Определение № 491 от 01.08.2024, Окръжен съд - Силистра
- Съд
- Окръжен съд - Силистра
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 335/2024
- Вид
- Определение № 491
- Подписан
- 01.08.2024
- В сила
- 01.08.2024
- Състав
- Пламен Неделчев Димитров, Люба Стоянова Стоилкова, Натали Ясенова Жекова
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 491 гр. Силистра, 30.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Пламен Н. Димитров
Членове:
Люба Ст. Стоилкова
Натали Яс. Жекова като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Въззивно частно гражданско дело № 20243400500335 по описа за 2024 година
Образувано е по частна жалба на „Ти би ай банк“ ЕАД с ЕИК 131134023, и адрес на управление: гр.София, ул. ’’Димитър Хаджикоцев” № 52-54, представлявано от Александър Чавдаров Димитров и Николай Георгиев Спасов против Разпореждане № 1712 от 27.05.204г. по ч.гр.д. № 898/24г. на РС Силистра, с което е отказано на дружеството издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против Г. Н. А. с ЕГН ********** от гр. Силистра, ул.
„Пеликан“ № 30 за обезщетение за забава по договор за потребителски кредит № 4053650269 от 20.09.2022 г. за периода от 25.07.2023 г. до 04.04.2024 г. в размер на 116,23 лв., както и за направените по делото разноски за държавна такса за сумата над 21,20 лв. и за юрисконсултско възнаграждение за сумата над 42,40 лв. и е указано на заявителя, че в едномесечен срок може да предяви осъдителен иск за вземането, за което съдът е отказал да издаде на заповед за изпълнение.
За да постанови обжалвания акт, Силистренският районен съд е направил изчисление с онлайн калкулатор и е стигнал до извода, че претендираната лихва за забава многократно надвишава законната лихва, уговорен в чл. 9.4. от договора за кредит. Посочил е, че изчислението е направено на база пълният размер на претендираната главница, въпреки че тя не е била дължима изцяло от началната дата на периода, но дори при тези по-изгодни за заявителя условия в изчислението, резултатът му сочи на извода, че претендираната лихва за забава надхвърля уговорения между страните размер, поради което искането за нейното присъждане влиза в противоречие с клаузите на самия договор.
Жалбоподателят излага доводи в подкрепа на становището, си че щом са изпълнени формалните изисквания на чл. 417, ал. 2 от ГПК, съдът е длъжен да издаде поисканата заповед за изпълнение, съобразявайки се единствено с приложеното извлечение от счетоводните книги на банката. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане.
Въззивният съдебен състав счита жалбата за допустима, но неоснователна.
С новата ал. 3 на чл. 410 от ГПК (ДВ, бр. 100 от 2019 г.) е въведено изискване, относимо и към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 от ГПК, че когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилага договорът, ако е в писмена форма. Целта на разпоредбата е да се направи проверка от заповедния съд дали заявените вземания съответстват, макар и формално, на клаузите по договора. Тази защита е дължима от съда служебно, тъй като със заповедта за изпълнение биха се засегнали потребителските интереси. Затова неоснователен е доводът, че районният съд не е следвало да прави проверка на заявените суми, след като е представен редовен от външна страна документ по чл. 417, т. 2 от ГПК.
1
Настоящият съдебен състав също направи изчисления с интернет лихвения калкулатор, като въведе най-благоприятните условия за кредитора. Заявената като непогасена главница в размер на 554.39 лева формира законна лихва за посочения в заявлението период 25.07.2023-04.04.2024, в размер на 52.46 лв., което значително по – малко от претендирания в заявлението размер.
В тази връзка ОС намира, че правилно заповедния съд е отказал да включи и тази част от претенцията в издадената заповед за изпълнение отчитайки характера на заповедното производство и липсата на възможност за частично удовлетворяване на претенцията. Реципрочното намаляване на претендирането със заявлението деловодни разноски също е правилно с оглед изхода от въззивното частно производство.
Съобразявайки изложеното ОС намира жалбата за неоснователна, което го мотивира да я отхвърли и да потвърди атакуваното с нея разпореждане.
Воден от горното, Окръжен съд – Силистра
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1712 от 27.05.204г. по ч.гр.д. № 898/24г. на РС Силистра, с което е отказано на дружеството издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против Г. Н. А. с ЕГН ********** от гр. Силистра, ул. „Пеликан“ № 30, за обезщетение за забава по договор за потребителски кредит № 4053650269 от 20.09.2022 г. за периода от 25.07.2023 г. до 04.04.2024 г. в размер на 116,23 лв., както и за направените по делото разноски за държавна такса за сумата над 21,20 лв. и за юрисконсултско възнаграждение за сумата над 42,40 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2