Определение № 3419 от 26.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3419 гр. София, 26.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20251110146028 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Д. Д. М., ЕГН ********** срещу Министерство на културата на Република България обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ, за признаване за незаконосъобразна и отмяната на Заповед № РД12-586/21.07.2025 г., с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, възстановяването му на длъжността, заемана преди уволнение – „Директор на драматично-куклен театър „Иван Радоев“ – гр.

Плевен и осъждане на ответника да заплати обезщетение за времето, в което ищеца е останал без работа, в резултат на уволнението, в заявен размер от 22 822,28 лв.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Министерство на културата, депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за недопустимост на предявените срещу него искове, тъй като не е пасивно легитимиран да отговаря по тях. Излага аргументи, че надлежен ответник е ДКТ „Иван Радоев“ - гр. Плевен, който се явява работодател на ищеца, доколкото последния е полагал труд при него, като се позовава на постановеното Тълкувателно решение № 1/30.03.2012 г. на ОСГК на ВКС, в което е възприето, че по иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, надлежен ответник, предявен от служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл.61, ал.2, изр. 1 от КТ е работодателят, а не горестоящия спрямо него орган.

Аргументира се с твърдения, че не е надлежен ответник по делото, тъй като работодател по трудовото правоотношение на ищеца е Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ – гр. Плевен, с който е създадено трудово правоотношение и в който съществува длъжността „Директор“ от която е освободен ищеца. В този смисъл ДКТ „Иван Радоев“, в качеството му на самостоятелно юридическо лице и второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерство на културата, притежавал надлежна пасивна легитимация по исковете и се явявал надлежен ответник в процеса.

Съдът е дал възможност на ищеца да уточни исковата си претенция като посочи надлежен ответник по иска, имащ качеството на работодател на ищеца, да уточни срещу кой ответник поддържа исковете, както и в какво съотношение поддържа същите. В случай, че конституира нов ответник, наред с първоначалния такъв да представи поправена ИМ, в която се посочи предпочитания и евентуалния ответник, а в случай че желае заместване на първоначалния ответник с нов такъв, да заяви съответно отказ или оттегляне на исковата си 1 претенция срещу Министерство на културата.

В уточнителна молба от 10.12.2025 г. ищеца не обосновава повторно пасивната легитимация на първоначалния ответник Министерство на културата, но го посочва за предпочитан такъв, с твърдения, че трудовото му правоотношение е възникнало и е било прекратено със заповеди на Министъра на културата, който е горестоящия спрямо работодателя орган по назначаване на служителите, заемащи длъжности, определени в закон или акт на МС, каквато длъжност се явява и Директора на ДКТ „Иван Радоев“ – гр. Плевен.

Съдът като се запозна с исковата молба, уточнителната молба на ищеца, отговора на исковата молба подаден от Министерство на културата, представляван от Министъра Мариян Бачев, чрез пълномощник юриск. Харизанова, и изложените в него възражения и аргументи, за да се произнесе взе предвид следното:

Според чл. 61, ал. 2 КТ за длъжности, определени в закон или в акт на Министерския съвет, трудовият договор се сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган, като в тези случаи трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност. Цитираната разпоредба е приложима по аналогия и при действието на Закона за държавния служител и другите закони, уреждащи държавна служба, когато служебното правоотношение възниква от акт на компетентен орган по назначението, който е част от структурата на едно учреждение, но служебното правоотношение се осъществява в рамките на друго такова. В този смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 99/03.07.2019 г. по гр.д. № 1876/2018 г. на ВКС, IV г.о., решение № 11/27.01.2016 г. по гр.д.

№ 3330/2015 г. на ВКС, IV г.о., решение № 470/28.02.2014 г. по гр.д. № 3253/2013 г. на ВКС, IV г.о. и др.).

По изричната разпоредба на закона – чл.61, ал.2 изречение второ КТ, в този случай трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност, на което се предоставя работната сила, където се полага наемният труд, т.е. с работодателя.

Уреденото по този начин настъпване на правните последици от изрично предвиденото юридическо действие направо в правната сфера на работодателя, а не в тази на висшестоящия му орган, определя последния като негов законен представител по смисъла на чл.36 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ /като негов представителен орган/ при създаването на трудово правоотношение за заемането на определени с нормативен акт ръководни длъжности. Такъв е правният статут на този орган и при прекратяване на трудовото правоотношение за тези длъжности, каквато компетентност му е изрично предоставена. В този смисъл е и постановеното от ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение № 1/30.03.2012 г., по т.1, даващо отговор на въпроса кой е надлежен ответник по исковете по чл.344, ал.1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл.61, ал.2, изр.1 от КТ – работодателят или горестоящият спрямо работодателя орган?

Такъв именно е и настоящият случай, при който орган по назначението на ищеца е Министъра на културата, но негов работодател е институцията, където полага труд и с която се създава трудовото правоотношение, т.е. Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ – гр. Плевен.

Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието й съдът следи служебно. Ако при проверката за това бъде констатирано, че исковете по чл.344 ал.1 КТ са предявени срещу ненадлежен ответник, съдът следва да укаже на ищеца да отстрани в определен срок тази нередовност, чрез предприемане на действия за конституиране на надлежен ответник, като при неизпълнение на указанието производството следва да бъде прекратено.

По настоящото дело, съдът е предоставил възможност на ищеца да предприеме действия по конституиране на надлежния ответник, негов работодател, което той е сторил, с 2 уточнителната молба от 10.12.2025 г. Със същата обаче не е оттеглил исковите си претенции срещу първоначално посочения ответник.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че единствен надлежен ответник по делото е Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ – гр. Плевен, но не и Министерството на културата, срещу което ищеца е заявил, че предявява и поддържа исковете си, и е посочил като предпочитан ответник.

Предвид липсата на надлежна пасивна легитимация на сочения главен ответник по делото, което е изискуема процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, за която съдът следва да следи служебно, производството спрямо сезираното Министерство на културата, се явява процесуално недопустимо и следва да бъде прекратено, на основание чл. 130 ГПК.

На осн. чл.78, ал.4 от ГПК на ответника се следват и сторените от него съдебни разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, Софийският районен съд, на основание чл. 130 ГПК ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба вх. № 298691/11.09.2025 г. на ищеца Д. Д. М., ЕГН ********** и ПРЕКРАТЯВА частично производството по гр.д. № 46028/2025г. по описа на Софийския районен съд, ІІ Г.О., 164-ти състав, по отношение на ответника Министерство на културата, представлявано от Министъра на културата Мариян Бачев, като недопустимо.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.4, вр. с ал.8 от ГПК Д. Д. М., ЕГН **********7 да плати на Министерство на културата, представлявано от Министъра на културата Мариян Бачев, сумата от 100 лв., представляваща сторените от ответника съдебни разноски в производството.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3