Решение № 27 от 25.03.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Велико Търново, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря Атанаска Ст. Иванова в присъствието на прокурора Ц. Анг. М. като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Наказателно дело за възобновяване № 20254000600374 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава 33 от НПК.

Образувано е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на и.ф. Главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД № 1361/2025 г. по описа на Районен съд – Русе, отмяна на постановеното по същото Определение № 355/02.10.2025 г. за одобряване на споразумение за решаване на делото в съдебното производство и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

В съдебното заседание пред настоящия съд представителят на апелативна прокуратура поддържа искането по изложените в същото съображения. Моли наказателното производство да бъде възобновено, като се отмени съдебният акт и делото бъде върнато за ново разглеждане.

Осъденият М. И. Д. – редовно призован, не се явява в съдебното заседание и не заема становище.

Великотърновският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на същото е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, който не е проверен по касационен ред. Същото е подадено от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 1 от НПК, в законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 от НПК. От съдържанието му се извежда оплакване за наличието на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, във връзка с допуснати 1 нарушение на закона по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Разгледано по същество - е основателно по следните съображения:

С Определение № 355/02.10.2025 г. Русенският районен съд одобрил постигнатото споразумение между прокурор в Районна прокуратура – Русе и адв. Г. В., в качеството му на защитник на подсъдимия М. И. Д., с което подсъдимият се е признал за виновен в това, че на 30.08.2025 г. в гр. Русе управлявал МПС след употреба на наркотични вещества – метамфетамин (МЕТ), установено по надлежния ред – престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

На подс. М. Д. било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, чието изтърпяване е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 /три/ години и наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева, както и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /една/ година на основание чл. 343г от НК.

Определението, с което е одобрено споразумението за решаване на делото, като неподлежащо на обжалване и протестиране, е влязло в сила на 02.10.2025 г.

По направените в искането за възобновяване оплаквания съдът намира следното:

По отношение на доводите за допуснато нарушение на закона по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, изразяващо се в неправилно приложение разпоредбата на чл. 343г, ал. 2 от НК, настоящият състав на съда намира същите за основателни.

С публикувано в Държавен вестник, бр. 61 от 2025 г. изменение на НК, е създадена ал. 2 на чл. 343г от НК, като същата е в сила от 29.07.2025 г. Инкриминираното деяние в настоящия случай е извършено на 30.08.2025 г., поради което нормата на чл. 343г, ал. 2 от НК се явява приложимата такава. С последната, законодателят е приел, че когато лишаването от право по ал. 1 на чл. 343г от НК се налага заедно с „Лишаване от свобода“, неговият срок е не по-малък от срока на „Лишаването от свобода“ и го надминава за срок от 1 /една/ до 5 /пет/ години. Поради императивния характер разпоредбата на чл. 343г от НК, а и съгласно константната съдебна практика /Постановление № 1/17.01.1983 г. по н.д. № 8/82 г.

Пленум на ВС; Решение № 75/17.02.1986 г. на ВС по н.д. № 7/1986 г.; Решение № 149/22.03.2011 г. на ВКС по н.д. № 1072/2011 г.; Решение № 22 от 23.02.2022 г. на ВКС по н.д. № 1118/2021 г.; Решение № 60194 от 10.01.2022 г. на ВКС по н.д. № 963/2021 г.; Решение № 61 от 27.04.2021 г. на ВКС по н.д. № 268/2021 г./, срокът на „Лишаването от право на управление на МПС“ не може да бъде по - малък от срока на наказанието „Лишаване от свобода“.

Основателно е оплакването, за неправилно определен от съда размер на наложеното наказание „Лишаване от право да управлява МПС“, тъй като в случая същото е наложено заедно с „Лишаване от свобода“ в размер от 1 /една/ година и съгласно чл. 343г, ал. 2 от НК размерът му /на „Лишаването от право на управление на МПС“/ следва да бъде поне 2 /две/ години. Районният съд в Русе, като е одобрил споразумение за решаване на делото, с което е наложил на подс. М. Д. наказание по чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК в размер на 1 /една/ година лишаване от право да управлява МПС, който е по-малък от предвидения минимален такъв в чл. 343г, ал. 2 от НК, е допуснал нарушение на закона.

Настоящият състав на съда намира за основателни и доводите относно второто посочено в искането за възобновяване, а именно – нарушение на процесуалните правила по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Съгласно чл. 382, ал. 7 от НПК съдът одобрява споразумението, когато не противоречи на закона и морала. В случая, като е одобрил споразумението, в което е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 343г, ал. 2 от НК, Русенският районен съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Последният е бил длъжен да провери изцяло неговата законосъобразност и да го одобри, единствено ако не противоречи на закона и морала, съобразно изискуемостта на чл. 382, ал. 7 от НПК. Установимо от данните по делото е, че съдът не е упражнил правомощията си разписани в чл. 382, ал. 5 от НПК, с които да предложи промени в депозираното споразумение на страните и като го е 2 одобрил, независимо от противоречието му със закона, е допуснал нарушение на процесуалните правила.

Допуснатите, съгласно изложеното по-горе, нарушения на материалния закон и на процесуалните правила представляват основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК за възобновяване на наказателното производство.

В изложения смисъл, наказателното производството по НОХД № 1361/2025 г. по описа на Районен съд – Русе следва да бъде възобновено, респективно Определението, с което е одобрено споразумение за решаване на делото - отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд – Русенски районен съд.

Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Великотърновският апелативен съд

РЕШИ:

Възобновява НОХД № 1361/2025 г. по описа на Районен съд – Русе.

Отменя протоколно определение № 355/02.10.2025 г., постановено по НОХД № 1361/2025 г. на Русенски районен съд и одобреното със същото споразумение за решаване на делото.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Русенски районен съд.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Велико Търново, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря Атанаска Ст. Иванова в присъствието на прокурора Ц. Анг. М. като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Наказателно дело за възобновяване № 20254000600374 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава 33 от НПК.

Образувано е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на и.ф. Главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД № 1361/2025 г. по описа на Районен съд – Русе, отмяна на постановеното по същото Определение № 355/02.10.2025 г. за одобряване на споразумение за решаване на делото в съдебното производство и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

В съдебното заседание пред настоящия съд представителят на апелативна прокуратура поддържа искането по изложените в същото съображения. Моли наказателното производство да бъде възобновено, като се отмени съдебният акт и делото бъде върнато за ново разглеждане.

Осъденият М. И. Д. – редовно призован, не се явява в съдебното заседание и не заема становище.

Великотърновският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на същото е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, който не е проверен по касационен ред. Същото е подадено от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 1 от НПК, в законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 от НПК. От съдържанието му се извежда оплакване за наличието на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, във връзка с допуснати 1 нарушение на закона по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Разгледано по същество - е основателно по следните съображения:

С Определение № 355/02.10.2025 г. Русенският районен съд одобрил постигнатото споразумение между прокурор в Районна прокуратура – Русе и адв. Г. В., в качеството му на защитник на подсъдимия М. И. Д., с което подсъдимият се е признал за виновен в това, че на 30.08.2025 г. в гр. Русе управлявал МПС след употреба на наркотични вещества – метамфетамин (МЕТ), установено по надлежния ред – престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

На подс. М. Д. било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, чието изтърпяване е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 /три/ години и наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева, както и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /една/ година на основание чл. 343г от НК.

Определението, с което е одобрено споразумението за решаване на делото, като неподлежащо на обжалване и протестиране, е влязло в сила на 02.10.2025 г.

По направените в искането за възобновяване оплаквания съдът намира следното:

По отношение на доводите за допуснато нарушение на закона по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, изразяващо се в неправилно приложение разпоредбата на чл. 343г, ал. 2 от НК, настоящият състав на съда намира същите за основателни.

С публикувано в Държавен вестник, бр. 61 от 2025 г. изменение на НК, е създадена ал. 2 на чл. 343г от НК, като същата е в сила от 29.07.2025 г. Инкриминираното деяние в настоящия случай е извършено на 30.08.2025 г., поради което нормата на чл. 343г, ал. 2 от НК се явява приложимата такава. С последната, законодателят е приел, че когато лишаването от право по ал. 1 на чл. 343г от НК се налага заедно с „Лишаване от свобода“, неговият срок е не по-малък от срока на „Лишаването от свобода“ и го надминава за срок от 1 /една/ до 5 /пет/ години. Поради императивния характер разпоредбата на чл. 343г от НК, а и съгласно константната съдебна практика /Постановление № 1/17.01.1983 г. по н.д. № 8/82 г.

Пленум на ВС; Решение № 75/17.02.1986 г. на ВС по н.д. № 7/1986 г.; Решение № 149/22.03.2011 г. на ВКС по н.д. № 1072/2011 г.; Решение № 22 от 23.02.2022 г. на ВКС по н.д. № 1118/2021 г.; Решение № 60194 от 10.01.2022 г. на ВКС по н.д. № 963/2021 г.; Решение № 61 от 27.04.2021 г. на ВКС по н.д. № 268/2021 г./, срокът на „Лишаването от право на управление на МПС“ не може да бъде по - малък от срока на наказанието „Лишаване от свобода“.

Разпечатката съдържа 60 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/861a1484-145c-479f-8d64-634481f0e412