Решение № 5737 от 18.05.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5737

Пловдив, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXIII Касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА

Членове:

ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

МАРИЯ НИКОЛОВА

При секретар ПЕТЯ ДОБРЕВА като разгледа докладваното от съдия АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА канд № 20267180700877 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Касационно производство по чл. 63в ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Й. С. Б. от [населено място] срещу решение № 81 от 26.01.2026 г., постановено по АНД № 4568 по описа на Районен съд Пловдив за 2025 година, ХVІ н.с., с което е потвърдено наказателно постановление № 25-0333-000746 от 17.06.2025 г. на началник група в ОДМВР Пловдив, РУ Стамболийски, с което на Й. С. Б., [ЕГН], от [населено място], [улица], на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 2, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 15, ал. 1 ЗДвП, както и на основание Наредба № Із-2539 са отнети 10 контролни точки.

Според касатора решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна е отмяна на наказателното постановление в обжалваните части, ведно с произтичащите от това правни последици.

Ответникът не взема становище по основателността на касационната жалба.

Административен съд Пловдив, ХХІІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледани по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, е неоснователна поради следните съображения:

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел за безспорно установена от събраните писмени и гласни доказателства фактическата обстановка, съответно за безспорно установено извършеното от жалбоподателя нарушение на чл. 137а, ал. 1 и по чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като се е позовал и на презумпцията на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, защото доказателствената сила на съставения АУАН не е била оборена от жалбоподателя, защото районният съд не е кредитирал показанията на свидетеля на жалбоподателя, тъй като изхождат от заинтересован от изхода на делото свидетел, който е пристрастен по приятелски или други подбуди. Затова районният съд е приел, че посочените в АУАН обстоятелства са доказани. Като неоснователно е преценено възражението на жалбоподателя, че нарушението по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП е неясно описано, както и че правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 и чл. 183, ал. 2, т. 2 ЗДвП, като размерите на глобите са фиксирани и не подлежат на ревизиране от съда. Според районния съд настоящият случай не е маловажен, защото не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този вид нарушения и защото жалбоподателят е извършил три нарушения на ЗДвП, което го характеризира като лице с по-висока степен на обществена опасност. Относно отнетите контролни точки районният съд при съобразяване на константната съдебна практика е изложил мотиви, че отнемането им настъпва по силата на закона, ex lege, не представлява административно наказание или принудителна административна мярка, а само последица от извършеното нарушение, съответно по отношение на тяхното отразяване в наказателното постановление не важат изискванията на чл. 57, ал. 1 ЗАНН.

Решението е правилно.

Въз основа на установените правнорелевантни факти районният съд е направил обосновани и правилни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни, като на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Противно на заявеното от касатора, в обжалваното решение са обсъдени всички негови възражения и са изложени в достатъчна степен ясни и конкретни мотиви по всяко възражение след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, поради което касационната инстанция намира, че от страна на районния съд не е допуснато такова съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което да налага отмяна на решението само на това основание. Правомощие на съда е да кредитира или да откаже да кредитира свидетелски показания, като в настоящия случай некредитирането на показанията на св. К. е обосновано с подчиненото положение на свидетеля спрямо жалбоподателя и с липсата на възражения от самия жалбоподателя при връчване на АУАН.

Правилно е приложен от районния съд материалния закон, тъй като установените нарушения са правилно квалифицирани и правилно санкционирани.

Предвид изложеното касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде ос­тавено в сила. При този изход на делото на касатора не се дължат разноски, като настоящата инстанция счита, че такова искане в случая не е направено валидно, защото формулировката в жалбата „ведно с произтичащите от това правни последици“ не е равнозначно на претенция за заплащане на съдебните разноски.

Затова и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІІ касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 81 от 26.01.2026 г., постановено по АНД № 4568 по описа на Районен съд Пловдив за 2025 година, ХVІ н.с.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: