Решение № 577 от 04.08.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 577 гр. Благоевград, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Миглена Кавалова при участието на секретаря Александра Анд. Стоева като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Гражданско дело № 20251210102595 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, подадена от адвокат Д. М., в качеството му на пълномощник на С. Е. В., ЕГН **********, с адрес: гр. , срещу „Кредисимо“ ЕАД, с ЕИК: 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от С. Р. Я. и „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК: 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от И. М.а Ша.-Управител.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в законоустановения срок е депозиран писмен отговор от ответниците, като от ответника „Кредисимо“ ЕАД е депозиран и насрещен иск срещу С. Е. В., който с Разпореждане № 2032/04.04.2026 година е приет за съвместно разглеждане в настоящото производство.

Твърди се в исковата молба, че на 06.07.2025 г. между С. Е. В. и „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за паричен заем № 3210538, като страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 1400 лева. Посочва се, че съгласно т. 12 от графа „ III.

КАНДИДАТСТВАНЕ ЗА КРЕДИТ. ОБЕЗПЕЧЕНИЕ.“ от общите условия към договор за потребителски кредит сключен с „Кредисимо“ ЕАД, ищцата следва да сключи Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „Ай тръст“ ЕООД, с цел да бъде обезпечен, сключеният Договор за потребителски кредит.

Твърди се, че на 06.07.2025 г. ищцата е сключила с „Ай Тръст“ ЕООД, Договор за предоставяне на поръчителство, по който следва да заплати сумата от 677, 14 лева.

Счита се, че договор за потребителски кредит сключен с „Кредисимо“ ЕАД, е нищожен на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.

Твърди се, че процесния договор не отговаря на изискваният на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като в договор за потребителски кредит е посочена само абсолютна стойност на ГПР, като липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. На следващо място се излагат твърдения, че договор за потребителски кредит е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл. 11 ал. 1, 1 т. 10, вр. с чл. 22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира чрез Договор за предоставяне на поръчителство не е включена в ГПР и ГЛП. Навежда се, че в Договор за потребителски кредит е посочен ГПР, но чрез включването на възнаграждението предвидено по Договор за гаранция/ поръчителство към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. Посочва се, че с предвиждането за заплащане на сумата по Договора за поръчителство, се заобикаля и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Наред с това, се посочва, че при извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответните страни се установява, че същите са свързани лица, а именно, едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД е „Кредисимо“ АД, като основен предмет на дейност на ответника е гаранционни сделки, каквато е процесната. Навежда се, че с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с „Кредисимо“ АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на „Кредисимо“ АД кредиторът плаща вземането си сам на себе си, а със сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което според ищцата води до недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство. В условията на евентуалност се твърди, че т. 12 от графа „III.

КАНДИДАТСТВАНЕ ЗА КРЕДИТ. ОБЕЗПЕЧЕНИЕ.“ от общите условия към договор за потребителски кредит е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, чл. 143, ал. 1 и чл.

146 ЗЗД, като се излагат съображения в тази насока.

По отношение на втория установителен иск, се счита, че така сключеният Договор за предоставяне на поръчителство от 06.07.2025 г. сключен с дружеството „Ай тръст“ ЕООД е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, както и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 вр. с чл. 19, ал. 4, от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП. Навежда се, че поради накърняването на принципа на „добри нрави“ по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се е достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора. В настоящият случай, се сочи, че е налице не еквивалентност между престациите, тъй като сумата която се претендира чрез него съставлява допълнителна сума, която е в размер на над 40% от сумата на отпуснатия кредит. Отделно от това, се навежда, че сумата за поръчител се заплаща без кредитополучателят да получава нищо насреща, напротив същият е принуден да сключи Договор за предоставяне на поръчителство и то с предварително избрано от заемателя дружество, за да му бъде отпуснат кредит. Т.е чрез Договор за предоставяне на поръчителство според ищцата се стига единствено и само до увеличаване на дължимата сума с над 40%, без каквато и да е насрещна престация.

На следващо място, се твърди, че Договор за предоставяне на поръчителство от 06.07.2025 г. с дружеството „Ай тръст“ ЕООД е нищожен поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19 ал.4 от ЗПК. В настоящия случая, се твърди, че възнаграждението което следва да се заплати по Договор за предоставяне на поръчителство е следвало да бъде отразен в определение ГПР. На последно място, се счита, че Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „Ай тръст“ ЕООД, е недействителен на основание чл. 143 ал. 1 и ал. 2 т. 19 от ЗЗП, като същият е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост и води до неравновесие в правата на страните, като по този начин е в ущърб на ищцата като потребител /чл.143 ал.1 ЗЗП/ .

С оглед на горното, се иска от съда да постанови решение, с което да бъде прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит № 3210538/06.07.2025г., сключен между ищцата и „Кредисимо” ЕАД, на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл.

2

11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В условията на евентуалност, в случай, че бъде приет сключения договор за валиден, да бъде прогласена за нищожна клаузата на т.12 от графа „ III.

КАНДИДАТСТВАНЕ ЗА КРЕДИТ. ОБЕЗПЕЧЕНИЕ.“ от общите условия към Договор за потребителски кредит № 3210538/06.07.2025г г., сключен с „Кредисимо” ЕАД, на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл. 143 от ЗЗП и чл. 146 от ЗЗП.

С исковата молба се иска да бъде постановено решение, с което да бъде прогласена нищожността на Договор за поръчителство 06.07.2025 г. сключен с „Ай тръст“ ЕООД, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, както и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 вр. с чл. 19, ал.

4, от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП.

В законоустановеният срок по делото е депозиран писмен отговор от ответника „Кредисимо“ ЕАД, с който се оспорват исковете изцяло по основание и размер и се иска да бъдат отхвърлени в цялост. Не се оспорва сключването на договор за потребителски кредит № 3210538/06.07.2025г., (договора за кредит) между ищеца, като кредитополучател и „Кредисимо“ ЕАД като кредитодател, за сумата от 1400 лева. Твърди се, че главницата в размер на 1400 лева е била усвоена в цялост от ищцата. Не оспорва, че във връзка с обезпечаване на вземането по процесния договор за кредит е сключен договор за поръчителство, по силата на който трето лице „Ай Тръст“ ЕООД е встъпило като поръчител за задължението на ищеца. Не се оспорва твърдението, че при изчисление на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст“ ЕООД не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК, тъй като не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, като единственият разход, включен при формиране на ГПР е договорната възнаградителналихва. Оспорва се твърдението на ищеца, че процесния договор за кредит е нищожен, тъй като ответникът не е посочил коректна стойност на ГПР.

Оспорва се, че за ищецът било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник. Сочи се, че съгласно раздел III, чл. 12 от приложимите към договора за кредит Общи условия кредитополучателят има право, но не и задължение да предостави обезпечение на кредита, като видовете обезпечение, които „Кредисимо“ ЕАД като кредитодател приема са посочени в цитираната разпоредба и те са (1) банкова гаранция в 10 дневен срок от кандидатстването и (2) предоставяне на поръчител. Сочи се, че кредитоискателят може и да не предостави обезпечение, като в този случай „Кредисимо“ ЕАД ще разгледа заявлението му, ще направи оценка на кредитоспособността му и ще прецени дали да предостави кредит съгласно вътрешните си правила за оценка и управление на риска. Обезпечените и необезпечените кредити на „Кредисимо“ ЕАД не се отпускат по различен начин и не са два отделни кредитни продукта на „Кредисимо“ ЕАД, не са пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията за погасяването му. Сочи се, че в чл. 4, ал. 1 от договора за кредит във връзка с чл. 4, ал. 3 от договора за кредит се регламентират различни хипотези и избор от кредитоискателя при кандидатстване за кредит. Твърди се, че договорът за кредит предвижда изричната възможност (чл. 4, ал. 3 от договора за кредит) потребителят да си избере необезпечен кредит - т.е. потребителят има избор да реши дали иска обезпечен и необезпечен кредит, като няма задължително условие кредитът да е обезпечен. Не на последно място се сочи, че дори и кредитоискателят да е заявил кредит с обезпечение „поръчител“, то той има правото, закрепено в раздел III, чл. 13 от приложимите към договора за кредит Общи условия, съгласно което преди подписване на договора за кредит първоначално заявените условия на кредита могат да бъдат едностранно промени от кредитоискателя в телефонен разговор, като в този случай първоначалното заявление за кредит се анулира и клиентът заявява желаните условия в телефонен разговор с „Кредисимо“ ЕАД. Т.е. сочи се, че клиентът е имал право да се откаже от кандидатстването за кредит, обезпечен с поръчителство, което е още един аргумент в насока на твърдението ни, че предоставянето на поръчител не е задължително условие за отпускане на кредита. На следващо място се твърди, че „Кредисимо“ ЕАД към датата на сключване на договора за кредит и формирането на ГПР, не е имало информация относно размера на дължимото 3 възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство. Ответникът описва цялата процедура по сключване на договора за кредит. Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 230 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита. Сочи се, че по силата на договора за предоставяне на поръчителство „Ай Тръст“ ЕООД се задължава да извърши за сметка на доверителя (ищцата) възложените от нея действия, а именно да отговаря пред кредитора „Кредисимо“ ЕАД солидарно с нея за изпълнението на всички нейни задължения по договора за кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията по кредита. Сочи се, че вземанията за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство възникват в полза на ,Ай Тръст“ ЕООД, а не в полза на кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД, като „Кредисимо“ ЕАД не е страна по договора между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД.