Решение № 268 от 14.06.2024, Районен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. Търговище, 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра М. Панайотова при участието на секретаря Женя Люб. Иванова като разгледа докладваното от Вяра М. Панайотова Гражданско дело № 20233530101413 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен е иск, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищците твърдят в молбата, че първият от тях е наследник на Ю. А.ов К.

( Ю. Х. А.ов К.) – внук на наследодателя, а втория от тях е правнук на наследодателя, но не попада в кръга на наследниците. Твърди се в молбата, че приживе Ю. А.ов е бил собственик на УПИ IV -402, в кв.67 по плана на с.Кралево, общ.Търговище от 1928 г., който имот с изменението на плана на селото от 1986 год. е бил изключен от регулация. Твърдят в молбата си, че от 1990 год. двамата са установили владение върху имота, който по КК и КР на с.Кралево, общ.Търговище е отразен като ПИ с идентификатор ***, с площ от 1737 кв.м., като от тогава и до момента владеят и ползват имота, обработват същия, като го засяват с различни земеделски култури и владението им е явно и необезпокоявано повече от 30 години. Ищците твърдят, че никой от останА.те наследници на общия наследодател Ю. А.ов не е предявявал претенции към имота, въпреки, че са били наясно с намерението на ищците да го своят. Твърди се в молбата, че при опит да се снабдят с документ за собственост ищците установили, че имота, който владеят и ползват е отразен в КК и КР на с.Кралево като земи по чл.19 от ЗСПЗ – общинска собственост, въпреки, че същия винаги е бил частна собственост, не е отчуждаван, не е включван в ТКЗС или други сродни организации, същия не е заявяван за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.

Считайки, че упражнявайки явно и необезпокоявано владение върху имота, 1 повече от 30 години са придобили собствеността върху същия на основание давностно владение ищците молят съда да постанови решение, с което да ги признае за собственици по отношение на ответника на процесния имот, с площ от

2176 кв.м. В съдебно заседание поддържат молбата, чрез пълномощник.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. В отговора ответникът е заявил, че признава иска, като твърди, че ПИ с идентификатор *** то КК и КР на с.Кралево, съответства на ПИ № 402 по действА.я до 1986 год. план на селото и е бил записан като имот на Ю.

Х.А.ов, а след 1986 год. е бил изключен от регулация. Ответникът признава, че ищците владеят имота в стари реални граници. В съдебно заседание процесуалния представител на ответника признава иска.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното: От представените по делото удостоверения за наследници и удостоверение за родствени връзки е видно, че първия от ищците Ю. Р. М. е наследник по закон на Ю. Х.А. К., починал на 31.01.1950 год., а втория ищец е правнук на наследодателя, но не е от кръга на наследниците по закон. Не се спори, че и двамата ищци са регистрирани като земеделски производители, първият от тях от 2015 год., а втория от 2007 год.

От показанията на разпитаните по делото свидетели ХА.л Ш. и А. Ю. се установи, че процесния имот, намиращ се в края на с.Кралево е бил собственост на дядото, съответно прадядото на ищците, като след като са починА. по-старите членове на семейството, именно ищците са продължили да владеят и ползват имота, обработвА. са го и са засявА. различни култури – слънчоглед, царевица и др., като това владение е било явно и необезпокоявано в продължение на повече от 30 години. От показанията на свидетелите се установи, че имота е с площ около 2 дка и има стари граници – синори, които го отделят от останА.те имоти, като никой не е оспорвал правата на ищците върху него. Безспорно е по делото, че имота по КК и КР на с.Кралево е отразен като земеделска земя по чл.19 от ЗСПЗЗ, собственост на ответника, с идентификатор ***, с площ от 1737 кв.м. От обясненията на ищците дадени в съдебно заседание се установи, че разликата в площта на имота, отразена в КК и тази която те претендират се дължи на обстоятелството, че част от имота е мочурлив и при съставянето на КК е заснета само реално обработваемата му площ. От заключението на вещото лице, прието от страните без възражения и от изслушването му в съдебно заседание, се установи, че е на лице идентичност между имота, който ползват ищците, с площ от 2176 кв.м., с трайно установени стари граници на терен, и ПИ с идентификатор ***, по КК с площ от 1737 кв.м., като разликата в площта се дължи на обстоятелството, че при изготвяне на КВС и КК е 2 отразен имота по данни от стария план на с.Кралево от 1927 год., без отчитане на настъпилите в годините промени в границите му, в следствие на обработка на земята. Безспорно е по делото, че процесния имот никога не е бил одържавяван, включван в ТКЗС, или друга сродна организация, поради което не са били подавани документи за възстановяване на същия по реда на ЗСПЗЗ.

При така установеното съдът счита, че предявения иск е основателен и доказан. Установи се по делото, че ищците са владели и ползвА. имота повече от 30 години, като владението е било явно и необезпокоявано, както и че макар да е изключен от регулацията на селото имота винаги е бил частна собственост, същия не е бил отчуждаван и включван в ТКЗС, или друга сродна организация и по отношение на него не са приложими законовите ограничения за придобиване по давност. Поради това ищците са придобили по оригинерен път собствеността върху поземления имот, находящ се в землището на с.Кралево, общ.Търговище, с площ от 2176 кв.м., при граници, повдигнати в жълто и очертани в зелен пунктир по скицата на вещото лице, която следва да се счита за неразделна част от решението. С оглед изложеното предявения иск се явява основателен и следва да бъде уважен.

По отношение на разноските : Ищците са предентирА. разноски в производството, които съгласно представения списък са в размер на 1565,00 лв. Ответникът счита, че не следва да понася отговорността за разноските, тъй като не е станал причина за завеждане на делото и е признал иска. Счита, че ищците са можели да установят правото си на собственост извънсъдебно, по реда на обстоятелствена проверка пред нотариус. Действително разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК предвижда възможност ответника да се освободи от отговорността за разноските, ако признае иска и не е станал причина за неговото завеждане. В настоящия случай съдът счита, че макар и да е признал иска ответникът е дал повод за завеждане на иска. Отразяването на имота в кад.карта, като земи по чл.19 от ЗСПЗЗ т.е. такива собственост на ответника застрашава правото на собственост претендирано от ищците, като за тях няма друг ред да реА.зират защита на накърненото право освен предявяването на иск, доколкото защитата на вещно право не може да стане извънсъдебно.

Доводите на ответника, че ищците са имала възможност да установят правото си на собственост извънсъдебно съдът счита за неоснователни, доколкото при нА.чие на спор за собствеността ищците не могат по реда на обстоятелствена проверка да установят правата си, а и право на ищеца е да прецени по какъв ред, ако има възможност за избор да защити правата си, като този негов избор не влияе върху поведението на ответника и върху отговорността на последния за разноски в проведено съдебно производство. По изложените съображения съдът счита, че не е на лице хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК и ответникът 3 следва да заплати направените от ищците разноски. Неоснователни са доводите на ответника, че в разноските не следва да се включват направените от ищцата разходи по вписване на исковата молба, заплатените такси за издаване на съдебни удостоверения и др., доколкото тези разходи са направени във връзка със съдебното производство и представляват разноски по смисъла на чл.78, ал.1 от ГПК. По възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът счита следното : Видно от приложените договори за правна помощ и съдействие договореното възнаграждение на адвоката, представляващ ищците е в размер на 1200,00 лв., като всеки от тях е заплатил по 600 лв. и същото е заплатено в брой. Съдът споделя доводите на ответника, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, но въпреки това възражението по чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно, тъй като заплатеното от всеки един от ищците адвокатско възнаграждение е 600,00 лв., е в размер под определения съгласно Наредба № 1 / 2004 год. на ВАдС минимален размер за този вид дела – чл.7, ал.5 от Наредбата, а съдът не може да определя адвокатско възнаграждение при условията на чл.78, ал.5 от ГПК под минималния размер. Поради това ответникът следва да заплати на ищците направените по делото разноски в размер на 1565,00 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК. поради което разноските следва да останат за него така както ги е направил.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Търговище, представлявана от *** *** Д. Д., че Ю. Р. М., ЕГН ********** от гр.Търговище, ул.*** и А. М. Д., ЕГН ********** от с.Крабево, ул.***, общ.Търговище, действащи чрез пълномощник адв. Т. В. от ТАК, със съдебен адрес : гр.Търговище, ул.“Лилия“ № 4, вх.Б, кантора 9, са собственици на Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в землището на с.Кралево, м.“Кузалтъ“, общ.Търговище, с площ по скица на СГКК от 1737 кв.м., а по скица на вещото лице, с площ от 2176 кв.м., трайно предназначение на територията : Земеделска, начин на трайно ползване :

Нива, категория на земята : 5 общ.Търговище, при граници : ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ

*** и ПИ ***, изчертани в зелен пунктир и повдигнати в жълто на скицата на вещото лице (л.68), която се счита неразделна част от решението, на осн. чл.124, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА Община Търговище, представлявана от *** *** Д. Д. да 4 заплати на Ю. Р. М., ЕГН ********** от гр.Търговище, ул.*** и А. М. Д., ЕГН ********** от с.Крабево, ул.***, общ.Търговище, действащи чрез пълномощник адв. Т. В. от ТАК, със съдебен адрес : гр.Търговище, ул.“Лилия“ № 4, вх.Б, кантора 9 направените по делото разноски в размер на 1565,00 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 5