.

С вписано на 20.07.2022г. постановление на ЧСИ С.Х. е вдигната наложената възбрана върху притежаваната от длъжника М. Т. К. Д. 1/3 идеална част от апартамент №17, находящ се в гр. ****. На 17.08.2022г. са изпратени нови съобщения за налагане на запор върху сметки на длъжника М. Т. К.. Съставена е и призовка за принудително изпълнение, с която е определена дата за опис, оценка и изземване притежаваните от нея движими вещи07.10.2022г., 10:30ч.. С Разпореждане от 06.02.2023г. по молба на длъжника е вдигнат частично запора върху банковата сметка на М. Т. К. в „Първа инвестиционна банка“ АД, по която същата получава наследствена пенсия.

На 27.02.2024г. по изпълнителното дело е входирана нова молба от „Топлофикация София“ ЕАД, с която дружеството е поискало да бъде извършена справка за новооткрити банковите сметки на длъжника и налагане на запор върху тях, налагане на запор върху получаваната от него пенсия, както и изпълнението да бъде насочено към опис и оценка на собствените на длъжника движими вещи с цел изнасянето им на публична продан. На 16.05.2024г. са изпратени нови съобщения за налагане на запор върху сметки на длъжника М. Т. К..

Съставена е и призовка за принудително изпълнение, с която е определена дата за опис, оценка и изземване притежаваните от нея движими вещи-10.07.2024г., 16:00ч. Видно от съобщение от 28.05.2024г. от „Първа инвестиционна банка“ АД, по сметката на длъжника няма авоар, има наложен предходен/ни запор/и, като същата е блокирана с посочения от частния съдебен изпълнител размер за бъдещи постъпления. На 05.02.2025г. е подадена исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.

С Определение от 20.02.2025г. е допуснато обезпечение на предявения иск чрез спиране на изпълнението по изп. дело №20208630401001 по описа на ЧСИ С.Х.. С Постановление от 06.03.2025г. ЧСИ С.Х. е постановила спиране на изпълнителното производство.

От правна страна СРС е приел , че предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен от М. Т. К. срещу „Топлофикация София“ ЕАД иск с правно основание чл.439 ГПК за признаване за установено, че същата не дължи на дружеството сумата от 159,44 лева, от която 59,96 лева -разноски в исковото производство и 99,48 лева - разноски във въззивното производство, представляващи 1/3 от посочените в Изпълнителен лист от 23.01.2020г. по гр. дело №32694/2014г. по описа на СРС, 61-ви състав, суми в общ размер на 179,89 леваразноски за първоинстанционното производство и 298,44 лева- разноски за въззивното производство, за събирането на които е образувано изп. дело №20208630401001 по описа на ЧСИ С.Х., рег. №863 с район на действие СГС, поради погасяването им по давност.

4

За да бъде същият основателен, в доказателствена тежест на ищеца е да установи правния си интерес от предявяване на иска. Доколкото производството по предявения иск се характеризира с оспорване на изпълняемо право, правният интерес на ищеца е обусловен от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила, независимо дали това вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска. В случая с приетия по делото доклад съдът е обявил за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 23.01.2020 г. срещу Л.С.Д. е издаден изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп.дело №20208630401001 по описа на ЧСИ С.Х. за посочените в исковата молба суми и основания. Същевременно видно от съдържащите се в изпълнителното дело документи, а именно-удостоверение за наследници на Л.С.Д., разпореждане на съдебния изпълнител от 28.06.2021г. за тяхното конституиране и покана за доброволно изпълнение, събирането на 1/3 от посочените в изпълнителния лист суми за разноски е насочено срещу ищеца М. Т. К., поради което за същата е налице правен интерес от предявяване на иск по чл.439 ГПК. С оглед посоченото от ищеца основание за недължимост на претендираните спрямо него вземания, а именно тяхното погасяване по давност, в тежест на ответника е да докаже, че са налице обстоятелства, водещи до нейното прекъсване или спиране.